Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01 06:00 - Когато всички се събирахме на маса
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 3039 Коментари: 50 Гласове:
50

Последна промяна: 18.01 00:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 


Резултат с изображение за bird flock animated

 



                 Когато всички се събирахме на маса

                                                                                                  
                                                          На Т.

 

 

     Когато всички се събирахме на маса,

     светът бе млад, животът весел, лек,

     с крила политаше добрата ни тераса

     на чашите от радостния ек.

 

     Как от брашнените, добри ръце на мама

     на обич дъхаше димящият комат,

     чорбица  някаквачорба такава няма,

     сармички, млин – бе, вкусотия, брат!

 

     Трептеше въздухът от цъфнали иглики,

      в кръвта надигаше зеленото талаз

      и в злака блясваха наточени мотики –

      че лозето не чака поп, а нас.

 

     По тъмно сбрани пак на хладната тераса,

     пречисти стигахме звездите с песента,

     че кошер пълен бе животът прост и ясен,

     а Бог седеше с нас до сутринта...





        


http://www.utro.bg/cool/wp-content/uploads/2010/03/weather_44.gif












 



Тагове:   Бог,   маса,   лозе,   Хляб,   обич,   мотика,   сговор,


Гласувай:
50
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tota - Привет, Вени!
15.01 09:03
Когато всички се събирахме на маса, наистина животът беше друг. Колко хубаво си го казала, "кошер пълен бе животът прост и ясен, а Бог седеше с нас до сутринта..."
Много неща се промениха, настъпи отчуждението, дойде времето на индивидуализма, за съжаление. Можем да си спомняме за изминалото с носталгия...
Хубав неделен ден!
цитирай
2. donchevav - Когато всички се събирахме на маса, ...
15.01 09:20
tota написа:
Когато всички се събирахме на маса, наистина животът беше друг. Колко хубаво си го казала, "кошер пълен бе животът прост и ясен, а Бог седеше с нас до сутринта..."
Много неща се промениха, настъпи отчуждението, дойде времето на индивидуализма, за съжаление. Можем да си спомняме за изминалото с носталгия...
Хубав неделен ден!


Да, мила Ати - светът отскочи напред. Не се оплаквам - новото никак не е лошо. Не бих останала при масата и мотиката - сигурно никой не би искал, макар да е чудесно с пълнотата и удовлетворението, което семплият начин на живот носи. Но толкова други неща има, толкова постигнахме в този вълнуващ, модерен живот, толкова възможности имаме днес - а се надяваме и на още занапред, ако е рекъл Бог. Впрочем оная, същата маса, поне веднъж-два пъти в годината продължава да ни събира. Може би за да осъзнаем, че през годините се е променило всичко и ... нищо. Всичко, щом мама я няма. Нищо, щом продължаваме да се обичаме.
15 януари е рожденият ден на моята майка - та затова съм малко тъжна. Светла й памет!
Поздрави, мила Ати! И - благодаря за съпричастието! Винаги толкова добре ме разбираш! Светли дни за теб - с много топлина!
цитирай
3. anin - Наздраве!
15.01 09:57
Пожелавам хубави поводи за събиране отново! :)
цитирай
4. faktifakti - прекрасен спомен -
15.01 10:06
със стих, изтъкан от сентенции-
че кошер пълен бе животът прост и ясен,

а Бог седеше с нас до сутринта...
прегръдки

цитирай
5. sestra - Доброто ни крепи
15.01 10:12
през всички изпитания. А те свършват, то не. Знам, че вярваш в това, Вени. Съвършен е и този твой изказ.
цитирай
6. nalia - Като в приказка, Вени!
15.01 10:39
Бог е с всички, които се обичат:)
цитирай
7. donchevav - Пожелавам хубави поводи за съби...
15.01 10:43
anin написа:
Пожелавам хубави поводи за събиране отново! :)


Благодаря ти, мила Ани, много актуално пожелание - в сряда чакаме скъпи гости от чужбина - пак, живот и здраве, да напълним маса и души! Желая ти много усмивки в неделния ден!
цитирай
8. donchevav - със стих, изтъкан от сентенции- ...
15.01 11:01
faktifakti написа:
със стих, изтъкан от сентенции-
че кошер пълен бе животът прост и ясен,

а Бог седеше с нас до сутринта...
прегръдки



Да, мила Факти, споменът е жив. Все още правим тези срещи - дори ритуалът за мотиките спазваме:))) Нашата майка вече я няма, но традицията да правим супа "от нищо нещо" остана. Малко като с трите Сарандовици на Йовков се получи.
Благодаря ти за хубавите думи за стиховете - малко ме измъчи този петстъпен ямб - тромав излезе:))) Но - нали все се учим - докога?
Прегръдка с пожелание за много слънце, обич и вихрени поетически видения за теб! Хубав ден!
цитирай
9. donchevav - през всички изпитания. А те свър...
15.01 11:09
sestra написа:
през всички изпитания. А те свършват, то не. Знам, че вярваш в това, Вени. Съвършен е и този твой изказ.


Мила Стани, изпитанията продължават, права си. И не са просто количествено натрупване, о, всяко следващо си идва с перфектно ново качество - няма свикване. Не свършват - и слава Богу - без тях сме нищо. А доброто е бонус към вярата ни, краси човешкото в нас. Извинявай за философстването - такава ми е нагласата в този ден явно...
Благодаря ти за добрите думи - колкото съм по-несигурна /както сега с този тромав стих/, толкова по-чувствителна ставам към похвалите - и това ли е закономерност?:)))
Прегръдка, приятелко! Ведър неделен ден!
цитирай
10. donchevav - Бог е с всички, които се обичат:)...
15.01 11:12
nalia написа:
Бог е с всички, които се обичат:)

Твърдо вярвам в това, мила Нали! И Бог, и близките ни, пренесени в отвъдното - и цялата природа - всичко помага на доброто в нас - стига да имаме очи, уши и сърце за него.:)))
Прегръдка! Светла неделя!
цитирай
11. paciencia - Здравей, мила Вени!
15.01 11:13
Чудесно възпоменание на твоята майка! Много въздействащи стихове! В мен събуди много мили спомени, които ме връщат в отминали времена. Координатор и организатор на трудовите ни бригади беше свекърва ми, която обединяваше цялото семейство около масата. Беше топло, уютно, ухаеше на обич...Мисля си, че майките притежават тази сила да обединяват, да създават уют, да разпръскват обич, която остава трайно след тях. Прегръщам те, Вени! С много обич!
цитирай
12. mt46 - Привет, Вени!...
15.01 11:47
Хубав стихо-спомен... Добре е, че къщата и терасата ти още са здрави...
Да си жива, здрава и ти!...
цитирай
13. donchevav - Чудесно възпоменание на твоята ...
15.01 11:49
paciencia написа:
Чудесно възпоменание на твоята майка! Много въздействащи стихове! В мен събуди много мили спомени, които ме връщат в отминали времена. Координатор и организатор на трудовите ни бригади беше свекърва ми, която обединяваше цялото семейство около масата. Беше топло, уютно, ухаеше на обич...Мисля си, че майките притежават тази сила да обединяват, да създават уют, да разпръскват обич, която остава трайно след тях. Прегръщам те, Вени! С много обич!


Точно такива са и моите спомени, мила Вася! Велик тоталитарист беше моята майка - докрай никой не смееше думата й на две да пречупи! Пък го правеше мило, гальовно, в полутонове и усмивки - как да й откажеш! И аз се опитвам така сега, по неин тертип - но не ми се отдава - само на супа май го докарвам:))) Но сама се теша, че не е малко, достатъчно е, за да стане една маса весела ...
Прегръдка, мила приятелко - с много обич! Бъди здрава и весела - пази се!
цитирай
14. donchevav - Хубав стихо-спомен. . . Добре е, че ...
15.01 12:09
mt46 написа:
Хубав стихо-спомен... Добре е, че къщата и терасата ти още са здрави...
Да си жива, здрава и ти!...


Благодаря ти, Марине! О, да, здрави са, имаме грижата за това. Не знам дали помниш един мой постинг от началото на ноември миналата година: "Къщата, останала на края на света" - ти тогава ми писа: "Сигурно скоро сте се реновирали" и позна - току-що бяхме завършили един важен ремонт.
Благодаря ти за точните коментари - и за подкрепата! Хубав неделен ден и успешна нова седмица!
цитирай
15. troia - Вени,
15.01 12:50
толкова сладко си го описала, че усетих вкусния хляб и топлите сърмички.:) Когато на масата царува любов и разбирателство всичко е много апетитно.
Сега ти си в главната роля на майката приготвяща вкуснотии и създаваща уют.:)
Много ми хареса.
Хубав ден, приятелко!
цитирай
16. donchevav - толкова сладко си го описала, че ...
15.01 13:36
troia написа:
толкова сладко си го описала, че усетих вкусния хляб и топлите сърмички.:) Когато на масата царува любов и разбирателство всичко е много апетитно.
Сега ти си в главната роля на майката приготвяща вкуснотии и създаваща уют.:)
Много ми хареса.
Хубав ден, приятелко!


Няма как да бъдат забравени тия вкусотии, излезли изпод майчините ръце - а съхранени в сърцето, лесно могат да се опишат - с обич, с вярна емоция.
Благодаря ти, мила Кате, за доверието - старая се, но знаеш как е - нищо не е същото в днешно време, всичко е по-трудно, по-сложно. Обаче се старая, не се отказвам. Ето - и днес чакам сина на следобедна закуска - нямаше време ни за обяд, ни за вечеря заедно - къде по-напред. А е пропътувал цяла Европа, за да дойде да ни види събота и неделя. Сложен живот, динамичен, мобилен - свят ми се завива! Аз пък си стоя в отопления добре семеен дом, всички печки варят и пекат - и чакам гости:)))))
Прегръдка, мила приятелко! Весели януарски дни!
цитирай
17. rosiela - Животът - обикновен и чист-
15.01 14:02
е прекрасен!
цитирай
18. donchevav - Животът - обикновен и чист- е пре...
15.01 14:40
rosiela написа:
Животът - обикновен и чист- е прекрасен!


Напълно споделям! И винаги съм се стремила към такива прости, органични взаимоотношения с хората, земята, природата, битието - макар че - съзнавам, в днешно време повече кокетираме с простотата, отколкото истински да живеем в нея.
Поздрави, скъпа Росиела! Хубав неделен следобед!
цитирай
19. wonder - Идилично-красива и земно-неземна ...
15.01 15:11
Идилично-красива и земно-неземна картина, в която почувствах природата, Бог и онзи домашен уют, пълнещ душата с обич.
Благодаря!
цитирай
20. donchevav - Идилично-красива и земно-неземна ...
15.01 16:38
wonder написа:
Идилично-красива и земно-неземна картина, в която почувствах природата, Бог и онзи домашен уют, пълнещ душата с обич.
Благодаря!


Благодаря ти, Дела! Ако мразя нещо от сърце, то е умилителният поглед към миналото. Не бих заменила нито ден от неясното си бъдеще за сияйните години на миналото - може би това е типично за всички Стрелци. Но си права за хармонията - има я точно в ония, простите неща. А над всички тях е обичта - нея трябва да запазим, за да го има и всичко останало.
Благодаря ти за добрия поглед, за красиво изречените думи! Успешна седмица!
цитирай
21. emi1ts - Красота
15.01 16:40
и вълнуващи спомени!Със сигурност и ти владееш майсторството да събираш всички около масата с вкусни гозби и задушевни разговори!Поздрави и прегръдки мила Вени!Хубави дни!
цитирай
22. donchevav - и вълнуващи спомени!Със сигурност ...
15.01 17:20
emi1ts написа:
и вълнуващи спомени!Със сигурност и ти владееш майсторството да събираш всички около масата с вкусни гозби и задушевни разговори!Поздрави и прегръдки мила Вени!Хубави дни!


О, да, съпругът ми казва /той пък от какво се оплаква?/, че вкъщи винаги е като на ресторант - има по няколко варианта за първо, второ и трето, за закуска и десерт, а и всеки може да получи за нула време и друг кулинарен специалитет по желание. Но нищо не остава - нали къщата ни е с две врати - и на кръстопът:)))))))))))))))
Прегръдка, мила Еми! Успешна седмица, приятелко!
цитирай
23. ve2666 - Сега всеки сяда на масата по разл...
15.01 17:59
Сега всеки сяда на масата по различно време, набързо става и не оценява и най-богата трапеза. Господ гледа и не одобрява. Хареса ми много!
цитирай
24. stela50 - Вълнуващи и топли спомени... обич и памет...
15.01 18:13
Мир и светлина на душата на майка ти, Вени !
Независимо от препускането на времето, любовта и доброто
събират хората около трапезата, стоплят сърцата, зареждат
душата с вяра и надежда... може би по различен начин,
но родния дом пази този невероятен уют и сладкото ухание
на майчините гозби през годините... толкова отдавна ги няма
моите мама и татко, а не съм забравила топлината на ръцете им,
вкуса на любимите ястия и още... и още. Завинаги.
Прекрасен постинг, мила приятелко !
цитирай
25. donchevav - Сега всеки сяда на масата по разл...
15.01 18:21
ve2666 написа:
Сега всеки сяда на масата по различно време, набързо става и не оценява и най-богата трапеза. Господ гледа и не одобрява. Хареса ми много!


О, да, на младите сега всичко им е даденост. Един хамбургер на крак, когато са гладни, им идва по-добре от домашна баница, за която трябва да чакат, чеи да сядат, да водят разговори, да губят време... Пък и в топлите витрини на веригите магазини всичко има. Вкусовете се промениха, ценностната система се измести, всичко е различно. Е, това е моята кауза - да запазя традицията да сядаме на една маса всички, в най-разширен състав - поне един-два пъти в годината. Засега все още се получава, но след нас - ще поемат ли младите щафетата по опазване на родовите ценности и обич?
Благодаря ти за коментара и приемането в "Любими", скъпа Василка! Винаги си добре дошла! Прегръдка!
цитирай
26. donchevav - Мир и светлина на душата на майка ти, ...
15.01 18:37
stela50 написа:
Мир и светлина на душата на майка ти, Вени !
Независимо от препускането на времето, любовта и доброто
събират хората около трапезата, стоплят сърцата, зареждат
душата с вяра и надежда... може би по различен начин,
но родния дом пази този невероятен уют и сладкото ухание
на майчините гозби през годините... толкова отдавна ги няма
моите мама и татко, а не съм забравила топлината на ръцете им,
вкуса на любимите ястия и още... и още. Завинаги.
Прекрасен постинг, мила приятелко !



Благодаря ти, скъпа Танче! Винаги си така чувствителна - и прозорлива, и съпричастна. Страхотна си, приятелко! Да, зареждане е...и обич...и памет... Много ми се иска, когато се събираме, всичко да е както е било някога при нашите родители - питите и баниците, супата и печеното, салатите и десертите - в същите тенджери и тавички, в същите кърпи и месали, чинии, прибори - всичко. И сякаш времето спира. Пренасяме се в други измерения, усещаме сякаш присъствието на ония, които не са вече сред нас, чувстваме одобрението им, това е такова едно зареждане - и със сила, и със светлина - че ни стига на нас, живите, за месеци напред. Приемам го като свой дълг - и съм щастлива, когато успея, когато видя радостта в очите на децата си, усмивките им. Колко му трябва на човек! Много малко - но обичта и привързаността на членовете на семейството е сред задължителните потребностти.
Прегръдка, мила Танче! Бъди щастлива, мила приятелко! Хубави, здрави и весели януарски дни!
цитирай
27. litatru - Мила, Вени!
15.01 19:23
Сътворила си в няколко строфи, (досущ като художник, рисуващ върху платно), една чудесна картина, в която се чувства семейната идилия в българския (твой) дом.
Възхитена съм!
Прегръдки!
Поздрави и хубава вечер, мила Вени!
Литатру
цитирай
28. pvdaskalov - * ! *
15.01 19:56
Вени, радвам се, че си имала волята да пишеш за нещо, което все повече, поне на мен, ни липсва. И аз помня тези моменти, но като знам каква буца ще заседне на гърлото ми, не смея да започна. Аз помня кой какво казваше, какво се сервираше, кой как изглеждаше...
Уви, минало свършило!
По една целувка по бузките от мен и Лида!
П и е р
цитирай
29. donchevav - Сътворила си в няколко строфи, (...
15.01 20:08
litatru написа:
Сътворила си в няколко строфи, (досущ като художник, рисуващ върху платно), една чудесна картина, в която се чувства семейната идилия в българския (твой) дом.
Възхитена съм!
Прегръдки!
Поздрави и хубава вечер, мила Вени!
Литатру


Благодаря ти, мила Литатру! Спомените сами се проектират върху платното на нашето съзнание - и рисуват, рисуват, все по- сложни, нежни, филигранни плетеници от образи, емоции, реакции. Оживяват скъпи лица, заехтяват гласове, аромати се носят, звън на чаши...ех, скъпа паралелна реалност, в която ти се иска да потънеш някога - и да не изплуваш! :)))
Благодаря ти за красивия, емоционален коментар! Прегръдка, мила Литатру! Слънце в душата ти!
цитирай
30. donchevav - Вени, радвам се, че си имала волята ...
15.01 20:32
pvdaskalov написа:
Вени, радвам се, че си имала волята да пишеш за нещо, което все повече, поне на мен, ни липсва. И аз помня тези моменти, но като знам каква буца ще заседне на гърлото ми, не смея да започна. Аз помня кой какво казваше, какво се сервираше, кой как изглеждаше...
Уви, минало свършило!
По една целувка по бузките от мен и Лида!
П и е р


Благодаря ви, мило семейство - на тебе, скъпи Пиер, и на разкошната Лида! Болка е - но и обич, а в обичта винаги има сила. Сила да изкажеш, и сила да направиш. Аз вече писах някъде по-горе - да се събираме цялото семейство в разширен състав:)))поне един път-два пъти годишно, е кауза за мене. Затова и поддържаме с брат ми бащината ни къща - огради, покрив, улуци, водопровод и пр./повече брат ми, по-малко, предимно като вдъхновител - аз/. През ноември направихме доста голям ремонт /пълно отводняване/с дренажни тръби, циментови ризи и пр., е, сега чакам гости до 2-3 дни да полеем новата придобивка. Пак ще има маса, ако рече и да пекне слънце- направо на голямата тераса ще е - тя е правена точно с такава цел. Изгледът от нея към връх Ботев е невероятен. И не ми е толкова тъжно, макар че на днешния ден - рождения ден на моята майка, ние винаги се събирахме... Не ми е тъжно, защото поне засега нищо не е изгубено - пак така се събираме, печем питки и баници, правим супи и скари, прекопаем градините, разтребим из къщата и ...всеки с грижите си. И вярваш ли ми - макар че живеем далече - брат ми- чак в чужбина, дори саксиите с цветята на майка ми сме запазили - както и котките й, разбира се:)))) Веднъж седмично ходя да им оставям храна. Та така - сила и воля за живот - това ни дава бащината къща и додето има и най-малката възможност - ще я поддържаме жива.

Благодаря за хубавите думи! Скъпи Пиер, подкрепям най-горещо твоята кауза за развенчаване на псевдонаучните доводи за това къде е гробът на Левски - нека твоята истина победи!
Спокойна, уютна и обичлива вечер ви желая, мило семейство! Прегръдки с обич!
цитирай
31. zemja - Поклон пред паметта на майка ти, Вени!
15.01 20:48
С този стих събуди мили чувства у всеки, който милее за дом и семейство.
Защото семейството е стожер през всички сезони на един човешки живот.
А ямбът ти съвсем не е тромав...
Поздрави!
цитирай
32. donchevav - С този стих събуди мили чувства у ...
15.01 21:27
zemja написа:
С този стих събуди мили чувства у всеки, който милее за дом и семейство.
Защото семейството е стожер през всички сезони на един човешки живот.
А ямбът ти съвсем не е тромав...
Поздрави!


Да, семейството е стожер - а българинът е семействен човек. Но както се случва напоследък - нищо не е такова, каквото е било. И става още по-тъжно.
Благодаря ти, че си обърнала внимание на моя ямб:))) Наистина ме измъчиха тия 13 срични стихове/6+7/ с цезура по средата!
Поздрави, мила Ели! Весели януарски дни!
цитирай
33. kasnaprolet9999 - Много носталгично, надявам се в...
16.01 00:55
Много носталгично, надявам се всеки от нас да има подобни спомени, защото така живеят добрите хора. Много хубаво си го написала, но някак се натъжих, защото ми напомня за хора, които вече не са около мен. Поздрави!!
цитирай
34. donchevav - Много носталгично, надявам се в...
16.01 08:59
kasnaprolet9999 написа:
Много носталгично, надявам се всеки от нас да има подобни спомени, защото така живеят добрите хора. Много хубаво си го написала, но някак се натъжих, защото ми напомня за хора, които вече не са около мен. Поздрави!!


Съжалявам, мила Неви, не бих искала някой да се натъжава - това трябва да са стихове на обич и признателност, че всичко се е случило, че е било. Както хубаво ти казваш, за да продължаваме да живеем като добри хора... Но...болка има, особено на такъв ден като днешния. Доскоро всички се събирахме на рожден ден на майка ни, пожелавахме й здраве и дълголетие, а тя, усмихната, жизнена, енергична, ни уверяваше, че мисли да чества и стотния си рожден ден през 2031 година. Почти щеше да познае - но съдбата обърна цифрите - почина през 2013 година...
Страхотна статия прочетох при тебе - разбрах, че това е доклад на семинар по билкарство. Сигурно си имала голям успех! Поздравления, мила Неви, гордея се, че те познавам! Пожелавам ти много здраве и още по-голям успех и постижения!
цитирай
35. rosiela - Мила Вени,
16.01 11:16
donchevav написа:
rosiela написа:
Животът - обикновен и чист- е прекрасен!


Напълно споделям! И винаги съм се стремила към такива прости, органични взаимоотношения с хората, земята, природата, битието - макар че - съзнавам, в днешно време повече кокетираме с простотата, отколкото истински да живеем в нея.
Поздрави, скъпа Росиела! Хубав неделен следобед!



няма да ми се обидиш от една истина за нелошите иначе Стрелци: те трудно различават добрите от недобрите хора и понеже си имат доза позитивен наивитет, Бог им дава и повече късмет!
цитирай
36. flymore - Събра ни на маса на 15 януари...
16.01 13:23
преди 9 години...татко...Сега отново...Имаше и сълзи, имаше и усмивки...Пораснахме, пораснаха и децата, но стожерът липсва...
Прощавай, Венка...>3
цитирай
37. donchevav - Животът - обикновен и чист- е пре...
16.01 15:40
rosiela написа:
donchevav написа:
rosiela написа:
Животът - обикновен и чист- е прекрасен!


Напълно споделям! И винаги съм се стремила към такива прости, органични взаимоотношения с хората, земята, природата, битието - макар че - съзнавам, в днешно време повече кокетираме с простотата, отколкото истински да живеем в нея.
Поздрави, скъпа Росиела! Хубав неделен следобед!



няма да ми се обидиш от една истина за нелошите иначе Стрелци: те трудно различават добрите от недобрите хора и понеже си имат доза позитивен наивитет, Бог им дава и повече късмет!


Не, няма да ти се обидя, напротив, в твоята характеристика за Стрелците има всичко, което бих желала да притежавам. Не деля хората на лоши и добри. Всеки мисли себе си за добър, коя съм аз да му разяснявам, че греши:))) А когато някой ме нарани, просто го записвам в графата "нещастни":))) Дай, боже, и за късмета да си познала - и какво му остава друго на човек, освен да благодари!
Благодаря ти, скъпа Росиела! Добър и красив да е денят ти!
цитирай
38. donchevav - преди 9 години. . . татко. . . Сега ...
16.01 15:51
flymore написа:
преди 9 години...татко...Сега отново...Имаше и сълзи, имаше и усмивки...Пораснахме, пораснаха и децата, но стожерът липсва...
Прощавай, Венка...>3


Тъжно, мила Флай, много тъжно ми стана - така, както си го написала, и с това съвпадение на датите...! Тъгата по нашите починали родители си я носим цял живот - и току припламне в спомените. Светла му памет на твоя баща, мир на душата му!
За стожера също до болка си права - и не съвсем. Да, няма я нашата опора, сигурното рамо, обединителния център - но от друга страна, неусетно ние сме станали този стожер, от нас търсят опора и сигурност. И е страшно, и е радостно - нека пребъде тази родова приемственост от век във века!
Бъди храбра, обичана, щастлива, мила приятелко! Прегръщам те с обич!
цитирай
39. hel - Хубаво е на трапеза с близките. Х...
18.01 00:21
Хубаво е на трапеза с близките. Хубави спомени. Времената се менят. Сега и да се събират, то е по заведенията. Кой ще ти готви! Новите домакини, пък и ние вече сме поразглезени. Скоро празнувахме рожден ден в заведение. Лампите загаснаха и всички в заведението бяха зрители и участници в духането на свещите. Интересно. А до нас има хубав китайски ресторант със самостоятелни стаи. Групата си е сама. Ново време!
Мисля си, че има млади хора, които не забравят старите традиции, но не се отказват и от новостите. Колкото и да сме отчуждени, щом се намери някой да запали огън, събират се хора и се отварят един към друг. :) Поздарв, Вени, за хубавия постинг!

цитирай
40. donchevav - Хубаво е на трапеза с близките. Х...
18.01 00:56
hel написа:
Хубаво е на трапеза с близките. Хубави спомени. Времената се менят. Сега и да се събират, то е по заведенията. Кой ще ти готви! Новите домакини, пък и ние вече сме поразглезени. Скоро празнувахме рожден ден в заведение. Лампите загаснаха и всички в заведението бяха зрители и участници в духането на свещите. Интересно. А до нас има хубав китайски ресторант със самостоятелни стаи. Групата си е сама. Ново време!
Мисля си, че има млади хора, които не забравят старите традиции, но не се отказват и от новостите. Колкото и да сме отчуждени, щом се намери някой да запали огън, събират се хора и се отварят един към друг. :) Поздарв, Вени, за хубавия постинг!



Сигурно си права... Аз обичам да готвя - и рядко изяждаме сами едно ядене - все се намира някой да ни прави компания. Производители сме на всичко освен сол и газ:))), затова продуктите не са проблем - месо, плодове, зеленчуци, брашно, яйца, мляко - свръхпроизводство. Е, как да не готвиш и да не каниш на маса:)))) Но иначе си права. И аз чествах рождения си ден в едно красиво заведение - поне на този ден да не шетам. Беше точно както ти го описваш - вълшебно изживяване! После показвах снимки - и всички възкликваха: "Ама това ти ли си? О-ле, колко си..., о-ле, как си...!". Прави са, като са свикнали да ме виждат все у дома, попотена от горещината на печката:)))
Е, времената се променят, с тях - и нравите - но от род в род трябва да пребъде обичта, привързаността, уважението към възрастните, за да се запази духът на българското в нас. Иначе ще се изгубим в ежедневните си проблеми, ще се претопим в пъстрото множество, ще загубим пътищата към родното, ще изчезнем. Една маса винаги трябва да ни свързва - за да ни има като самосъзнание.
Извинявай за нощните философствания! Прегръдка, мила Ели! Още веднъж, честит успех на конкурса! Много се радвам - поздравления от сърце!
цитирай
41. ikra - Привет!
18.01 15:29
Хората имат най-различни спомени... Едни спомени карат да се просълзим, а други да се усмихнем... Надявам се твоите да бъдат все усмихващи!
Бъди жива и здрава и все усмихната!
Приятен ден :)
цитирай
42. zemela - Усмихнат детски спомен :) Поздр...
18.01 16:34
Усмихнат детски спомен :) Поздрави, Вени!
цитирай
43. donchevav - Хората имат най-различни спомени. ...
18.01 16:36
ikra написа:
Хората имат най-различни спомени... Едни спомени карат да се просълзим, а други да се усмихнем... Надявам се твоите да бъдат все усмихващи!
Бъди жива и здрава и все усмихната!
Приятен ден :)


Привет, Икра! Прав си - има всякакви спомени. Мисля, че този е един от най-светлите - наистина предизвиква усмивка, а и желание онова, доброто време, да продължи. Защо не - родното място е достатъчно силен притегателен център за завръщане поне един път в годината - стига да знаеш, че там някой те очаква, че ще те посрещне с любов. И на пълна маса:))))
Благодаря ти за хубавите пожелания и някак си ми се иска да ти ги върна - само добри случвания и поводи за радостни усмивки да имаш, приятелю! Поздрави!
цитирай
44. ikra - Много благодаря!!!
18.01 16:51
donchevav написа:
ikra написа:
Хората имат най-различни спомени... Едни спомени карат да се просълзим, а други да се усмихнем... Надявам се твоите да бъдат все усмихващи!
Бъди жива и здрава и все усмихната!
Приятен ден :)


Привет, Икра! Прав си - има всякакви спомени. Мисля, че този е един от най-светлите - наистина предизвиква усмивка, а и желание онова, доброто време, да продължи. Защо не - родното място е достатъчно силен притегателен център за завръщане поне един път в годината - стига да знаеш, че там някой те очаква, че ще те посрещне с любов. И на пълна маса:))))
Благодаря ти за хубавите пожелания и някак си ми се иска да ти ги върна - само добри случвания и поводи за радостни усмивки да имаш, приятелю! Поздрави!

цитирай
45. donchevav - Усмихнат детски спомен :) Поздр...
18.01 17:06
zemela написа:
Усмихнат детски спомен :) Поздрави, Вени!


:))) Така е, Вики! А се усмихвам, защото не е само детски този спомен, тоталитаризмът действаше в родния ми дом до последния ден на майка ми - призовеше ли ни, кой където и да е, трябваше да се отзове. Мисля, че това ни научи на сплотеност, на отговорност пред общите семейни интереси - и на обич естествено, защото и тя трябва да се подгрява с по-чести срещи на маса:))))
Поздрави, мила Вики! Усмихнати януарски дни ти желая!
цитирай
46. natali60 - Поздравления и от мен, Вени,
22.01 00:00
за топлото и сърдечно стихотворение. Усмихва душата.
Прегръдки!
цитирай
47. donchevav - за топлото и сърдечно стихотвор...
22.01 07:31
natali60 написа:
за топлото и сърдечно стихотворение. Усмихва душата.
Прегръдки!


Благодаря ти за добрите думи и за усмивките, мила Натали! Прегръдка и от мене с пожелание за светли дни!
цитирай
48. vilish - Здравей, Вени!
25.01 12:14
Е, и аз да приседна на масата с теб! :)))
Благодаря ти за топлотата, събудените спомените, по човешки споделените радости и уюта на дома. Времето е друго, но е възможно да съхраним желанието за близост и споделяне на мигове заедно с хората, които обичаме .... Когато и както е възможно!
Прегръщам те, мила!
Спокойни дни и много усмивки!
цитирай
49. donchevav - Е, и аз да приседна на масата с теб! ...
25.01 12:44
vilish написа:
Е, и аз да приседна на масата с теб! :)))
Благодаря ти за топлотата, събудените спомените, по човешки споделените радости и уюта на дома. Времето е друго, но е възможно да съхраним желанието за близост и споделяне на мигове заедно с хората, които обичаме .... Когато и както е възможно!
Прегръщам те, мила!
Спокойни дни и много усмивки!


Заповядай мила Вили, седни и - да ти е сладко! Ти си ми един от най-скъпите гости!
Много вярно - трябва да съхраним желанието за близост и споделяне с близките на сърцето си хора - когато и както е възможно. В момента имаме гости от чужбина - хора, които сме чакали дълго време, почти година. И дали поради зимните условия, които не позволяват много варианти за общуване, дали от гостоприемство и искрена радост - не знам - но повечето време прекарваме около масата. Какво да се прави, изисква време и сили да се дегустират всички зимни дарове - и свински, и вински :)))
Прегръдка, пирятелко! Весели, усмихнати януарски дни и на тебе!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 1060554
Постинги: 241
Коментари: 5343
Гласове: 19108
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31