Не разбирам какво иска пак от мен любовта,
стоя в тъмнината и мълчаливо крещя.
Сърцето ми лудо препуска, тупти,
само вятърът около мен иронично шепти.

Самотата устремено нахлува в мен,
не ми пукa, нищо не очаквам от новия ден.
Душата ми отново е празна,
герой съм отново на съдбата неясна.

Питам се защо ме ти излъга?
Защо остави сърцето ми пак да кърви?
Скъса  Орфеевата лира в моята душа,
превърна ме в една  развалина.

Изтъкна причини най-различни,
облече ги в собствен смисъл,
така надеждите ми скришни
останаха излъгани, излишни.