Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02 06:00 - Виновна, гневна, жива
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 3485 Коментари: 52 Гласове:
40

Последна промяна: 22.02 21:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg



                         
Виновна и неопростена

...a tired man no longer cares...
                                Джеймс Хетвийлд


Виновна съм – че в този свят разлюшкан,

несигурен, коварен и студен,

в живот безсмислен –  детска катерушка,

пързаляща надолу моя ден,

в борба за нещо, дето все ми бяга,

и в блян по други толкова неща,

сфинкс същ – когато гняв душата стяга,

сляп сън когато страшна е нощта,

без спомени– убити из засада,

без пориви – потъпкани в калта,

от подлостта дочакала награда,

на низостта постигнала целта,

с очи, обръгнали на страшни гледки,

с уста, пресъхнала от клевети,

и с памет зла, продънена решетка,

цедяща само гадости, лъжи,

с потаен мозък – обигран и дързък

и със съдба на уличен злодей –

аз още дишам, да живея бързам

и чакам пролетния чичопей.


What I've felt
What I've known
Never shined through in what I've shown.
Never be
Never see
Won't see what might have been.
What I've felt
What I've known
Never shined through in what I've shown.
Never free
Never me
So I dub thee unforgiven.




                  Видео

             Инструментал

  

                                   
                          


                           
Metallica - The Unforgiven II (Video)
                
https://www.youtube.com/watch?v=5bt7kAVxKfs



 




Гласувай:
40
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. valben - Странно писание, Вени!
21.02 07:49
Може би го прочетох в неподходящ за мен момент. Погледнах навън... беше все още нощ...
цитирай
2. donchevav - Може би го прочетох в неподходящ за ...
21.02 07:59
valben написа:
Може би го прочетох в неподходящ за мен момент. Погледнах навън... беше все още нощ...


Да... а аз вярвах, че ти най-добре ще ме разбереш, скъпи Вал - мислех, че в днешния несигурен, издевателстващ върху живота ни свят, много хора се чувстват така: потиснати, омерзени, отвратени от всичко, дори от себе си, от компромисите, които правят, от жестокостта на едно общество, в която са принудени да участват. И това е драма, защото усещат душите си чисти и бели, изпълнени с воля за живот, с пролетни пориви, с млади копнежи:)))
Поздрави, приятелю - с благодарност за искреността и доброжелателното отношение! Много слънце в деня ти!
цитирай
3. palada - Поздрави!
21.02 08:17
Много е силно, хвана ме за гърлото! Тази е картината на живота ни!- борба между доброто и злото в една неспираща надежда за по-добро...Не си виновна ти Вени! Хората които имат власт над света искат точно така да се чувстваме виновни, уморени, гневни, нещастни! Това, което можем да направим е да оставим светлината да достигне до нас , да изгони този мрак и да ни изпълни! Хубав ден и прегрътка от мен.
цитирай
4. ambroziia - И все пак: обич, търпение, смире...
21.02 08:36
И все пак: обич, търпение, смирение, постоянство, надежда
и много жажда за живот са нужни на света.
Поздравления, Вени!


цитирай
5. troia - Вени,
21.02 08:48
разбирам те. Нещо те е провокирало да го напишеш. И аз имам подобно стихотворение и затова се усмихнах. Как си приличаме хората, а уж сме различни светове!
Мисля си, че такива стихове не се коментират, а само четат.:)
Хареса ми.
Хубав ден, приятелко!
цитирай
6. donchevav - Много е силно, хвана ме за гърлото! ...
21.02 08:52
palada написа:
Много е силно, хвана ме за гърлото! Тази е картината на живота ни!- борба между доброто и злото в една неспираща надежда за по-добро...Не си виновна ти Вени! Хората които имат власт над света искат точно така да се чувстваме виновни, уморени, гневни, нещастни! Това, което можем да направим е да оставим светлината да достигне до нас , да изгони този мрак и да ни изпълни! Хубав ден и прегрътка от мен.


Благодаря ти, скъпа Палада! Да, това е - вечната борба между доброто, изведена до фаза борба за оцеляване...на чистотата и добротата, на човешкото в нас...
Току-що коментирах при Икра. Споделих, че живея в малък, но много интересен град, бих казала проспериращ град - заради запазения поминък от заводи, предприятия, земеделие, занаяти, заради международното участие в бизнеса, което изисква ред и не позволява беззаконие, заради добрата /по-скоро партийно безлична/ политика на общинската управа. Всичко това дава един по-висок стандарт на живот на хората, повече възможности, социални придобивки, спорт, култура и пр. Посещаваме театрални постановки, концерти и изложби, гостуващи ни от София, от цялата страна и от чужбина, радваме се на актуални 3D прожекции, пазаруваме в десетина вериги магазини, стъпили в града, ползваме всякакви възможности за образование, спорт и развлечения на децата си и пр... Но... някак си не можем да се зарадваме, да се отпуснем - може би защото частното, както казва Марин, трябва да е част от общото, иначе не си щастлив в своя оазис... Пък и какъв оазис, щом пред контейнера отсреща на опашка чакат търсачи на щастие...
Прегръдка, мила Палада! Радостни изживявания в настъпващата пролет!
цитирай
7. donchevav - И все пак: обич, търпение, смире...
21.02 09:02
ambroziia написа:
И все пак: обич, търпение, смирение, постоянство, надежда
и много жажда за живот са нужни на света.
Поздравления, Вени!


Да, мила Доче, така е, трябват толкова неща, за да оцелееш в днешно време. Много правилно си ги градирала - на първо място е обичта... Обичам живота си - и имам надежда, о, толкова много надежди и мечти, дори неприлично много за човек на моята възраст:))) Но май открай време ми липсва търпение и смирение - понякога ме обхваща такъв безсилен гняв срещу Матрицата, която ни обезличава, погубва всичко човешко в нас...
Благодаря ти за стойностния коментар! Прегръдка с пожелание за ведър предпролетен ден!

цитирай
8. donchevav - разбирам те. Нещо те е провокирало ...
21.02 09:12
troia написа:
разбирам те. Нещо те е провокирало да го напишеш. И аз имам подобно стихотворение и затова се усмихнах. Как си приличаме хората, а уж сме различни светове!
Мисля си, че такива стихове не се коментират, а само четат.:)
Хареса ми.
Хубав ден, приятелко!


Привет, мила Кате! Много се радвам, че си ме почувствала и че някога си имала подобни изживявания - и стихове! Жалко, че не даваш линк към тях!
Не знам дали има конкретен повод за моето гневливо състояние, за това самобичуване...Може би в основата е зимният няколкомесечен арест вкъщи - а знаеш, аз не обичам да се задържам на едно място, или нелепата загуба на любимия ми Янчо - най-съвършения сиамски котарак, 10-месечен, здрав, енергичен ...не мога и досега да се примиря с мисълта, че трябваше да дам този юначага на пръстта...не, не мога... Както и инцидента, при който пред очите ми четири улични кучета разкъсаха друго любимо коте... Ей такива неща при мене лабилизират психиката ми и ме карат да гледам на света черногледо и неблагодарно:))))
Но - пролет е, поне температурите навън - и пак ще има цветя и птици, градинки, поливани с надежди, и плажове, пълни с любов! Животът може да бъде и чудесен - но...частното винаги е част от общото, нали? Затова се гневя и обвинявам...
Прегръдка, мила приятелко! Благодаря ти за чудесното съзвучие! Успешна седмица!
цитирай
9. natali60 - И чакам пролетния чичопей...
21.02 09:52
Цял живот - стремеж към красотата.
Благодаря ти, Вени! Прегръдка!
цитирай
10. emi1ts - Да,много гняв,
21.02 10:01
омезрение- разтърсващи емоции!Моментно състояние в което всичко ни идва в повече!Състояние от което ,според мен се излиза когато успеем да простим- на себе си,на другите- защото сме несъвършени и сме хора!Разбира се да успяваме да прощаваме е едно от най-трудните неща в живота!Силна публикация Вени! Поздрави!Прегръщам те!
цитирай
11. anin - Вени,
21.02 10:11
Всеки има такива моменти, и сякаш е друг човек, а не себе си... ;)
цитирай
12. donchevav - Цял живот - стремеж към красотата. ...
21.02 10:12
natali60 написа:
Цял живот - стремеж към красотата.
Благодаря ти, Вени! Прегръдка!


Да, със сигурност стремеж към красотата - и към съвършенството - онова невероятно единство, онази хармоничност и цялостност, които в природата са така естествени, така лесно постижими:)))
Мила Натали, благодаря ти за верния резонанс! Прегръдка, приятелко, успешна седмица с много усмивки!
цитирай
13. donchevav - омезрение- разтърсващи емоции...
21.02 10:19
emi1ts написа:
омезрение- разтърсващи емоции!Моментно състояние в което всичко ни идва в повече!Състояние от което ,според мен се излиза когато успеем да простим- на себе си,на другите- защото сме несъвършени и сме хора!Разбира се да успяваме да прощаваме е едно от най-трудните неща в живота!Силна публикация Вени! Поздрави!Прегръщам те!


Надявам се да си права, мила Еми! Е, скоро е време за прошка! А на кого да прости човек, ако не първо на себе си... Но от опит знам, че на себе си човек най-трудно прощава... Пък и не е в това проблемът... Вината е изначална, за греха, който носим като човеци, за онова примиренчество в нас, което ни кара да приемаме злината в света, без да й се съпротивляваме, да ставаме съучастници на злото в света... Мисля, че една от най-големите беди на съвременния свят е тази, че всеки приема себе си за непогрешим, за светец. И не се сещаме, че точно светците и праведните хора най-много се самобичували, поемайки греховете на своите събратя... Ей такива мисли ме владеят в момента, мила Еми, терзаят освободеното ми през зимата от земни тегоби /и мотика/ лениво съзнание:)))
Прегръдка, мила приятелко! Весел февруари с много слънце и обич!
цитирай
14. donchevav - Всеки има такива моменти, и сякаш е ...
21.02 10:22
anin написа:
Всеки има такива моменти, и сякаш е друг човек, а не себе си... ;)


Права си, Ани, задълбавам, задълбавам - типично по интелектуалски - а уж съм земен човек, земеделец - с мотика в ръка и пръскачка против вредители в другата... Точно това, второто, планирам да правя в следващите няколко дни - време е да се влезе в градините. И философските ми напъни скоро ще бъдат забравени.
Прегръдка, мила Ани, желая ти спорен ден и много усмивки през тази последна седмица на февруари!
цитирай
15. tota - Вени,
21.02 12:44
Стихотворението ти ми даде основание да мисля, че всички се намираме в такова състояние.Виновни и неОПРОСТЕНИ. В този омерзен свят, единственото, което може да ни дава основание да казваме, " аз още дишам, да живея бързам и чакам пролетния чичопей." е потребността, полезнозността и удовлетвореността от това, което все още можем да дадем от себе си. А, ако се случи пролетният чичопей да ни достави и "шепичка" радост, какво по - хубаво от това? Остава ни само да благодарим за светлината на деня и радостта на очите от нея. Хубав ден, скъпа Вени! Радвай се на малките неща и всеки миг, и не миспи нито за вината, нито за опрощението. Животът си върви и без тях... Поздрави!
цитирай
16. donchevav - Стихотворението ти ми даде осно...
21.02 13:21
tota написа:
Стихотворението ти ми даде основание да мисля, че всички се намираме в такова състояние.Виновни и неОПРОСТЕНИ. В този омерзен свят, единственото, което може да ни дава основание да казваме, " аз още дишам, да живея бързам и чакам пролетния чичопей." е потребността, полезнозността и удовлетвореността от това, което все още можем да дадем от себе си. А, ако се случи пролетният чичопей да ни достави и "шепичка" радост, какво по - хубаво от това? Остава ни само да благодарим за светлината на деня и радостта на очите от нея. Хубав ден, скъпа Вени! Радвай се на малките неща и всеки миг, и не миспи нито за вината, нито за опрощението. Животът си върви и без тях... Поздрави!


Едва ли има човек, който да се радва по-истински на живота от мене, мила Ати - особено през последните една-две години... Аз всеки час благославям Бога за миговете свобода, които ми е дам - и не мога да повярвам, че е истина... Понякога си мисля, че само това да е времето ми на живот, нали знаеш, онова, което пишело на паметниците в японските гробища между "родил се" и "умрял", ще е достатъчно...а има и още, и още отпреди...е, надявам се на още такива мигове и в бъдещето... А за вината и покаянието - не знам, може би е професионална обремененост - ние, учителите, за разлика от политиците например, сме свикнали да носим вината за какво ли не, на практика за всичко:)))
Но си мисля и друго: колко близка си ми в начина на мислене, възприемам те като едно мое второ Аз. И в твоите постинги, и в коментарите ти - пълен синхрон...и това доста често ми помага, завръща ме:))) Благодаря ти за винаги добронамереното, фино, детайлно разбиране!
Прегръдка, мила приятелко! Светли дни с много топлина!
цитирай
17. leonleonovpom2 - ПОЗДРАВИ, ВЕНЕТА!
21.02 14:11
Имаш право, в днешният ,издевателстващ над честните хора свят, щастливи в него може да са само идиотите!
Разбира се, че в тях се включват и паразитите, живеещи за сметка на честните!

Хубав ден ти пожелавам!
цитирай
18. donchevav - Имаш право, в днешният, издеват...
21.02 14:35
leonleonovpom2 написа:
Имаш право, в днешният ,издевателстващ над честните хора свят, щастливи в него може да са само идиотите!
Разбира се, че в тях се включват и паразитите, живеещи за сметка на честните!

Хубав ден ти пожелавам!


Благодаря ти за подкрепата, скъпи Лео! Да, не може да има лично щастие, увереност в силите си и в своите способности, спокойствие за себе си и близките си, усещане за свобода и добруване - в този враждебен, настръхнал свят, в който всеки за всекиго е враг. Повече или по малко всички полепваме от досега с тази мръсотия, всички ставаме съучастници в злото, всички сме виновни - дори тези, които съзнателно бягат в някаква измислена действителност, затваряйки се в своя свят на добродетелност, чистота и вяра... Няма добруване вън от добруването на обкръжението ти, няма свобода извън свободата на родината ти. Това още Ботев ни го е казал - но сто години след него ние още не сме стигнали до високите му идеали - неговите и на Левски - а камо ли да ги претворим в реалност:)))
Поздрави, скъпи Лео! Хубав следобед и слънчеви предпролетни дни!
цитирай
19. marrta - Задъхано и припряно,
22.02 07:47
като пролетен бързей...
цитирай
20. donchevav - като пролетен бързей. . . Да, така е, ...
22.02 08:27
marrta написа:
като пролетен бързей...


Да, така е, Марти, на всички вече омръзна тая зима! Бързаме - казват, морето почвало да се затопля:)))
Прегръдка, приятелко! Весела седмица до твоя любим месец!
цитирай
21. mt46 - Привет, Вени!...
22.02 08:35
Хубаво стихо, самокритичен поглед...
Кой ли чичо пролетно ще пей?... :)
цитирай
22. donchevav - Хубаво стихо, самокритичен пог...
22.02 09:14
mt46 написа:
Хубаво стихо, самокритичен поглед...
Кой ли чичо пролетно ще пей?... :)


Е, чак пък самокритичен! "Рецептивна грешка" /Св. Игов/:))))
Но си прав, че чичо вече пей - и не е един:)))

Поздрави, Марине! Птичи песни и край тебе - от пейовци и пейки!:)))
цитирай
23. inel379 - Всички сме в очакване на пролетния чичопей - вечното подновяване на живота и надеждите ни свързани с него!
22.02 13:49
Борбата между доброто и злото никога не спира.
Така е подреден Всемира.
Само глупостта може да е нонстоп щастлива.
Другото е упорита битка, която ни опива,
за да имаме миговете спиращи дъха!
Нали за красотата дошли сме на света!
И търсим светлината - път към Вечността...
Всеки има своето място на обич, радост, покой и отмора,
защото в този лудо забързан живот ние сме живи хора.
Емпатията е закодирана в човека
по замисъла на сътворението му.
Инстинктът ни за самосъхранение
не е задължително егоизъм, страх и примирение.
Трябва да знаем какво, доколко и докъде можем,
за да правим онова, с което да сме полезни.
"Едно е да искаш, друго е да можеш,
а трето и четвърто е да го направиш."
Хубаво е да се стараем да бъдем човеци.
Много ме развълнува дълбочината на размисъла
в твоето емоционално творение!
Пролетно благодаря от сърце!:)

цитирай
24. donchevav - Борбата между доброто и злото ни...
22.02 14:42
inel379 написа:
Борбата между доброто и злото никога не спира.
Така е подреден Всемира.
Само глупостта може да е нонстоп щастлива.
Другото е упорита битка, която ни опива,
за да имаме миговете спиращи дъха!
Нали за красотата дошли сме на света!
И търсим светлината - път към Вечността...
Всеки има своето място на обич, радост, покой и отмора,
защото в този лудо забързан живот ние сме живи хора.
Емпатията е закодирана в човека
по замисъла на сътворението му.
Инстинктът ни за самосъхранение
не е задължително егоизъм, страх и примирение.
Трябва да знаем какво, доколко и докъде можем,
за да правим онова, с което да сме полезни.
"Едно е да искаш, друго е да можеш,
а трето и четвърто е да го направиш."
Хубаво е да се стараем да бъдем човеци.
Много ме развълнува дълбочината на размисъла
в твоето емоционално творение!
Пролетно благодаря от сърце!:)



Чудесен поетичен коментар - трогната съм! Благодаря ти, мила Инел! Всичко си изказала толкова красиво - за борбата между доброто и злото, за пътя към Светлината и Вечността, за самосъхранението и примирението - и за неистовия стремеж на всеки да живее нормално, да остане човек. Да доживее да чуе чичопея и тая пролет...и другата...
Благодаря ти от сърце! Прегръдка с пожелание за най-вълнуваща, красива и влюбена пролет! :) Усмихнати февруарски дни!
цитирай
25. zemja - Поздрав!
22.02 21:14
Мисля, че никой няма субективна вина за облика на света и човечеството в даден исторически момент. Защото съществуват фактори, много по-силни от добрата воля на отделния индивид...
И не е вина, че някой успява да оцелее и да осмисли живота си – дори в екстремни ситуации. На такива хора се крепи животът.
Благословена си, Вени!
цитирай
26. donchevav - Мисля, че никой няма субективна ...
22.02 21:57
zemja написа:
Мисля, че никой няма субективна вина за облика на света и човечеството в даден исторически момент. Защото съществуват фактори, много по-силни от добрата воля на отделния индивид...
И не е вина, че някой успява да оцелее и да осмисли живота си – дори в екстремни ситуации. На такива хора се крепи животът.
Благословена си, Вени!



Привет, Ели! Права си, не е по силите на малкия човек да влияе на каквото и да било в обкръжаващия го свят. Затова пък светът му влияе непрекъснато - тъпче го, мачка го, моделира го по свой образ и подобие... Човек се бори, страда, съпротивлява се, гневи се на безсилието си...докато умората го надвие, апатията и примирението победят. В това е според мене и идеята на тази велика песен на "Металика", а и на цялата хеви метъл култура. Това е и моето видение, моето превъплъщение в духа на мотото, клипа и цитирания припев на невероятния евъргрийн "The Unforgiven", автор на текста на който е китаристът и солист на групата Джеймс Хетвийлд. Това е всичко:))))
Прегръдка, мила Ели! Благодаря ти за всичко, приятелко! Светли дни, здраве и късмет ти желая!
цитирай
27. distrelets - Здравей, Вени! Невероятен, с...
23.02 16:11
Здравей, Вени!
Невероятен, силен стих - поне за мен! Стрелците сме изтъкани от емоции, самокритичност и стремеж към Свят на Справедливост и Доброта за ВСИЧКИ! Радвам се, че точно твоят стих ме "посрещна" при влизането ми в блога и ме "удари" :))))
Много, мнооого, ама много ми хареса! Може би, защото е много близко до моите състояния през февруари всяка година :) Ще чакаме пролетния чичопей!!!
Прегръдка, Вени! Почти усещам уханието на пролеттта! А ти?
P.S. Виновна, гневна, ЖИВА! - Трябва да се вълнуваме за да се усещаме живи! Дори и гневни, но душевно живи!
цитирай
28. pvdaskalov - * ! *
23.02 16:27
След толкова анализи, аз ще кажа, че наистина животът е
"живот безсмислен – детска катерушка".
Само този стих да беше написала, пак щеше да си казала всичко.
Вени, ако не си издала стихосбирка, крайно време е.
Веднага слизам до Тото-пункта. Спечеля ли, ще те спонсорирам, макар че имам да правя още стълби към Луната в Калофер...
Поздрави!
П и е р
цитирай
29. donchevav - Здравей, Вени! Невероятен, с...
23.02 19:53
distrelets написа:
Здравей, Вени!
Невероятен, силен стих - поне за мен! Стрелците сме изтъкани от емоции, самокритичност и стремеж към Свят на Справедливост и Доброта за ВСИЧКИ! Радвам се, че точно твоят стих ме "посрещна" при влизането ми в блога и ме "удари" :))))
Много, мнооого, ама много ми хареса! Може би, защото е много близко до моите състояния през февруари всяка година :) Ще чакаме пролетния чичопей!!!
Прегръдка, Вени! Почти усещам уханието на пролеттта! А ти?
P.S. Виновна, гневна, ЖИВА! - Трябва да се вълнуваме за да се усещаме живи! Дори и гневни, но душевно живи!


Мила Дид, точно така е - много си права за зодията. Ние, Стрелците, сме много позитивни, но и страшно емоционални, лесно раними - лесно, но само дотолкова, че да се разгневим, да се противопоставен и да поставим опонента на мушката:))) Иначе не сме нито агресивни, нито жестоки - напротив, но не може да ни се отрече, че преследваме целите си докрай... Може би оттам идват и моментите на неудовлетвореност и самокритичност. Защото не всичко става за отстрелване:))) Не можеш да поставиш на прицел статуквото, действителността, в която живееш. А тя е разперила отвсякъде пипала към тебе и смуче ли, смуче човещината ти, колкото ти е останала, обезсилва те, озлобява те, иска те на колене - слаба, безволева, послушна... Съпротивляваме се, а ние, Стрелците, нерядко се опитваме и да се прицелим в нея, но...уви! Матрицата е непобедима. И идва разочарованието, гневът и чувството за вина... Но позитивизмът ни надделява - благодарни сме, че сме живи, че човешките копнежи не са умъртвени - поривите ни никой не може да отнеме, както и вярата, че пролетта пак ще дойде - и пак ще чуем чичопея! До другата пролет...
Прегръдка, мила моя Дид! Беше ми много тъжно без тебе... Не ме забравяй, приятелко, ако знаеш как ме зарадва твоето гостуване! Иначе се хвърлям в разни колебания, губя посока - а ти ме завръщаш, показваш ми, че не съм свърнала в някоя фатална крива пътека! Благодаря ти от сърце! Весела пролет!
цитирай
30. donchevav - След толкова анализи, аз ще кажа, че ...
23.02 20:25
pvdaskalov написа:
След толкова анализи, аз ще кажа, че наистина животът е
"живот безсмислен – детска катерушка".
Само този стих да беше написала, пак щеше да си казала всичко.
Вени, ако не си издала стихосбирка, крайно време е.
Веднага слизам до Тото-пункта. Спечеля ли, ще те спонсорирам, макар че имам да правя още стълби към Луната в Калофер...
Поздрави!
П и е р


:))) Ех, Пиер, би било чудесно да спечелиш от тотото, но нали знаеш, че на някои хора късметите им са на други места - и не трябва да ги пропиляват с лотарийни изпълнения. Моят късмет е да се родя в семейство обикновено, селско - и може би затова съм здраво стъпила на земята. Баща ми в младостта си пишел пиеси и ги поставял на местна сцена - една от тях, драмата "Въжето на палача", се играеше и след като той така млад си замина. Майка ми до смъртта си на 82-годишна възраст пълнеше тетрадки с есеистични текстове -ех, все не намираме време да ги подредим - и да видят бял свят в някоя книжка! Не съм сигурна, че точно стихосбирката в момента ми е на косур:))), толкова други неща ме вълнуват... Цял живот съм си вадила хляба с литература, за мене поезията е светая светих, храм, в който трябва да встъпват само посветени... Такива дрипави самозвани циганчета като мене и в предверието не бива да ги пускат:))) Цял живот са ме канили в разни литературни клубове, работилници, съзаклятия - бягам като дявол от тамян... Не е за мене това да издавам стихосбирки - благодаря ти за хубавите думи, но без излишна скромност - напротив, като специалист:))) - ще ти кажа...това е стихоплетство, не поезия. Всеки може да нареди десетина стиха и да им сложи някаква рима - а може и без:))) Мисля, че стихосбирка не се прави трудно - щом много мои приятелки издадоха по няколко:))). А аз тогава правех вестник:))) - е, поне имам връзки в печатницата, ще мина и по-тънко:)))
Благодаря ти за благородните намерения, но гласувам за по-добрата инвестиция на парите ти - нова стълба към Луната! Поздрави на Лида и весела пролет!
цитирай
31. valben - И правилно си вярвала, Вени!
23.02 21:38
donchevav написа:
valben написа:
Може би го прочетох в неподходящ за мен момент. Погледнах навън... беше все още нощ...


Да... а аз вярвах, че ти най-добре ще ме разбереш, скъпи Вал - мислех, че в днешния несигурен, издевателстващ върху живота ни свят, много хора се чувстват така: потиснати, омерзени, отвратени от всичко, дори от себе си, от компромисите, които правят, от жестокостта на едно общество, в която са принудени да участват. И това е драма, защото усещат душите си чисти и бели, изпълнени с воля за живот, с пролетни пориви, с млади копнежи:)))
Поздрави, приятелю - с благодарност за искреността и доброжелателното отношение! Много слънце в деня ти!


Не само, че те разбирам, но и знам какво ще напишеш по-нататък. Не искам обаче да повярвам,че това, което се случва около мен не е една илюзия. За съжаление не е. Порази ме и инструментала, който си приложила. И точно в него открих една светлинка. В края на мелодията се дочува вокал. Ето това е. Аз сега пък вярвам, че ти ще ме разбереш.
Поздрави, приятелко!
цитирай
32. stela50 - Мила Вени... всеки ден имаме повод
23.02 23:08
за такива мисли и чувства в този объркан, жесток,
измъчен от болки свят... и още...
Слушам музиката /невероятно звучене/, слушам... и бунтът
в душата ми се надига... всеки има такива моменти.
Силно, силно и истинско, забързано... на един дъх !
На фона на справедливия гняв се открива светлина... има я...
Поздравления за пореден път, скъпа приятелко !
С обич !
цитирай
33. donchevav - Може би го прочетох в неподходящ за ...
23.02 23:10
valben написа:
donchevav написа:
valben написа:
Може би го прочетох в неподходящ за мен момент. Погледнах навън... беше все още нощ...


Да... а аз вярвах, че ти най-добре ще ме разбереш, скъпи Вал!...............................................................................
Поздрави, приятелю - с благодарност за искреността и доброжелателното отношение! Много слънце в деня ти!


Не само, че те разбирам, но и знам какво ще напишеш по-нататък. Не искам обаче да повярвам,че това, което се случва около мен не е една илюзия. За съжаление не е. Порази ме и инструментала, който си приложила. И точно в него открих една светлинка. В края на мелодията се дочува вокал. Ето това е. Аз сега пък вярвам, че ти ще ме разбереш.
Поздрави, приятелко!


:))) Усмихвам се, защото недоумявам ти откъде би могъл да знаеш, но аз определено знам вече какво съм написала по-нататък - свързано е с шоколад и ... пак с мухи:))) Дали точно това си предполагал... аз - честно - не съм, поне докато не излезе в черновите ми:))) А, сещам се - понякога, когато работя на таблета или телефона, имам проблем с черновите - губят се моите и вместо тях се появяват чужди. Да не би това да се е случило? В такъв случай наистина знаеш - и виждаш, че съм искрена, като давам информация в аванс:))) Е, още доработвам нещата, защото ми се иска постингите да бъдат хем тематични, хем по-разгърнати, по-обхватни:)))
А за звукописната загадка в инструментариума благодаря. Загледах се - вярно. В цялото стихотворение има звукова алитерация на консонанти: с, з, ш - твърде показателно, а завършва песенно с асонанс на широките вокали а, о, е - знак за разведряване. Точно така е, както си забелязал ти в инструментала на песента - накрая има разведряване, появява се вокал:))) Благодаря ти, че обърна такова детайлно внимание на спонтанните ми гневливи стихчета, макар че - трябва да си призная - звукописът е станал случайно, не съм го търсила като ефект!:)))
Поздрави, приятелю! Благодаря ти за всичко!
цитирай
34. donchevav - за такива мисли и чувства в този о...
23.02 23:45
stela50 написа:
за такива мисли и чувства в този объркан, жесток,
измъчен от болки свят... и още...
Слушам музиката /невероятно звучене/, слушам... и бунтът
в душата ми се надига... всеки има такива моменти.
Силно, силно и истинско, забързано... на един дъх !
На фона на справедливия гняв се открива светлина... има я...
Поздравления за пореден път, скъпа приятелко !
С обич !


Благодаря ти, мила Танче! Знаех си, че ще ме разбереш - ти, с твоята нежна нагласа и фина чувствителност. Да, всеки ден имаме повод за този гняв... Гняв към света - обезличаващ и смазващ човека със своята студенина, егоизъм и жестокост. И гняв към себе си - че се оставяме да бъдем послушни пешки, играчки в лапите на този свят... Не знам, изпитвам вина за всички спестени усмивки, ядни думи, непремерени жестове в отношенията си с хората напоследък... Идва Прошка - замислих се колко лесно човек може да прости на другите и да получи прошка от тях - но да си прости сам - виж, това е трудно...
Прегръдка с обич, мила приятелко! Благодаря ти за всичко! Весело дочакване на пролетта!
цитирай
35. vilish - Мила, Вени!
24.02 11:55
И мен сграбчиха стиховете ти ...
Познато състояние на гняв, болка и безсилие.
И се запитах защо допускаме да ни завладяват. Не сме ли ние Човеците, които подреждаме света си по този начин?! За всеки от нас има някаква предопределеност, но имаме право да избираме !!!
Привикнахме да приемаме алчността, злобата, завистта, коварството като болести на века, а не като собствените ни избори, определящи съвременния модел на поведение ... И по-ранимите от нас, се оказват в ситуация на душевен дискомфорт и чувство на безсилие, на безизходица ... Нямам отговор къде е решението на проблемите ни, но съм безразсъден оптимист :))) ! Вярвам в предстоящо ... някъде в бъдеще, "сериозно разтърсване", което да отрезви човешкия род. Не е възможно безвъзвратно да сме се отказали и да сме изпратили в забвение истинските ценности в живота и взаимоотношенията ни ... Живеем под едно слънце. Всеки от нас се ражда невинен и с правото да бъде обичан, полезен с дарбите си и щастлив!
Прегръщам те, Вени!
Мирни дни със слънчице в душата! :)
цитирай
36. litatru - Да!
24.02 12:18
Харесах!
Прегръдки, мила!
Не можах да гласувам пак, уви!
Литатру
цитирай
37. valben - Хей, Вени!
24.02 16:11
Разбира се, че аз не бих могъл да зная за шоколада и мухичките. Смисълът на моето ЗНАМ в коментара е вярата, че твоето следващо писание ще е весело, жизнерадостно и светло. Мрачното писане не е в твоя стил. Не е необходима тъга даже и по една изхвърлена на брега лодка с посадени в нея цветя. Това не трябва да става поне докато го има виенското колело и един букет от трънливи рози, увит в стих.
цитирай
38. donchevav - И мен сграбчиха стиховете ти. . . ...
24.02 19:54
vilish написа:
И мен сграбчиха стиховете ти ...
Познато състояние на гняв, болка и безсилие.
И се запитах защо допускаме да ни завладяват. Не сме ли ние Човеците, които подреждаме света си по този начин?! За всеки от нас има някаква предопределеност, но имаме право да избираме !!!
Привикнахме да приемаме алчността, злобата, завистта, коварството като болести на века, а не като собствените ни избори, определящи съвременния модел на поведение ... И по-ранимите от нас, се оказват в ситуация на душевен дискомфорт и чувство на безсилие, на безизходица ... Нямам отговор къде е решението на проблемите ни, но съм безразсъден оптимист :))) ! Вярвам в предстоящо ... някъде в бъдеще, "сериозно разтърсване", което да отрезви човешкия род. Не е възможно безвъзвратно да сме се отказали и да сме изпратили в забвение истинските ценности в живота и взаимоотношенията ни ... Живеем под едно слънце. Всеки от нас се ражда невинен и с правото да бъде обичан, полезен с дарбите си и щастлив!
Прегръщам те, Вени!
Мирни дни със слънчице в душата! :)

Мила Вили, задаваш чудесни въпроси – реторични:))) Напълно съм съгласна с думите ти за избора. На всеки се е налагало да прави такъв и знае колко е трудно да избереш борбата със статуквото, но пък после се чувстваш толкова удовлетворен… Но не можеш винаги да си на нож със системата, освен ако не си решил да превръщаш живота си в професионална революция. Моят гняв най-често е насочен спрямо наглед дребните, ежедневни прояви на егоизъм, дребнавост, незачитане, профанизъм, простащина. Вкъщи ни обливат тв сеанси с нихилизъм, жестокост, несигурност, а навън ни очаква тресяща се от нерви тълпа. Не знаеш да се усмихнеш ли, да се намръщиш ли – всичко дразни тълпата и те гледа със зли очи… Нареждала ли си се скоро на опашка? Няма угодия – някои хора просто търсят с кого да се скарат!
И аз вярвам в предстоящото - в едно общество от хора, спокойни за бъдещето си, възпитани, любезни - ех! Не че не сме го имали... Прегръдка, мила Вили! Весела пролет!
цитирай
39. donchevav - Харесах! Прегръдки, мила! Не ...
24.02 20:02
litatru написа:
Харесах!
Прегръдки, мила!
Не можах да гласувам пак, уви!
Литатру


Скъпа Литатру, благодаря ти! Има някакъв проблем в статистиката - не отчита реално нито посещенията /например днес съм имала само 21 посещения, по-малко от броя на гласувалите за блога/. Гласовете също се отчитат някъде 1:3, а коментарите се губят 1:8. Както виждаш, стройна система на подбор:))) Не знам на какво се дължи, по принцип няма значение, но не е приятно. Като прибавим, че трябваше да деактивирам постинга за едно денонощие, защото някой взе да го помпи, досадата стига границата на търпимост, но....усмивка! Важното е, че все пак намираме начин да си общуваме, да се порадваме на красотата, създадена от другия /например на твоя натюрморт с утайка от кафе:))) - прекрасен!/. Благодаря ти, мила приятелко! Слънце в дните ти, усмивка - в очите ти! Прегръдка!
цитирай
40. litatru - Вени,
24.02 20:06
аз вече бях гласувала в началото, без да коментирам, а когато дойдох да коментирам, пробвах пак да гласувам, но ми изписваше "Гласували сте". Ето защо не можах да гласувам втори път :)
цитирай
41. donchevav - Разбира се, че аз не бих могъл да зная ...
24.02 20:10
valben написа:
Разбира се, че аз не бих могъл да зная за шоколада и мухичките. Смисълът на моето ЗНАМ в коментара е вярата, че твоето следващо писание ще е весело, жизнерадостно и светло. Мрачното писане не е в твоя стил. Не е необходима тъга даже и по една изхвърлена на брега лодка с посадени в нея цветя. Това не трябва да става поне докато го има виенското колело и един букет от трънливи рози, увит в стих.


Е - хе, какъв приятен поетичен преглед! Да, скъпи Вал, обичам оная несебърска лодка - копнея по-скоро да отида при нея, ако може, още сега...но ще трябва да поотложа поне с няколко седмици, че чичопеят донесе със себе си не само песен, а и толкова градинарски грижи - няма как, не искал да пее в пущинаци, искал цветя и ...зеленчуци. Та взех да му садя там някакви, какво да го правя.
Прав си за смяната в настроението - но заради тебе обещавам да засиля още повече контраста - и в следващия ми постинг да има и усмивки, и песен, и танц / и шоколад, разбира се!/
Поздрави, скъпи Вал! Благодаря ти за приятелското отношение, а за това, че ме търпиш такава бърборива и несериозна:)))
Хубави почивни дни!
цитирай
42. donchevav - аз вече бях гласувала в началото, ...
24.02 20:36
litatru написа:
аз вече бях гласувала в началото, без да коментирам, а когато дойдох да коментирам, пробвах пак да гласувам, но ми изписваше "Гласували сте". Ето защо не можах да гласувам втори път :)


Съжалявам, нали ти казах, че статистиката не работи - даже не съм разбрала, че си ми гостувала - не е изписала... Благодаря ти, мила Литатру - и продължавай да ни радваш с прекрасни картини и светли, зареждащи стихове! Прегръдка!
цитирай
43. rosiela - А най - голямата ти вина е,
25.02 00:22
че си много талантлива. Какво да правим друго, освен да искаме още.
цитирай
44. donchevav - че си много талантлива. Какво да ...
25.02 09:38
rosiela написа:
че си много талантлива. Какво да правим друго, освен да искаме още.


Благодаря ти, Росиела! Нямам претенции за това, което казваш, но...ако е въпрос за количество, със сигурност ще има и още:)))
Цветна пролет и хубава събота и неделя! Поздрави!
цитирай
45. ve2666 - Да, не може да си щастлив, когато има ...
25.02 15:38
Да, не може да си щастлив, когато има страдащи хора край теб! Разбирам те, но на много други не им пука за това. Поздрави!
цитирай
46. rosiela - Имаш-нямаш претенции,
25.02 15:50
donchevav написа:
rosiela написа:
че си много талантлива. Какво да правим друго, освен да искаме още.


Благодаря ти, Росиела! Нямам претенции за това, което казваш, но...ако е въпрос за количество, със сигурност ще има и още:)))
Цветна пролет и хубава събота и неделя! Поздрави!


то е очевидно!
цитирай
47. donchevav - Да, не може да си щастлив, когато има ...
25.02 15:59
ve2666 написа:
Да, не може да си щастлив, когато има страдащи хора край теб! Разбирам те, но на много други не им пука за това. Поздрави!


Много е сложно... Пък и аз знам ли за какво ми пука - просто ми е тъжно, чувствам се окаляна, омерзена - където отидеш - все нервни, намусени хора със зли погледи, с червиви уста - гадост, това не е моят свят! Искам си моя пролетен въздух с птича песен и слънце, с усмихнати, ведри лица, приятелски поздрави, щастливи случвания... Имаше го...знам, все още съществува - сигурно не той, аз съм изчезнала...
Благодаря ти за отзива, скъпа Васе! Поздрави! Весела събота и неделя с много предпролетни усмивки!
цитирай
48. donchevav - че си много талантлива. Какво да ...
25.02 16:06
rosiela написа:
donchevav написа:
rosiela написа:
че си много талантлива. Какво да правим друго, освен да искаме още.


Благодаря ти, Росиела! Нямам претенции за това, което казваш, но...ако е въпрос за количество, със сигурност ще има и още:)))
Цветна пролет и хубава събота и неделя! Поздрави!


то е очевидно!


Ха сега, де! :))) Какво се отговаря на това? Ако благодаря, сигурно ще излезе, че го приемам, премълча ли - пак същото, че и невъзпитано ще се бъде.. Освен да ти пожелая успех на новата 31-ва стихосбирка! Пък другото - то само ще си покаже колко очевидно е:)))
Благодаря ти от сърце за добрите думи и насърченията, скъпа Росиела, оценявам ги! Хубава съботна вечер - с нежни вдъхновения, с полет на духа!
цитирай
49. faktifakti - опасни енергии
26.02 12:43
да се пазят вампирите:)
цитирай
50. donchevav - да се пазят вампирите:) :))...
26.02 14:56
faktifakti написа:
да се пазят вампирите:)


:))))))))))))
За по-сигурно довечера ще прескачаме и огън - срещу вампири и таласъми:)))
Весел празник и ...прощавай!
Прегръдка, мила Факти!
цитирай
51. sestrasestra - Вени,
01.03 09:57
абсурдът е в зародиша на съществуването и нямаме друг начин да се справим с него освен с обич. Скъпи са ми всички приятелски мигове на прямота с абсурдите на живота, заложени у всеки.
цитирай
52. donchevav - абсурдът е в зародиша на съществ...
02.03 07:09
sestra написа:
абсурдът е в зародиша на съществуването и нямаме друг начин да се справим с него освен с обич. Скъпи са ми всички приятелски мигове на прямота с абсурдите на живота, заложени у всеки.


Абсурдизъм - това е думата... Но в него и обичта ни е не по- малко абсурдна ... Благодаря ти, Стани! Прегръдка!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 999386
Постинги: 238
Коментари: 5213
Гласове: 18184
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031