2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 19461 Коментари: 70 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2017 18:56
Питата на мама
Как майка ни правеше чудната пита,
защо се не сетих веднъж да попитам?…
Замесваше малко вода и брашно…
сол, сода, млекце и – това беше то.
Не чакаше дълго да втаса, че ние
от път, за час само ще се отбием.
Все бързахме – как не достигна ни време
от теб, майко, залък спокойно да вземем!
Но питата дъхава вливаше сили
и бяхме щастливи, и бяхме си мили.
Разпръснати пак по земята голяма,
оставахме верни на хляба и мама.
Днес мама я няма и питата малка
опитвам да правя – успявам, но жалко,
че става огромна, красива една,
а няма оная тъй тънка кора
и няма го онзи дъх соден тъй вкусен,
че беше прост хляб уж, а толкоз изкусен.
Седим днес и хапваме, никой не бърза,
но не сладостта, самотата ни свързва.
И мисля си, майко, как трудно било
от път да ни сбираш с едно просто тесто.
Не мога, но меся с кураж несломим –
след теб залък обич да съхраним.
На това безсмъртно танго,"Компарсита", майка ни винаги пригласяше с един нежен и мелодичен глас - като на момиче:
Тиха нощ на сетен спомен.
Аз знам - не ще се върнеш вече.
Сърцето ми гори, любими, де си ти,
защо си тъй далече?...
Никога не попитах това някакъв превод ли беше или импровизация в стила на старите градски песни. Сърце не ми даваше да я прекъсна - пееше, а сълзите се търкаляха по бузите й - едри и чисти като на дете: беше загубила татко в неравната битка със смъртта, когато беше едва 39-годишна...
Три години... Учим се да живеем без тебе, майко!
24.11.2016 17:06
Прегръщам те, мила Венка!<3
Прегръщам те, мила Венка!<3
Учим се, мила Флай, трудно е, но трябва - обичта, привързаността, потребността един от друг, всичко, на което са ни учили преживе родителите ни, става наш водач, когато тях вече ги няма...
Благодаря ти, мила приятелко, прегръдка и от мене!
24.11.2016 19:02
Красиво посвещение? Благодаря ти, мила Еми! Не съм търсила този ефект, просто споделих мислите си, докато се подготвях за днешния ден - замесвах тесто за пита, правех тиквеник, приготвях постни ястия и такива с месо, защото у нас повечето сме вълча порода, постите трудно ни се удават. Наистина питата стана разкошна, но...не е същата.
Благодаря ти за съпричастието, мила Еми! Прегръдка!
Благодаря ти за фината нагласа, мила Усмивка, усетила си и тъгата, и надеждата ми! Прегръдка!
Да, скъпа Вал, така е, особено когато е била и майка, и баща, и най-верен приятел - повече от половин век:))) Благодаря ти от сърце! Прегръдка и от мене!
Благодаря ти, мила Факти! Прегръдка и от мене - за добрите думи и за разбирането ти!
Прегръщам те!
Прегръщам те!
О, да, така е, скъпа Налия, вярвам го! Обожавам да меся хляб, чувствам тестото като живо същество, към което трябва да се отнасяш с обич и респект едновременно. Винаги съм готова да приготвя питка или пърленка за гостите си, а най-голяма е радостта ми , когато меся празнична погача за дългоочакваните ми близки хора по Коледа или Великден. Е, тогава паралелите с мамините пити стават неизбежни...и плачем, и се усмихваме - обичаме се - и продължаваме напред. Учим се да живеем...
Благодаря ти за светлия коментар, мила Налия, обичам позитивизма ти! Прегръдка!
Хубава пита и "Компарсита"... Да си здрава и сита!...
Хубава пита и "Компарсита"... Да си здрава и сита!...
Благодаря ти, Марине, за хубавите думи и за знаковата рима "пита" - "сита" Създаването със собствените ръце на хляб за любимите същества прави и трапезата, и душата сити. Поздрави с пожелание за здраве и щедри трапези с обичливи и верни хора!
Хубава вечер, приятелко!
Хубава вечер, приятелко!
Може и така да е, мила Кате, тайната съставка да е любовта. Тогава маята, от която тестото бухва красиво, сигурно е радостта да виждаш събрани около тебе толкова мили на сърцето ти хора. Ако е така, готова съм да меся до живот - имам в изобилие от всички съставки. Но си права - загубата, с нея как се свиква - и аз, и брат ми сме още много на "ти" с болката. Три години вече... Но...учим се да живеем...
Съжалявам за тъжните чувства, които съм предизвикала у тебе. Нека за компенсация ти пожелая в облаците на твоя сън тази нощ да срещнеш оня красив летящ дракон - и да напишеш нова приказка:))) Усмивки!
Светла й памет!
Светла й памет!
Чудесен прочит в няколко думи - благодаря ти, скъпа Ели! Поздрави!
Да, така е, мила Дид! Силата за живот и красотата на тая обикновена жена от село, вярата и обичта й, отдадеността на децата, чувството й за хумор, добрата информираност и пъргавина на ума и на преклонна възраст и най-вече артистизмът - пееше, рисуваше, пишеше вдъхновено и образно - всичко, което беше тя, сякаш още е тук, при нас - толкова силен заряд носеше всеки ден нейно живеене. Когато тя си отиде, аз, учителката по български език от сто години, написах първия си стихотворен текст - преди никога не бях опитвала, макар тя деликатно да настояваше... Нямахме много време за нея - но тя остана в нас! Само се моля душата й да е намерила покой там, отвъд, толкова изпитания е преживяла тук, на земята... Поздрави от сърце, скъпа приятелко Дид!
Мила Васенка, сродна душа си ми ти,като моя сестричка те чувствам - как само усещаш всичко, което ме тъжи и радва - и винаги откликваш така, както само моето собствено сърце го прави... Благодаря ти, че те има, мила приятелко! Прегръдка с обич!
Благодаря ти, приятелю! Поздрави на красивата Родопа планина и на китното Павелско!
Поздравления, Вени!!!
„Седим днес и хапваме, никой не бърза,
но не сладостта, самотата ни свързва.“
Със сигурност е могло да не бързаме толкова...
Поздравления, Вени!!!
„Седим днес и хапваме, никой не бърза,
но не сладостта, самотата ни свързва.“
Със сигурност е могло да не бързаме толкова...
Благодаря ти, скъпа Доче! Със сигурност! Макар че животът ни убеждава и в друго - всичко в него става така, както е трябвало да стане... Когато свекър ми, когото много обичах, беше в болница, аз си обещавах, че само да се върне вкъщи, ще му отделям всичкото време на света /а той много обичаше да си говорим с часове - часове, които естествено никога нямах/. И бях честна и искрена в молитвите си... Е, дойде си - и познай:)))))) Мисля, че никога нямаме толкова време за родителите си, колкото на тях тайно им се е искало...а после вече е късно!
Поздрави с благодарност за поощрението! Приятни почивни дни!
Прегръщам те с обич, миличка!
Прегръщам те с обич, миличка!
Мила Ерато, благодаря ти! Със сърдечни, добри приятели всяка тъга е по-лека! Прегръдка, скъпа приятелко! Бъди здрава, бъди щастлива!
Поклон за майка ти и за таланта ти!
Прегръщам те!
Литатру
Поклон за майка ти и за таланта ти!
Прегръщам те!
Литатру
Благодаря ти, мила Литатру! Прегръдка и от мене с пожелание за светли дни!
колко ли неща сме забравили да кажем ...
Прегръдки,Вени!
...................
"Колко кутии
зелен тебешир
трябват за двора,
потънал в чемшир?
Толкова хубав -
сякаш рисуван,
къпан и къдрен,
от бебе сънуван.
Дворът е хубав,
защото пътека
води направо
в къщата мека.
Тя се разтапя
от радост и тича...
Господи, всичко
на мама прилича!"
Н.Милчев
Да, така е, мила Дид! Силата за живот и красотата на тая обикновена жена от село, вярата и обичта й, отдадеността на децата, чувството й за хумор, добрата информираност и пъргавина на ума и на прекланна възраст и най вече артистизмът - пееше, рисуваше, пишеше вдъхновено и образно - всичко, което беше тя, сякаш още е тук, при нас - толкова силен заряд носеше всеки ден нейно живеене. Когато тя си отиде, аз, учителката по български език от сто години, написах първия си стихотворен текст - преди никога не бях опитвала, макар тя деликатно да настояваше... Нямахме много време за нея - но тя остана в нас! Само се моля душата й да е намерила покой там, отвъд, толкова изпитания е преживяла тук, на земята... Поздрави от сърце, скъпа приятелко Дид!
Познаваш ме, дори когато съм анонимна :))))
Възхитена съм от образа на твоята майка!
Хубава вечер, мила Вени!
колко ли неща сме забравили да кажем ...
Прегръдки,Вени!
...................
"Колко кутии
зелен тебешир
трябват за двора,
потънал в чемшир?
Толкова хубав -
сякаш рисуван,
къпан и къдрен,
от бебе сънуван.
Дворът е хубав,
защото пътека
води направо
в къщата мека.
Тя се разтапя
от радост и тича...
Господи, всичко
на мама прилича!"
Н.Милчев
Ох, така е! Любимо стихотворение от любим поет - благодаря ти, мила Ели! Прегръдки и за тебе - с обич!
Да, така е, мила Дид! Силата за живот и красотата на тая обикновена жена от село, вярата и обичта й, отдадеността на децата, чувството й за хумор, добрата информираност и пъргавина на ума и на преклонна възраст и най-вече артистизмът - пееше, рисуваше, пишеше вдъхновено и образно - всичко, което беше тя, сякаш още е тук, при нас - толкова силен заряд носеше всеки ден нейно живеене. Когато тя си отиде, аз, учителката по български език от сто години, написах първия си стихотворен текст - преди никога не бях опитвала, макар тя деликатно да настояваше... Нямахме много време за нея - но тя остана в нас! Само се моля душата й да е намерила покой там, отвъд, толкова изпитания е преживяла тук, на земята... Поздрави от сърце, скъпа приятелко Дид!
Познаваш ме, дори когато съм анонимна :))))
Възхитена съм от образа на твоята майка!
Хубава вечер, мила Вени!
Е, кой може така мило и така сърдечно да ми каже толкова неща, така истински...Само ти, Дид! А знаеш сигурно финала на онова руско разказче, в което питали загубеното момиченце коя е майка му, а то възмутено възкликнало: "Разве вы не знаете, моя мама лучше всех"! Та и моята мама - като за всяко живо същество родната му майка - "лучше всех":))) Прегръдка, мила Дид! Хубава вечер!
Бъди жива и здрава!
Бъди жива и здрава!
Да, така е, скъпи Икра, някои неща няма как да забравим - но има и други, които толкова просто, толкова лесно сме можели да направим - и днес-утре, днес-утре...времето минало. Като тази рецепта за пита. Като времето, непрекарано с нашите възрастни близки преживе. Като всичко онова, което сме могли да дадем, но не сме го направили ... А после е станало късно...
Благодаря ти за сърдечния коментар! Само малко се притеснявам за думичката "прекалено" - наистина ли е прекалено разчувстващо? Съжалявам, ако съм те натъжила! Пожелавам ти много усмивки в настъпващите почивни дни! Поздрави!
Върна ме години назад и с неувяхващата музика, свързана с живота
и на моите родители /запознали са се на това чудно танго/...
И двамата загубих рано, но в спомените заедно с тях остана
и "Компарсита". Чета, слушам, плача...
и сякаш чувам майка ти да пее... да реди думите през сълзи.
Поклон пред паметта й !
Топла прегръдка за теб, мила приятелко !
Върна ме години назад и с неувяхващата музика, свързана с живота
и на моите родители /запознали са се на това чудно танго/...
И двамата загубих рано, но в спомените заедно с тях остана
и "Компарсита". Чета, слушам, плача...
и сякаш чувам майка ти да пее... да реди думите през сълзи.
Поклон пред паметта й !
Топла прегръдка за теб, мила приятелко !
Най-великото танго на света! И най-вдъхновеното изпълнение на лед от Шей Лин Бърн! Невероятно технично и страстно, влиза под кожата! Гледала съм този танц върху леда стотици пъти - пълно сливане мужду текст, музика, движения, мимики, жестове! Уникално!
А ние, Танче, с тебе сме щастливи, защото сме имали такива романтични, одухотворени, влюбени един в друг родители - защото макар и рано отишли си /при мене само баща ми, но с него си отиде цялата семейна хармония/, са оставили у нас най-ценните си качества - способността да обичат и да ценят доброто и красивото! Светла да е паметта им! Благодаря ти, мила приятелко, за споделеното, то топли сърцето ми! Прегръдка с обич!
За съжаление, оценяме я пълно, когато я загубим!
Майката, тя е най- святото нещо на земята!
Спокойна вечер, Венета!
За съжаление, оценяме я пълно, когато я загубим!
Майката, тя е най- святото нещо на земята!
Спокойна вечер, Венета!
Напълно си прав, Лео! Всъщност аз бях близко до майка ми през последните години. Беше много жизнена и енергична - не искаше помощ за нищо. Изпитваше от живота сладост, каквато едва ли една 25-годишна жена чувства. На всичко се радваше, от всичко искаше да опита. Виж, пазаруването ми беше доверила напълно - гледаше рекламите по телевизията и си измисляше странни желания за храни, безалкохолни, козметика, техника - и ние със съпруга ми ежеседмично ги задоволявахме по списък, включващ обикновено три колони покупки. Брат ми пък финансираше другите, по-глобални семейни планове, свързани с ремонти и обзавеждане:)))) Беше изключителна жена - доминираше над всички ни, но така тихо, деликатно, с майчина нежност и обич, с грижа за всички и всичко. Три години след смъртта й и аз, и особено брат ми, не можем да повярваме, че вече я няма. Отново се учим да живеем - без нея...
Благодаря ти за топлите думи, скъпи Лео, трогна ме! Желая ти хубава петъчна вечер и весели почивни дни!
Няколко дни по ред чета топлите и обичливи думи и спомени и все не мога да напиша нищо. Гърлото ми е стегнато, сълзите ми пречат да виждам ...
Да знаеш само колко много спомени събуди в мен за моита майка и за татко.
Улавям се, че започвам да приличам все повече на татко.
Майка си отиде много рано и бързо и не знам как би се държала на моите години.
Майка беше много красива, нежна и деликатна. Не си спомням някога да е повишила глас или да е искала нещо за себе си. Все не "обичаше" разни щъролинки, за да има за мен и сестра ми.
Впоследствие и аз така не "обичах".
Замесвай просто тесто и събирай домочадието на бърза хапка и се радвай на минутите и часовете прекарани заедно ... като майка си.
Благодаря ти за прекрасното стихотворение, което ме разплака, но някак със ... светла, споменна тъга.
Прегръщам те с разбиране, Венетче!
Няколко дни по ред чета топлите и обичливи думи и спомени и все не мога да напиша нищо. Гърлото ми е стегнато, сълзите ми пречат да виждам ...
Да знаеш само колко много спомени събуди в мен за моита майка и за татко.
Улавям се, че започвам да приличам все повече на татко.
Майка си отиде много рано и бързо и не знам как би се държала на моите години.
Майка беше много красива, нежна и деликатна. Не си спомням някога да е повишила глас или да е искала нещо за себе си. Все не "обичаше" разни щъролинки, за да има за мен и сестра ми.
Впоследствие и аз така не "обичах".
Замесвай просто тесто и събирай домочадието на бърза хапка и се радвай на минутите и часовете прекарани заедно ... като майка си.
Благодаря ти за прекрасното стихотворение, което ме разплака, но някак със ... светла, споменна тъга.
Прегръщам те с разбиране, Венетче!
Мила Катенка, стана ми толкова хубаво от това, което споделяш...колко общи неща...Съжалявам, ако съм те разстроила и предизвикала в теб тъжни и мъчителни спомени. Но ти пишеш за "светла тъга" - и аз много добре те разбирам. И аз се чувствам така, мъчно ми е, но ми е и някак светло и обичливо. Трябва да бъдем благодарни на съдбата, че сме имали такива родители, да ги помним, да се гордеем с тях, да се опитваме да живеем така, както са ни учили, да бъдем достойни за тях. Лично мене тази мисъл много ме мотивира. Каквото и да правя, все се питам дали го одобряват и се утешавам, че ако ме гледат отгоре, сигурно ми се усмихват:)))))))))))
Благодаря ти за сърдечния коментар, мила Катенка, и за разбирането! Прегръдка, приятелко!
Светла да е паметта на твоята майка - достойна майка и истинска българка! Само силната жена може да извърви пътя си с изправена глава, с обич и грижа за децата си! Така, както го е направила твоята майка!
Поклон , дълбок поклон от мене!
Прегръдка, Вени! И носи прекрасния спомен за твоята скъпа майка!!
Светла да е паметта на твоята майка - достойна майка и истинска българка! Само силната жена може да извърви пътя си с изправена глава, с обич и грижа за децата си! Така, както го е направила твоята майка!
Поклон , дълбок поклон от мене!
Прегръдка, Вени! И носи прекрасния спомен за твоята скъпа майка!!
Благодаря ти, мила Ати! Думите ти ме трогват и задължават. Всяко дете обича своите родители, всяко се гордее с тях - дори когато те си отидат от този свят. И сигурно повече от преди. Някак си тогава осъзнаваш какво си имал. И идват съжаленията - какво не си успял да направиш, какво не си им дал. Защото младостта е егоистична - бърза напред и много-много не се оглежда. И така сигурно трябва - за да си пробие път новото, иска много сили и енергия. Да, но в този кратък отрязък от време, даден ни за зряло общуване с родителите ни, трябва да бързаме, за да изкажем всичко, което сме искали да кажем, да направим всичко, което сме възнамерявали да направим. Майка ни беше жизнен човек - духът й беше толкова млад! Всичко искаше от живота, всичко ново и интересно я вълнуваше, от всичко искаше да опита! Макар и на тая възраст вече, редеше грижливо косата си, с радост обличаше красива дреха, слагаше лек парфюм и безцветен лак за нокти. "Хората не са длъжни да ме гледат занемарена, отнела се от света" - казваше тя. И учеше и нас на същото. Затова ми е толкова странно и някак неприемливо, когато някой говори за старост, за отишли си радости... Аз съм учена, че животът е вечно млад - зависи ти какво ще поискаш да си вземеш от него - умно, балансирано, достойно - но с пълни шепи!
Мила Ати, благодаря ти за този толкова стойностен и емоционален коментар! Желая ти светли и благословени дни - чакат ни толкова празници! Да ги посрещнеш в здраве и радост, приятелко! Прегръдка!
Благодаря за прочита, скъпа Ели! Наистина е така - крачим по света ние, по-младото поколение, с триумфиращата стъпка на победители, на хора, на които светът им принадлежи, и със съзнанието, че животът не чака, че трябва да извършим велики дела и т.н., и т.н. А светът реално нехае за нашите мисли и намерения, върти колелото, едни се качват, други слизат - и няма закон, и няма ред кой кога. И се оказва в един миг, че най-важното, онова, което е трябвало на всяка цена да направиш, вече е безнадеждно отминало, хората, към които е трябвало да бъдеш мил и внимателен, да спреш при тях, да хванеш ръката им, да се вслушаш в гласа им - вече ги няма. Остава утешението, че си ги радвал преживе с това, което си правел с живота си, и надеждата, че все пак си намерил и малко време и за тях, поне малко - за да е спокойна съвестта ти. Пък и родителите винаги прощават - и от този, и надявам се - и от онзи свят.
Хубави почивни дни, мила Ели - прегръдка!
Скъпа Росиела, радвам се, че си тук - и че си се "доредила":)))))). Приятели на "лични" ми се оплакаха, че пръстчето светва в зелено, но не отчита - може би пак е някакъв бъг. Няма значение - по-важното е това словесно общуване, то е, което топли сърцето. Благодаря ти!
Така се случи, че ти узна за тези стихчета за питата първа, още преди близо месец. Възникнаха спонтанно от една реплика на брат ми: изпращайки го отново за дълго време, естествено месих и питка. "Превъзходна е - но никой не се научи да меси като майка". Е, тогава ми прозвучаха първите две стихчета:)))) Бях ти го споделила - и ти ме насърчи - благодаря ти!
А за нашите родители...да, несравнимо е детството, когато родителите се чувстват щастливи - те сякаш имунизират с това усещане децата си за цял живот. Дори когато съдбата им отреди да се радват на това щастие за кратко - както при нас с тебе - а може би тъкмо затова! Моята майка живя близо 45 години сама - и за майка, и за баща - грижеше се за нас, ходеше на работа, строеше, ремонтираше, на ръцете й останаха и двама стари родители, селските им грижи - нивите, градините - и вършеше всичко с лекота, с усмивка и песен на уста. Славна жена! Моля се поне на оня свят Бог да й даде покой - тя не си го даде нито за миг в земния си живот.
Благодаря за посещението и прочувствения коментар, скъпа Росиела! Винаги си добре дошла! Поздрави!
Скъпа Росиела, радвам се, че си тук - и че си се "доредила":)))))). Приятели на "лични" ми се оплакаха, че пръстчето светва в зелено, но не отчита - може би пак е някакъв бъг. Няма значение - по-важното е това словесно общуване, то е, което топли сърцето. Благодаря ти!
Така се случи, че ти узна за тези стихчета за питата първа, още преди близо месец. Възникнаха спонтанно от една реплика на брат ми: изпращайки го отново за дълго време, естествено месих и питка. "Превъзходна е - но никой не се научи да меси като майка". Е, тогава ми прозвучаха първите две стихчета:)))) Бях ти го споделила - и ти ме насърчи - благодаря ти!
А за нашите родители...да, несравнимо е детството, когато родителите се чувстват щастливи - те сякаш имунизират с това усещане децата си за цял живот. Дори когато съдбата им отреди да се радват на това щастие за кратко - както при нас с тебе - а може би тъкмо затова! Моята майка живя близо 45 години сама - и за майка, и за баща - грижеше се за нас, ходеше на работа, строеше, ремонтираше, на ръцете й останаха и двама стари родители, селските им грижи - нивите, градините - и вършеше всичко с лекота, с усмивка и песен на уста. Славна жена! Моля се поне на оня свят Бог да й даде покой - тя не си го даде нито за миг в земния си живот.
Благодаря за посещението и прочувствения коментар, скъпа Росиела! Винаги си добре дошла! Поздрави!
дядо Боже ги чака да им възложи още по-отговорни задачи, така чета в книгите на прочути екстрасенси, които получават предавателна информация какво е отвъд. Но нищо, той им помага и там.
Скъпа Росиела,......................Така се случи, че ти узна за тези стихчета за питата първа, още преди близо месец. ................Бях ти го споделила - и ти ме насърчи - благодаря ти!
........................................
А за нашите родители...да, несравнимо е детството, когато родителите се чувстват щастливи - те сякаш имунизират с това усещане децата си за цял живот. Дори когато съдбата им отреди да се радват на това щастие за кратко - както при нас с тебе - а може би тъкмо затова! Моята майка живя близо 45 години сама - и за майка, и за баща - грижеше се за нас, ходеше на работа, строеше, ремонтираше, на ръцете й останаха и двама стари родители, селските им грижи - нивите, градините - и вършеше всичко с лекота, с усмивка и песен на уста. Славна жена! Моля се поне на оня свят Бог да й даде покой - тя не си го даде нито за миг в земния си живот.
Благодаря за посещението и прочувствения коментар, скъпа Росиела! Винаги си добре дошла! Поздрави!
Хич не се надявай покой да имат майки като нашите, дядо Боже ги чака да им възложи още по-отговорни задачи, така чета в книгите на прочути екстрасенси, които получават предавателна информация какво е отвъд. Но нищо, той им помага и там.
[/quote
А ти хич не ме зарадва с това, което си прочела:)))) Но както казваш, добър е дядо Господ, да помага - и на техните души там, и на нас тук, че става все по-трудно! Благодаря ти, скъпа Росиела! Успешна седмица!
Невероятно изпълнение на Шей Лин Бърн! Технично, емоционално, страстно! Поздравявам с него всички, които поспряха при мене в последните няколко дни и споделиха тъгата ми с благи думи на съпричастност! Благодаря ви, мили приятели!
29.11.2016 22:14
Не е дадено всекиму, споделяйки да пълни очите със сълзи, както ти умееш!
Светли дни, мила!
:)))) Готово! Мога да ти предложа една рецепта от моята баба.
СОДЕНА ПИТКА /ПРЯСНА ПИТКА/
/варианти за Коледа – без мляко,
за закуска със сирене и масло
или вместо пърленица – с шарена сол и др. подправки/
Такава питка приготвяше моята баба много често - прясна питка или содена питка. Може да се приготви само с вода (идеална за пости) или с кисело мляко.
Става много бързо, няма нужда от втасване и е много вкусна.
Продукти:
1 кофичка кисело мляко
1 с.л. олио
1 к.л. сода
1 к.л. сол
брашно, колкото поеме
Смесваме млякото, солта и олиото. Прибавяме пресятото брашно и содата и омесваме меко тесто. Към тестото може да се прибави 1 ч.ч. натрошено сирене. Месим, докато стане на шупли. Оформяме питка, поръсваме по желание с шарена сол или сусам и печем на 180°С /около 40 минути/. Готовата питка поръсваме с вода и завиваме с кърпа, за да омекне. Може да намажем след изпичане с краве масло.
Но скъпа Ани, до Коледа има и много време, и много празници. Сега съм на вълна френски еклери и шоколадови целувки, а в чест на днешния празник сварих боб и довечера ще опукам пуканки! Честит Андреевден! Поздрави!
Не е дадено всекиму, споделяйки да пълни очите със сълзи, както ти умееш!
Светли дни, мила!
Мила Вили, трогна ме с посещението си и с топлите си думи. Благодаря ти от сърце! Прегръдка с пожелание за весел декември и щастливи предпразнични дни!
30.11.2016 17:45
Вени, май ми изчезна твоя коменгар, или се бави появяването му, не знам :)
Вени, май ми изчезна твоя коменгар, или се бави появяването му, не знам :)
Успех! А коментарът ти не може да е изчезнал. За всеки случай го копирам тук, после да го пусна пак, ако наистина при тебе се е изгубил:
"А за вечеря шоколадов еклер и две целувки от мене - също шоколадови с лешници:))) И рецептата ти за питка за Коледа е готова - ако ми дойдеш на гости. Развесели ме с това снежно-слънчево стихотворение - колко сили, колко настроение като за след нощна смяна:))) Възхищавам ти се! Прегръдка, мила Ани!"
Хубава вечер!
01.12.2016 12:50
:))))))))))))))))
Браво! За награда приеми едно голяяяямо парче печена тиква! Хубав следобед, Ани!
Един от най - мъдрите коментари, които съм получавала. Препрочитам го пак и пак... Благодаря ти, мила Стани! Прегръдка!
Извинявай за закъснението.
П и е р
Извинявай за закъснението.
П и е р
А моята майка накрая се научи да прави баница с пържени картофи. Обожавах я! Последния път ми се извини, че не я направила, не й останало време - изпращахме семейството на брат ми за Англия. Шетъкът й не беше малко, разбирах я, но ми стана малко криво, много я очаквах тая баница. След 20-тина дни почина.
За това чувство, че си задължен на всички, които са си отишли, много добре те разбирам. И аз тичам насам-натам и все ми се иска да правя нещата така, че за по-дълго да остане и споменът, и духът на онова време, нищо да не се променя - и в градините, и в къщите, и в двора. Трепем се със съпруга ми - последни мохикани в едно запустяващо село, но... май трябва да оставим всичко на времето и на забравата - за да не отидем преждевременно и ние при ония, които са си отишли по реда. Всъщност ред няма - и тук те разбирам. Но пак ми е някак неспокойно, тревожно на душата, че оставам самотно клонче на дървото - и все се старая, старая. Но, добър е дядо Господ, все нещо е намислил и за нас:)))
Стана много тягостно - извинявай! Завиждам на чувството ти за хумор - при мене всичко се получава едно тъжно-тъжно!
Поздрави на скъпата Лида! Весела и щастлива предпразнична подготовка! Прегръдка и на двама ви!
05.12.2016 10:21
Права си, Марти, докато родителите са живи, човек се чувства дете. Мислех, че е много трудно да бъдеш средно поколение, пресирано между малки деца и възрастни родители. Сега си мисля, че да бъдеш патриарх на рода е най-трудно - самотно и студено е на върха, а толкова обич се очаква от тебе да раздадеш! Но да се уповаваме на Бога - и да сме благодарни на това, което сме и което имаме! Сполай на Бога, има и по-зле! Прегръдка, мила приятелко!
:)))))))))))))
"В грешка си, мила!"- както казват в една нашумяла напоследък реклама. Мила Ани, до Коледа е още толкова далече! Отшумяха хисарско-несебърските летни емоции, зазимих градинарските есенни страсти, сега плета, кулинарствам и си намирам най-невероятни увлекателни занимания. Или ми намират. Като това днес - да транжирам теле. То беше сравнително малко - около 300 кг., но след като оправдах доверието и се справих за един ден, ме чака и друго, по-голямо, цял бик, както и няколко 200-килограмови шопари, да ги приведа във вид, удобен за логаритмуване:))) и ги претворя в замразени и сушено-солено-варени специалитети:))) Няколко семейни събития, няколко ходения тук-там и........иииииииии, идва Коледа! Е, като дойде, ще му мислим за постинг - но дотогава стискай палци всичко да мине добре - веднъж, след подобен месарски подвиг, така се бях надишала на пАри от месо, че цели 4 години останах вегетарианка:)))))))))))
Прегръдка, мила Ани! Чакаме нова приказка, много си добра! Успешна седмица!
08.12.2016 18:49
Виж за хапването помагачи винаги има ;)))
Виж за хапването помагачи винаги има ;)))
Е, не е чак толкова много, колкото изглежда така написано. Беше работа за един ден - сега релакс, даже и на фризьор и козметик се класирах, че следват няколко дни празници и развлечения. До събота, когато имам среща с шопарите:)))) А маси, о, винаги, само гости да има! Тъкмо направихме прясна наденичка:)))
Прегръдка, мила Ани!
И когато ноща се разтваря като цвете с дълга шия,
и когато дъжда се разхожда и знае всичко,
никой нищо не ми казва за тебе.
Сигурно трябва да те търся на други места:
в трева и сянка,
в изгряване на луна и падане на звезда
или между стари колелета на каруца под стряхата
на забравена къща.
Защото и ноща, и дъжда наистина се разхождат
навсякъде
и сигурно знаят къде си,. но не ми казват, мамо,
за да не плача.
Констнтин Антонов
И когато ноща се разтваря като цвете с дълга шия,
и когато дъжда се разхожда и знае всичко,
никой нищо не ми казва за тебе.
Сигурно трябва да те търся на други места:
в трева и сянка,
в изгряване на луна и падане на звезда
или между стари колелета на каруца под стряхата
на забравена къща.
Защото и ноща, и дъжда наистина се разхождат
навсякъде
и сигурно знаят къде си,. но не ми казват, мамо,
за да не плача.
Констнтин Антонов
Познато чувство...Мълчат, не казват...
Прекрасни стихове! Благодаря ти, скъпи Санде! Жив и здрав бъди, приятелю!