Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2016 16:44 - Рецепта за пита. Сълзи...Компарсита...
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 3132 Коментари: 70 Гласове:
37

Последна промяна: 24.11.2016 17:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

   Резултат с изображение за цветя  анимирани  


            Питата на мама

 

 

Как майка ни правеше чудната пита,

защо се не сетих веднъж да попитам?…

Замесваше малко вода и брашно…

сол, сода, млекце и – това беше то.

 

Не чакаше дълго да втаса, че ние

от път, за час само ще се отбием.

Все бързахме – как не достигна ни време

от теб, майко, залък спокойно да вземем!

 

Но питата дъхава вливаше сили

и бяхме щастливи, и бяхме си мили.

Разпръснати пак по земята голяма,

оставахме верни на хляба и мама.

 

Днес мама я няма и питата малка

опитвам да правя – успявам, но жалко,

че става огромна, красива една,

а няма оная тъй тънка кора

 

и няма го онзи дъх соден тъй вкусен,

че беше прост хляб уж, а толкоз изкусен.

Седим днес и хапваме, никой не бърза,

но не сладостта, самотата ни свързва.

 

И мисля си, майко, как трудно било

от път да ни сбираш с едно просто тесто.

Не мога, но меся с кураж несломим –

след теб залък обич да съхраним.


На  това безсмъртно танго,"Компарсита", майка ни винаги пригласяше с един нежен и мелодичен глас - като на момиче:

                       Тиха нощ на сетен спомен.
                       Аз знам - не ще се върнеш вече.
                       Сърцето ми гори, любими, де си ти,
                       защо си тъй далече?...

Никога не попитах това някакъв превод ли беше или импровизация в стила на старите градски песни. Сърце не ми даваше да я прекъсна - пееше, а сълзите се търкаляха по бузите й - едри и чисти като на дете: беше загубила татко в неравната битка със смъртта, когато беше едва 39-годишна...


     Три години... Учим се да живеем без тебе, майко!


 


 

 







Гласувай:
37
0



1. flymore - Учим се...ще ли се научим!?
24.11.2016 17:06
Да почива в мир жената, дарила те с живот!
Прегръщам те, мила Венка!<3
цитирай
2. donchevav - Да почива в мир жената, дарила те с ...
24.11.2016 17:14
flymore написа:
Да почива в мир жената, дарила те с живот!
Прегръщам те, мила Венка!<3


Учим се, мила Флай, трудно е, но трябва - обичта, привързаността, потребността един от друг, всичко, на което са ни учили преживе родителите ни, става наш водач, когато тях вече ги няма...
Благодаря ти, мила приятелко, прегръдка и от мене!
цитирай
3. emi1ts - Светла й памет!
24.11.2016 18:43
Красиво посвещение с много обич и тъга - незабравим спомен !Да почива в мир душата й!Прегръщам те мила Вени!
цитирай
4. usmivka99 - Винаги ще в сърцето ти!
24.11.2016 19:02
Обич замесваш! Много истиснско чувство си изляла в стих! Разчувстваш..
цитирай
5. donchevav - Красиво посвещение с много обич и ...
24.11.2016 19:07
emi1ts написа:
Красиво посвещение с много обич и тъга - незабравим спомен !Да почива в мир душата й!Прегръщам те мила Вени!


Красиво посвещение? Благодаря ти, мила Еми! Не съм търсила този ефект, просто споделих мислите си, докато се подготвях за днешния ден - замесвах тесто за пита, правех тиквеник, приготвях постни ястия и такива с месо, защото у нас повечето сме вълча порода, постите трудно ни се удават. Наистина питата стана разкошна, но...не е същата.
Благодаря ти за съпричастието, мила Еми! Прегръдка!
цитирай
6. valeska - :)
24.11.2016 19:21
В сърцето на всеки човек има специално място, отредено за майката. Прегръдка!
цитирай
7. donchevav - Обич замесваш! Много истиснско ...
24.11.2016 19:44
usmivka99 написа:
Обич замесваш! Много истиснско чувство си изляла в стих! Разчувстваш..


Благодаря ти за фината нагласа, мила Усмивка, усетила си и тъгата, и надеждата ми! Прегръдка!
цитирай
8. faktifakti - дълбоко разтърстващо
24.11.2016 20:10
прегръщам те
цитирай
9. donchevav - В сърцето на всеки човек има спец...
24.11.2016 20:26
valeska написа:
В сърцето на всеки човек има специално място, отредено за майката. Прегръдка!

Да, скъпа Вал, така е, особено когато е била и майка, и баща, и най-верен приятел - повече от половин век:))) Благодаря ти от сърце! Прегръдка и от мене!
цитирай
10. donchevav - прегръщам те Благодаря ти, ...
24.11.2016 20:28
faktifakti написа:
прегръщам те


Благодаря ти, мила Факти! Прегръдка и от мене - за добрите думи и за разбирането ти!
цитирай
11. nalia - Има болки за цял живот, Вени,
24.11.2016 20:32
има и радости.
Прегръщам те!
цитирай
12. donchevav - има и радости. Прегръщам те! О, ...
24.11.2016 21:02
nalia написа:
има и радости.
Прегръщам те!


О, да, така е, скъпа Налия, вярвам го! Обожавам да меся хляб, чувствам тестото като живо същество, към което трябва да се отнасяш с обич и респект едновременно. Винаги съм готова да приготвя питка или пърленка за гостите си, а най-голяма е радостта ми , когато меся празнична погача за дългоочакваните ми близки хора по Коледа или Великден. Е, тогава паралелите с мамините пити стават неизбежни...и плачем, и се усмихваме - обичаме се - и продължаваме напред. Учим се да живеем...
Благодаря ти за светлия коментар, мила Налия, обичам позитивизма ти! Прегръдка!
цитирай
13. mt46 - Поздрав, Вени,
24.11.2016 21:09
за стиховете съкровени!...
Хубава пита и "Компарсита"... Да си здрава и сита!...
цитирай
14. donchevav - за стиховете съкровени!. . . Хубава ...
24.11.2016 21:50
mt46 написа:
за стиховете съкровени!...
Хубава пита и "Компарсита"... Да си здрава и сита!...


Благодаря ти, Марине, за хубавите думи и за знаковата рима "пита" - "сита" Създаването със собствените ръце на хляб за любимите същества прави и трапезата, и душата сити. Поздрави с пожелание за здраве и щедри трапези с обичливи и верни хора!
цитирай
15. troia - Мила Вени,
24.11.2016 22:12
прекрасно стихотворение си написала. Натъжи ме, но в него има много любов и нежност. Мисля, че знам тайната съставка на така уж обикновения хляб и тя се нарича любов. Съжалявам за загубата ти. Майчината обич е незаменима и незабравима.
Хубава вечер, приятелко!
цитирай
16. donchevav - прекрасно стихотворение си нап...
24.11.2016 22:46
troia написа:
прекрасно стихотворение си написала. Натъжи ме, но в него има много любов и нежност. Мисля, че знам тайната съставка на така уж обикновения хляб и тя се нарича любов. Съжалявам за загубата ти. Майчината обич е незаменима и незабравима.
Хубава вечер, приятелко!


Може и така да е, мила Кате, тайната съставка да е любовта. Тогава маята, от която тестото бухва красиво, сигурно е радостта да виждаш събрани около тебе толкова мили на сърцето ти хора. Ако е така, готова съм да меся до живот - имам в изобилие от всички съставки. Но си права - загубата, с нея как се свиква - и аз, и брат ми сме още много на "ти" с болката. Три години вече... Но...учим се да живеем...
Съжалявам за тъжните чувства, които съм предизвикала у тебе. Нека за компенсация ти пожелая в облаците на твоя сън тази нощ да срещнеш оня красив летящ дракон - и да напишеш нова приказка:))) Усмивки!
цитирай
17. zemja - Поклон!
25.11.2016 00:32
Образът на Майката, изваян с незабравими детайли: една содена питка и една песен за любовта...
Светла й памет!
цитирай
18. paciencia - Вени, тези наши майки...
25.11.2016 01:33
вечно ще усещаме аромата на дъхавата питка, направена с толкова любов за нас, децата. Едва ли ще свикнем без тях...Четох стиха ти днес няколко пъти докато пътувах и всеки път сълзите ми тръгват...чудесно посвещение! Много, много ме развълнува! Благодаря ти, мила Вени!
цитирай
19. veninski - Браво!
25.11.2016 05:49
Браво!
цитирай
20. donchevav - Образът на Майката, изваян с нез...
25.11.2016 08:38
zemja написа:
Образът на Майката, изваян с незабравими детайли: една содена питка и една песен за любовта...
Светла й памет!


Чудесен прочит в няколко думи - благодаря ти, скъпа Ели! Поздрави!
цитирай
21. donchevav - Здравей, Вени! Иска ми се да ти кажа ...
25.11.2016 08:50
анонимен написа:
Здравей, Вени! Иска ми се да ти кажа нещо утешително, но знам, че си достатъчно мъдра и силна.! От думите ти извира обич, много обич! Мисля си, че майка ти е била уникален човек, който ви е давал заряд и усещане за опора и ссемейство! Да, всички сме така - забързани ! И после сме "жадни" и "гладни" за неща, които са невъзвратими ! Не можем да спрем времето, но можем да отдадем почит и да си спомним!Прегръщам те!


Да, така е, мила Дид! Силата за живот и красотата на тая обикновена жена от село, вярата и обичта й, отдадеността на децата, чувството й за хумор, добрата информираност и пъргавина на ума и на преклонна възраст и най-вече артистизмът - пееше, рисуваше, пишеше вдъхновено и образно - всичко, което беше тя, сякаш още е тук, при нас - толкова силен заряд носеше всеки ден нейно живеене. Когато тя си отиде, аз, учителката по български език от сто години, написах първия си стихотворен текст - преди никога не бях опитвала, макар тя деликатно да настояваше... Нямахме много време за нея - но тя остана в нас! Само се моля душата й да е намерила покой там, отвъд, толкова изпитания е преживяла тук, на земята... Поздрави от сърце, скъпа приятелко Дид!
цитирай
22. donchevav - вечно ще усещаме аромата на дъха...
25.11.2016 08:57
paciencia написа:
вечно ще усещаме аромата на дъхавата питка, направена с толкова любов за нас, децата. Едва ли ще свикнем без тях...Четох стиха ти днес няколко пъти докато пътувах и всеки път сълзите ми тръгват...чудесно посвещение! Много, много ме развълнува! Благодаря ти, мила Вени!


Мила Васенка, сродна душа си ми ти,като моя сестричка те чувствам - как само усещаш всичко, което ме тъжи и радва - и винаги откликваш така, както само моето собствено сърце го прави... Благодаря ти, че те има, мила приятелко! Прегръдка с обич!
цитирай
23. donchevav - Браво!Благодаря ти, прият...
25.11.2016 08:59
veninski написа:
Браво!


Благодаря ти, приятелю! Поздрави на красивата Родопа планина и на китното Павелско!
цитирай
24. ambroziia - Превъзходна творба! Поздрав...
25.11.2016 09:48
Превъзходна творба!
Поздравления, Вени!!!

„Седим днес и хапваме, никой не бърза,
но не сладостта, самотата ни свързва.“

Със сигурност е могло да не бързаме толкова...
цитирай
25. donchevav - Превъзходна творба! Поздрав...
25.11.2016 10:00
ambroziia написа:
Превъзходна творба!
Поздравления, Вени!!!

„Седим днес и хапваме, никой не бърза,
но не сладостта, самотата ни свързва.“



Със сигурност е могло да не бързаме толкова...


Благодаря ти, скъпа Доче! Със сигурност! Макар че животът ни убеждава и в друго - всичко в него става така, както е трябвало да стане... Когато свекър ми, когото много обичах, беше в болница, аз си обещавах, че само да се върне вкъщи, ще му отделям всичкото време на света /а той много обичаше да си говорим с часове - часове, които естествено никога нямах/. И бях честна и искрена в молитвите си... Е, дойде си - и познай:)))))) Мисля, че никога нямаме толкова време за родителите си, колкото на тях тайно им се е искало...а после вече е късно!
Поздрави с благодарност за поощрението! Приятни почивни дни!
цитирай
26. erato7 - Вени, така ме разплака. . . Прегр...
25.11.2016 10:09
Вени, така ме разплака...
Прегръщам те с обич, миличка!
цитирай
27. donchevav - Вени, така ме разплака. . . Прегр...
25.11.2016 11:35
erato7 написа:
Вени, така ме разплака...
Прегръщам те с обич, миличка!


Мила Ерато, благодаря ти! Със сърдечни, добри приятели всяка тъга е по-лека! Прегръдка, скъпа приятелко! Бъди здрава, бъди щастлива!
цитирай
28. litatru - Здравей, donchevav!
25.11.2016 11:53
Трогателен стих - силни чувства!
Поклон за майка ти и за таланта ти!
Прегръщам те!
Литатру
цитирай
29. donchevav - Трогателен стих - силни чувства...
25.11.2016 12:09
litatru написа:
Трогателен стих - силни чувства!
Поклон за майка ти и за таланта ти!
Прегръщам те!
Литатру


Благодаря ти, мила Литатру! Прегръдка и от мене с пожелание за светли дни!
цитирай
30. eliana - Светла й памет!
25.11.2016 13:20
За колко ли неща сме забравили да попитаме ....
колко ли неща сме забравили да кажем ...
Прегръдки,Вени!

...................
"Колко кутии
зелен тебешир
трябват за двора,
потънал в чемшир?
Толкова хубав -
сякаш рисуван,
къпан и къдрен,
от бебе сънуван.

Дворът е хубав,
защото пътека
води направо
в къщата мека.
Тя се разтапя
от радост и тича...
Господи, всичко
на мама прилича!"
Н.Милчев
цитирай
31. distrelets - Здравей, Вени! Иска ми се да ти кажа ...
25.11.2016 16:22
donchevav написа:
анонимен написа:
Здравей, Вени! Иска ми се да ти кажа нещо утешително, но знам, че си достатъчно мъдра и силна.! От думите ти извира обич, много обич! Мисля си, че майка ти е била уникален човек, който ви е давал заряд и усещане за опора и ссемейство! Да, всички сме така - забързани ! И после сме "жадни" и "гладни" за неща, които са невъзвратими ! Не можем да спрем времето, но можем да отдадем почит и да си спомним!Прегръщам те!


Да, така е, мила Дид! Силата за живот и красотата на тая обикновена жена от село, вярата и обичта й, отдадеността на децата, чувството й за хумор, добрата информираност и пъргавина на ума и на прекланна възраст и най вече артистизмът - пееше, рисуваше, пишеше вдъхновено и образно - всичко, което беше тя, сякаш още е тук, при нас - толкова силен заряд носеше всеки ден нейно живеене. Когато тя си отиде, аз, учителката по български език от сто години, написах първия си стихотворен текст - преди никога не бях опитвала, макар тя деликатно да настояваше... Нямахме много време за нея - но тя остана в нас! Само се моля душата й да е намерила покой там, отвъд, толкова изпитания е преживяла тук, на земята... Поздрави от сърце, скъпа приятелко Дид!

Познаваш ме, дори когато съм анонимна :))))
Възхитена съм от образа на твоята майка!
Хубава вечер, мила Вени!
цитирай
32. donchevav - За колко ли неща сме забравили да ...
25.11.2016 16:36
eliana написа:
За колко ли неща сме забравили да попитаме ....
колко ли неща сме забравили да кажем ...
Прегръдки,Вени!

...................
"Колко кутии
зелен тебешир
трябват за двора,
потънал в чемшир?
Толкова хубав -
сякаш рисуван,
къпан и къдрен,
от бебе сънуван.

Дворът е хубав,
защото пътека
води направо
в къщата мека.
Тя се разтапя
от радост и тича...
Господи, всичко
на мама прилича!"
Н.Милчев


Ох, така е! Любимо стихотворение от любим поет - благодаря ти, мила Ели! Прегръдки и за тебе - с обич!
цитирай
33. donchevav - Здравей, Вени! Иска ми се да ти кажа ...
25.11.2016 16:43
distrelets написа:
donchevav написа:
анонимен написа:
Здравей, Вени! Иска ми се да ти кажа нещо утешително, но знам, че си достатъчно мъдра и силна.! От думите ти извира обич, много обич! Мисля си, че майка ти е била уникален човек, който ви е давал заряд и усещане за опора и ссемейство! Да, всички сме така - забързани ! И после сме "жадни" и "гладни" за неща, които са невъзвратими ! Не можем да спрем времето, но можем да отдадем почит и да си спомним!Прегръщам те!


Да, така е, мила Дид! Силата за живот и красотата на тая обикновена жена от село, вярата и обичта й, отдадеността на децата, чувството й за хумор, добрата информираност и пъргавина на ума и на преклонна възраст и най-вече артистизмът - пееше, рисуваше, пишеше вдъхновено и образно - всичко, което беше тя, сякаш още е тук, при нас - толкова силен заряд носеше всеки ден нейно живеене. Когато тя си отиде, аз, учителката по български език от сто години, написах първия си стихотворен текст - преди никога не бях опитвала, макар тя деликатно да настояваше... Нямахме много време за нея - но тя остана в нас! Само се моля душата й да е намерила покой там, отвъд, толкова изпитания е преживяла тук, на земята... Поздрави от сърце, скъпа приятелко Дид!

Познаваш ме, дори когато съм анонимна :))))
Възхитена съм от образа на твоята майка!
Хубава вечер, мила Вени!


Е, кой може така мило и така сърдечно да ми каже толкова неща, така истински...Само ти, Дид! А знаеш сигурно финала на онова руско разказче, в което питали загубеното момиченце коя е майка му, а то възмутено възкликнало: "Разве вы не знаете, моя мама лучше всех"! Та и моята мама - като за всяко живо същество родната му майка - "лучше всех":))) Прегръдка, мила Дид! Хубава вечер!
цитирай
34. ikra - Прекалено разчувстващо...
25.11.2016 17:42
Има неща, към които човек винаги се връща в спомените си...
Бъди жива и здрава!
цитирай
35. donchevav - Има неща, към които човек винаги се ...
25.11.2016 18:07
ikra написа:
Има неща, към които човек винаги се връща в спомените си...
Бъди жива и здрава!


Да, така е, скъпи Икра, някои неща няма как да забравим - но има и други, които толкова просто, толкова лесно сме можели да направим - и днес-утре, днес-утре...времето минало. Като тази рецепта за пита. Като времето, непрекарано с нашите възрастни близки преживе. Като всичко онова, което сме могли да дадем, но не сме го направили ... А после е станало късно...
Благодаря ти за сърдечния коментар! Само малко се притеснявам за думичката "прекалено" - наистина ли е прекалено разчувстващо? Съжалявам, ако съм те натъжила! Пожелавам ти много усмивки в настъпващите почивни дни! Поздрави!
цитирай
36. stela50 - Светлина и мир на душата на скъпата ти майка, Вени...
25.11.2016 19:24
нежно обично, затрогващо написано... Прекрасен вълнуващ стих !
Върна ме години назад и с неувяхващата музика, свързана с живота
и на моите родители /запознали са се на това чудно танго/...
И двамата загубих рано, но в спомените заедно с тях остана
и "Компарсита". Чета, слушам, плача...
и сякаш чувам майка ти да пее... да реди думите през сълзи.
Поклон пред паметта й !
Топла прегръдка за теб, мила приятелко !
цитирай
37. donchevav - нежно обично, затрогващо напис...
25.11.2016 19:49
stela50 написа:
нежно обично, затрогващо написано... Прекрасен вълнуващ стих !
Върна ме години назад и с неувяхващата музика, свързана с живота
и на моите родители /запознали са се на това чудно танго/...
И двамата загубих рано, но в спомените заедно с тях остана
и "Компарсита". Чета, слушам, плача...
и сякаш чувам майка ти да пее... да реди думите през сълзи.
Поклон пред паметта й !
Топла прегръдка за теб, мила приятелко !


Най-великото танго на света! И най-вдъхновеното изпълнение на лед от Шей Лин Бърн! Невероятно технично и страстно, влиза под кожата! Гледала съм този танц върху леда стотици пъти - пълно сливане мужду текст, музика, движения, мимики, жестове! Уникално!
А ние, Танче, с тебе сме щастливи, защото сме имали такива романтични, одухотворени, влюбени един в друг родители - защото макар и рано отишли си /при мене само баща ми, но с него си отиде цялата семейна хармония/, са оставили у нас най-ценните си качества - способността да обичат и да ценят доброто и красивото! Светла да е паметта им! Благодаря ти, мила приятелко, за споделеното, то топли сърцето ми! Прегръдка с обич!
цитирай
38. leonleonovpom2 - Силни стихове, Венета!
25.11.2016 21:24
За майката, дарила ни с живот!
За съжаление, оценяме я пълно, когато я загубим!
Майката, тя е най- святото нещо на земята!

Спокойна вечер, Венета!
цитирай
39. donchevav - За майката, дарила ни с живот! За ...
25.11.2016 22:08
leonleonovpom2 написа:
За майката, дарила ни с живот!
За съжаление, оценяме я пълно, когато я загубим!
Майката, тя е най- святото нещо на земята!

Спокойна вечер, Венета!


Напълно си прав, Лео! Всъщност аз бях близко до майка ми през последните години. Беше много жизнена и енергична - не искаше помощ за нищо. Изпитваше от живота сладост, каквато едва ли една 25-годишна жена чувства. На всичко се радваше, от всичко искаше да опита. Виж, пазаруването ми беше доверила напълно - гледаше рекламите по телевизията и си измисляше странни желания за храни, безалкохолни, козметика, техника - и ние със съпруга ми ежеседмично ги задоволявахме по списък, включващ обикновено три колони покупки. Брат ми пък финансираше другите, по-глобални семейни планове, свързани с ремонти и обзавеждане:)))) Беше изключителна жена - доминираше над всички ни, но така тихо, деликатно, с майчина нежност и обич, с грижа за всички и всичко. Три години след смъртта й и аз, и особено брат ми, не можем да повярваме, че вече я няма. Отново се учим да живеем - без нея...
Благодаря ти за топлите думи, скъпи Лео, трогна ме! Желая ти хубава петъчна вечер и весели почивни дни!
цитирай
40. katan - 35 години се уча, Венетче
26.11.2016 15:47
и все още не съм се научила.
Няколко дни по ред чета топлите и обичливи думи и спомени и все не мога да напиша нищо. Гърлото ми е стегнато, сълзите ми пречат да виждам ...
Да знаеш само колко много спомени събуди в мен за моита майка и за татко.
Улавям се, че започвам да приличам все повече на татко.
Майка си отиде много рано и бързо и не знам как би се държала на моите години.
Майка беше много красива, нежна и деликатна. Не си спомням някога да е повишила глас или да е искала нещо за себе си. Все не "обичаше" разни щъролинки, за да има за мен и сестра ми.
Впоследствие и аз така не "обичах".
Замесвай просто тесто и събирай домочадието на бърза хапка и се радвай на минутите и часовете прекарани заедно ... като майка си.
Благодаря ти за прекрасното стихотворение, което ме разплака, но някак със ... светла, споменна тъга.
Прегръщам те с разбиране, Венетче!
цитирай
41. donchevav - и все още не съм се научила. Няколко ...
26.11.2016 19:15
katan написа:
и все още не съм се научила.
Няколко дни по ред чета топлите и обичливи думи и спомени и все не мога да напиша нищо. Гърлото ми е стегнато, сълзите ми пречат да виждам ...
Да знаеш само колко много спомени събуди в мен за моита майка и за татко.
Улавям се, че започвам да приличам все повече на татко.
Майка си отиде много рано и бързо и не знам как би се държала на моите години.
Майка беше много красива, нежна и деликатна. Не си спомням някога да е повишила глас или да е искала нещо за себе си. Все не "обичаше" разни щъролинки, за да има за мен и сестра ми.
Впоследствие и аз така не "обичах".
Замесвай просто тесто и събирай домочадието на бърза хапка и се радвай на минутите и часовете прекарани заедно ... като майка си.
Благодаря ти за прекрасното стихотворение, което ме разплака, но някак със ... светла, споменна тъга.
Прегръщам те с разбиране, Венетче!


Мила Катенка, стана ми толкова хубаво от това, което споделяш...колко общи неща...Съжалявам, ако съм те разстроила и предизвикала в теб тъжни и мъчителни спомени. Но ти пишеш за "светла тъга" - и аз много добре те разбирам. И аз се чувствам така, мъчно ми е, но ми е и някак светло и обичливо. Трябва да бъдем благодарни на съдбата, че сме имали такива родители, да ги помним, да се гордеем с тях, да се опитваме да живеем така, както са ни учили, да бъдем достойни за тях. Лично мене тази мисъл много ме мотивира. Каквото и да правя, все се питам дали го одобряват и се утешавам, че ако ме гледат отгоре, сигурно ми се усмихват:)))))))))))

Благодаря ти за сърдечния коментар, мила Катенка, и за разбирането! Прегръдка, приятелко!
цитирай
42. tota - Мила Вени,
26.11.2016 21:30
По мил помен и поклон към МАЙКАТА не съм срещала. Поздрави за посветеното на твоята скъпа майчица - и стихове и музика и спомен!
Светла да е паметта на твоята майка - достойна майка и истинска българка! Само силната жена може да извърви пътя си с изправена глава, с обич и грижа за децата си! Така, както го е направила твоята майка!
Поклон , дълбок поклон от мене!
Прегръдка, Вени! И носи прекрасния спомен за твоята скъпа майка!!
цитирай
43. donchevav - По мил помен и поклон към МАЙКАТА не ...
27.11.2016 07:34
tota написа:
По мил помен и поклон към МАЙКАТА не съм срещала. Поздрави за посветеното на твоята скъпа майчица - и стихове и музика и спомен!
Светла да е паметта на твоята майка - достойна майка и истинска българка! Само силната жена може да извърви пътя си с изправена глава, с обич и грижа за децата си! Така, както го е направила твоята майка!
Поклон , дълбок поклон от мене!
Прегръдка, Вени! И носи прекрасния спомен за твоята скъпа майка!!


Благодаря ти, мила Ати! Думите ти ме трогват и задължават. Всяко дете обича своите родители, всяко се гордее с тях - дори когато те си отидат от този свят. И сигурно повече от преди. Някак си тогава осъзнаваш какво си имал. И идват съжаленията - какво не си успял да направиш, какво не си им дал. Защото младостта е егоистична - бърза напред и много-много не се оглежда. И така сигурно трябва - за да си пробие път новото, иска много сили и енергия. Да, но в този кратък отрязък от време, даден ни за зряло общуване с родителите ни, трябва да бързаме, за да изкажем всичко, което сме искали да кажем, да направим всичко, което сме възнамерявали да направим. Майка ни беше жизнен човек - духът й беше толкова млад! Всичко искаше от живота, всичко ново и интересно я вълнуваше, от всичко искаше да опита! Макар и на тая възраст вече, редеше грижливо косата си, с радост обличаше красива дреха, слагаше лек парфюм и безцветен лак за нокти. "Хората не са длъжни да ме гледат занемарена, отнела се от света" - казваше тя. И учеше и нас на същото. Затова ми е толкова странно и някак неприемливо, когато някой говори за старост, за отишли си радости... Аз съм учена, че животът е вечно млад - зависи ти какво ще поискаш да си вземеш от него - умно, балансирано, достойно - но с пълни шепи!
Мила Ати, благодаря ти за този толкова стойностен и емоционален коментар! Желая ти светли и благословени дни - чакат ни толкова празници! Да ги посрещнеш в здраве и радост, приятелко! Прегръдка!

цитирай
44. hel - Толкова обич им в твоите думи, Вени! ...
27.11.2016 07:56
Толкова обич им в твоите думи, Вени! Много са ни дали майките ни, но често го оценяваме чак, когато си отидат! Поклон за майка ти!
цитирай
45. rosiela - Тридесет и първа ли съм,
27.11.2016 08:41
едвам се доредих да вдигна палец нагоре. Разчувства ме д това стихотворение и с тангото, което и майка ми много обичаше. Тя се отиде преди 15 години, живяха щастливо с баща ми, повече от щастливо. Оттогава е при мен. Много истински звучи всяка дума за питата, сговорността, самотата и спомените.
цитирай
46. donchevav - Толкова обич им в твоите думи, Вени! ...
27.11.2016 12:05
hel написа:
Толкова обич им в твоите думи, Вени! Много са ни дали майките ни, но често го оценяваме чак, когато си отидат! Поклон за майка ти!


Благодаря за прочита, скъпа Ели! Наистина е така - крачим по света ние, по-младото поколение, с триумфиращата стъпка на победители, на хора, на които светът им принадлежи, и със съзнанието, че животът не чака, че трябва да извършим велики дела и т.н., и т.н. А светът реално нехае за нашите мисли и намерения, върти колелото, едни се качват, други слизат - и няма закон, и няма ред кой кога. И се оказва в един миг, че най-важното, онова, което е трябвало на всяка цена да направиш, вече е безнадеждно отминало, хората, към които е трябвало да бъдеш мил и внимателен, да спреш при тях, да хванеш ръката им, да се вслушаш в гласа им - вече ги няма. Остава утешението, че си ги радвал преживе с това, което си правел с живота си, и надеждата, че все пак си намерил и малко време и за тях, поне малко - за да е спокойна съвестта ти. Пък и родителите винаги прощават - и от този, и надявам се - и от онзи свят.

Хубави почивни дни, мила Ели - прегръдка!
цитирай
47. donchevav - едвам се доредих да вдигна палец ...
27.11.2016 12:49
rosiela написа:
едвам се доредих да вдигна палец нагоре. Разчувства ме д това стихотворение и с тангото, което и майка ми много обичаше. Тя се отиде преди 15 години, живяха щастливо с баща ми, повече от щастливо. Оттогава е при мен. Много истински звучи всяка дума за питата, сговорността, самотата и спомените.


Скъпа Росиела, радвам се, че си тук - и че си се "доредила":)))))). Приятели на "лични" ми се оплакаха, че пръстчето светва в зелено, но не отчита - може би пак е някакъв бъг. Няма значение - по-важното е това словесно общуване, то е, което топли сърцето. Благодаря ти!
Така се случи, че ти узна за тези стихчета за питата първа, още преди близо месец. Възникнаха спонтанно от една реплика на брат ми: изпращайки го отново за дълго време, естествено месих и питка. "Превъзходна е - но никой не се научи да меси като майка". Е, тогава ми прозвучаха първите две стихчета:)))) Бях ти го споделила - и ти ме насърчи - благодаря ти!
А за нашите родители...да, несравнимо е детството, когато родителите се чувстват щастливи - те сякаш имунизират с това усещане децата си за цял живот. Дори когато съдбата им отреди да се радват на това щастие за кратко - както при нас с тебе - а може би тъкмо затова! Моята майка живя близо 45 години сама - и за майка, и за баща - грижеше се за нас, ходеше на работа, строеше, ремонтираше, на ръцете й останаха и двама стари родители, селските им грижи - нивите, градините - и вършеше всичко с лекота, с усмивка и песен на уста. Славна жена! Моля се поне на оня свят Бог да й даде покой - тя не си го даде нито за миг в земния си живот.
Благодаря за посещението и прочувствения коментар, скъпа Росиела! Винаги си добре дошла! Поздрави!
цитирай
48. rosiela - Хич не се надявай покой да имат майки като нашите,
27.11.2016 18:18
donchevav написа:
rosiela написа:
едвам се доредих да вдигна палец нагоре. Разчувства ме д това стихотворение и с тангото, което и майка ми много обичаше. Тя се отиде преди 15 години, живяха щастливо с баща ми, повече от щастливо. Оттогава е при мен. Много истински звучи всяка дума за питата, сговорността, самотата и спомените.


Скъпа Росиела, радвам се, че си тук - и че си се "доредила":)))))). Приятели на "лични" ми се оплакаха, че пръстчето светва в зелено, но не отчита - може би пак е някакъв бъг. Няма значение - по-важното е това словесно общуване, то е, което топли сърцето. Благодаря ти!
Така се случи, че ти узна за тези стихчета за питата първа, още преди близо месец. Възникнаха спонтанно от една реплика на брат ми: изпращайки го отново за дълго време, естествено месих и питка. "Превъзходна е - но никой не се научи да меси като майка". Е, тогава ми прозвучаха първите две стихчета:)))) Бях ти го споделила - и ти ме насърчи - благодаря ти!
А за нашите родители...да, несравнимо е детството, когато родителите се чувстват щастливи - те сякаш имунизират с това усещане децата си за цял живот. Дори когато съдбата им отреди да се радват на това щастие за кратко - както при нас с тебе - а може би тъкмо затова! Моята майка живя близо 45 години сама - и за майка, и за баща - грижеше се за нас, ходеше на работа, строеше, ремонтираше, на ръцете й останаха и двама стари родители, селските им грижи - нивите, градините - и вършеше всичко с лекота, с усмивка и песен на уста. Славна жена! Моля се поне на оня свят Бог да й даде покой - тя не си го даде нито за миг в земния си живот.
Благодаря за посещението и прочувствения коментар, скъпа Росиела! Винаги си добре дошла! Поздрави!


дядо Боже ги чака да им възложи още по-отговорни задачи, така чета в книгите на прочути екстрасенси, които получават предавателна информация какво е отвъд. Но нищо, той им помага и там.
цитирай
49. donchevav - едвам се доредих да вдигна палец ...
27.11.2016 19:05
rosiela написа:
donchevav написа:
[quote=rosiela]едвам се доредих да вдигна палец нагоре. Разчувства ме д това стихотворение и с тангото, което и майка ми много обичаше. Тя се отиде преди 15 години, живяха щастливо с баща ми, повече от щастливо. Оттогава е при мен. Много истински звучи всяка дума за питата, сговорността, самотата и спомените.

Скъпа Росиела,......................Така се случи, че ти узна за тези стихчета за питата първа, още преди близо месец. ................Бях ти го споделила - и ти ме насърчи - благодаря ти!
........................................
А за нашите родители...да, несравнимо е детството, когато родителите се чувстват щастливи - те сякаш имунизират с това усещане децата си за цял живот. Дори когато съдбата им отреди да се радват на това щастие за кратко - както при нас с тебе - а може би тъкмо затова! Моята майка живя близо 45 години сама - и за майка, и за баща - грижеше се за нас, ходеше на работа, строеше, ремонтираше, на ръцете й останаха и двама стари родители, селските им грижи - нивите, градините - и вършеше всичко с лекота, с усмивка и песен на уста. Славна жена! Моля се поне на оня свят Бог да й даде покой - тя не си го даде нито за миг в земния си живот.
Благодаря за посещението и прочувствения коментар, скъпа Росиела! Винаги си добре дошла! Поздрави!


Хич не се надявай покой да имат майки като нашите, дядо Боже ги чака да им възложи още по-отговорни задачи, така чета в книгите на прочути екстрасенси, които получават предавателна информация какво е отвъд. Но нищо, той им помага и там.
[/quote

А ти хич не ме зарадва с това, което си прочела:)))) Но както казваш, добър е дядо Господ, да помага - и на техните души там, и на нас тук, че става все по-трудно! Благодаря ти, скъпа Росиела! Успешна седмица!
цитирай
50. donchevav - https://www.youtube.com/watch?v=1ZO8V0LQWeY
28.11.2016 17:11
https://www.youtube/watch?v=1ZO8V0LQWeY
Невероятно изпълнение на Шей Лин Бърн! Технично, емоционално, страстно! Поздравявам с него всички, които поспряха при мене в последните няколко дни и споделиха тъгата ми с благи думи на съпричастност! Благодаря ви, мили приятели!
цитирай
51. anin - Вени,
29.11.2016 22:14
Чакам твое предложение за пита за Бъдни вечер!
цитирай
52. vilish - Мила Вени!
30.11.2016 16:32
Поклон пред паметта на скъпата ти майка!
Не е дадено всекиму, споделяйки да пълни очите със сълзи, както ти умееш!

Светли дни, мила!
цитирай
53. donchevav - Чакам твое предложение за пита за ...
30.11.2016 16:42
anin написа:
Чакам твое предложение за пита за Бъдни вечер!



:)))) Готово! Мога да ти предложа една рецепта от моята баба.

СОДЕНА ПИТКА /ПРЯСНА ПИТКА/
/варианти за Коледа – без мляко,
за закуска със сирене и масло
или вместо пърленица – с шарена сол и др. подправки/

Такава питка приготвяше моята баба много често - прясна питка или содена питка. Може да се приготви само с вода (идеална за пости) или с кисело мляко.
Става много бързо, няма нужда от втасване и е много вкусна.

Продукти:
1 кофичка кисело мляко
1 с.л. олио
1 к.л. сода
1 к.л. сол
брашно, колкото поеме

Смесваме млякото, солта и олиото. Прибавяме пресятото брашно и содата и омесваме меко тесто. Към тестото може да се прибави 1 ч.ч. натрошено сирене. Месим, докато стане на шупли. Оформяме питка, поръсваме по желание с шарена сол или сусам и печем на 180°С /около 40 минути/. Готовата питка поръсваме с вода и завиваме с кърпа, за да омекне. Може да намажем след изпичане с краве масло.

Но скъпа Ани, до Коледа има и много време, и много празници. Сега съм на вълна френски еклери и шоколадови целувки, а в чест на днешния празник сварих боб и довечера ще опукам пуканки! Честит Андреевден! Поздрави!
цитирай
54. donchevav - Поклон пред паметта на скъпата ти ...
30.11.2016 17:07
vilish написа:
Поклон пред паметта на скъпата ти майка!
Не е дадено всекиму, споделяйки да пълни очите със сълзи, както ти умееш!

Светли дни, мила!


Мила Вили, трогна ме с посещението си и с топлите си думи. Благодаря ти от сърце! Прегръдка с пожелание за весел декември и щастливи предпразнични дни!
цитирай
55. anin - Мерсии,
30.11.2016 17:45
Снимах си рецептата, дали ще се справя, ще видим :)
Вени, май ми изчезна твоя коменгар, или се бави появяването му, не знам :)
цитирай
56. donchevav - Снимах си рецептата, дали ще се с...
30.11.2016 18:09
anin написа:
Снимах си рецептата, дали ще се справя, ще видим :)
Вени, май ми изчезна твоя коменгар, или се бави появяването му, не знам :)


Успех! А коментарът ти не може да е изчезнал. За всеки случай го копирам тук, после да го пусна пак, ако наистина при тебе се е изгубил:

"А за вечеря шоколадов еклер и две целувки от мене - също шоколадови с лешници:))) И рецептата ти за питка за Коледа е готова - ако ми дойдеш на гости. Развесели ме с това снежно-слънчево стихотворение - колко сили, колко настроение като за след нощна смяна:))) Възхищавам ти се! Прегръдка, мила Ани!"

Хубава вечер!
цитирай
57. anin - Тенкю,
01.12.2016 12:50
Намерихме сее с еклера и целувките <3
цитирай
58. donchevav - Намерихме сее с еклера и целувките ...
01.12.2016 14:32
anin написа:
Намерихме сее с еклера и целувките <3


:))))))))))))))))
Браво! За награда приеми едно голяяяямо парче печена тиква! Хубав следобед, Ани!
цитирай
59. sestra - Дълбоко и нежно -
03.12.2016 23:44
най-тежкият урок, раздялата, ни учи да обичаме реално. Обичам суровия дух на живота, но не виждам как да спра да плача на проявите му.
цитирай
60. donchevav - най-тежкият урок, раздялата, ни ...
04.12.2016 06:15
sestra написа:
най-тежкият урок, раздялата, ни учи да обичаме реално. Обичам суровия дух на живота, но не виждам как да спра да плача на проявите му.


Един от най - мъдрите коментари, които съм получавала. Препрочитам го пак и пак... Благодаря ти, мила Стани! Прегръдка!
цитирай
61. pvdaskalov - * ! *
04.12.2016 11:53
Вени, Вени, и мама беше факир на тестените изделия. Правеше една вита баница, която се поливаше със захарен сироп и се топеше ненаситно в устата като безплътен еликсир. Не зная кой как разсъждава и каква мисъл засяда в съзнанието му, но аз се чувствам длъжник към всички роднини и приятели, които се преселиха в отвъдното и ме изоставиха и аз да си чакам часа.
Извинявай за закъснението.
П и е р
цитирай
62. donchevav - Вени, Вени, и мама беше факир на т...
04.12.2016 18:42
pvdaskalov написа:
Вени, Вени, и мама беше факир на тестените изделия. Правеше една вита баница, която се поливаше със захарен сироп и се топеше ненаситно в устата като безплътен еликсир. Не зная кой как разсъждава и каква мисъл засяда в съзнанието му, но аз се чувствам длъжник към всички роднини и приятели, които се преселиха в отвъдното и ме изоставиха и аз да си чакам часа.
Извинявай за закъснението.
П и е р


А моята майка накрая се научи да прави баница с пържени картофи. Обожавах я! Последния път ми се извини, че не я направила, не й останало време - изпращахме семейството на брат ми за Англия. Шетъкът й не беше малко, разбирах я, но ми стана малко криво, много я очаквах тая баница. След 20-тина дни почина.
За това чувство, че си задължен на всички, които са си отишли, много добре те разбирам. И аз тичам насам-натам и все ми се иска да правя нещата така, че за по-дълго да остане и споменът, и духът на онова време, нищо да не се променя - и в градините, и в къщите, и в двора. Трепем се със съпруга ми - последни мохикани в едно запустяващо село, но... май трябва да оставим всичко на времето и на забравата - за да не отидем преждевременно и ние при ония, които са си отишли по реда. Всъщност ред няма - и тук те разбирам. Но пак ми е някак неспокойно, тревожно на душата, че оставам самотно клонче на дървото - и все се старая, старая. Но, добър е дядо Господ, все нещо е намислил и за нас:)))
Стана много тягостно - извинявай! Завиждам на чувството ти за хумор - при мене всичко се получава едно тъжно-тъжно!
Поздрави на скъпата Лида! Весела и щастлива предпразнична подготовка! Прегръдка и на двама ви!
цитирай
63. marrta - ...
05.12.2016 08:54
тежко е, плаче се и присяда залък...когато човек си има родители - все още е малък, все още дете...но винаги, Вени, винаги ще сме деца на Небето - на онзи, който ни е вдъхнал душа - затова нека се радваме!
цитирай
64. anin - Вени,
05.12.2016 10:21
Имам усещане, че ни готвиш мн. готин Коледен постинг! :)
цитирай
65. donchevav - тежко е, плаче се и присяда залък. . . ...
05.12.2016 20:28
marrta написа:
тежко е, плаче се и присяда залък...когато човек си има родители - все още е малък, все още дете...но винаги, Вени, винаги ще сме деца на Небето - на онзи, който ни е вдъхнал душа - затова нека се радваме!


Права си, Марти, докато родителите са живи, човек се чувства дете. Мислех, че е много трудно да бъдеш средно поколение, пресирано между малки деца и възрастни родители. Сега си мисля, че да бъдеш патриарх на рода е най-трудно - самотно и студено е на върха, а толкова обич се очаква от тебе да раздадеш! Но да се уповаваме на Бога - и да сме благодарни на това, което сме и което имаме! Сполай на Бога, има и по-зле! Прегръдка, мила приятелко!
цитирай
66. donchevav - Имам усещане, че ни готвиш мн. готин ...
05.12.2016 20:57
anin написа:
Имам усещане, че ни готвиш мн. готин Коледен постинг! :)


:)))))))))))))
"В грешка си, мила!"- както казват в една нашумяла напоследък реклама. Мила Ани, до Коледа е още толкова далече! Отшумяха хисарско-несебърските летни емоции, зазимих градинарските есенни страсти, сега плета, кулинарствам и си намирам най-невероятни увлекателни занимания. Или ми намират. Като това днес - да транжирам теле. То беше сравнително малко - около 300 кг., но след като оправдах доверието и се справих за един ден, ме чака и друго, по-голямо, цял бик, както и няколко 200-килограмови шопари, да ги приведа във вид, удобен за логаритмуване:))) и ги претворя в замразени и сушено-солено-варени специалитети:))) Няколко семейни събития, няколко ходения тук-там и........иииииииии, идва Коледа! Е, като дойде, ще му мислим за постинг - но дотогава стискай палци всичко да мине добре - веднъж, след подобен месарски подвиг, така се бях надишала на пАри от месо, че цели 4 години останах вегетарианка:)))))))))))
Прегръдка, мила Ани! Чакаме нова приказка, много си добра! Успешна седмица!
цитирай
67. anin - Малейй
08.12.2016 18:49
Това всичкото ти сама ли трябва да го свършиш, помагачи няма ли? -
Виж за хапването помагачи винаги има ;)))
цитирай
68. donchevav - Това всичкото ти сама ли трябва да го ...
08.12.2016 20:37
anin написа:
Това всичкото ти сама ли трябва да го свършиш, помагачи няма ли? -
Виж за хапването помагачи винаги има ;)))


Е, не е чак толкова много, колкото изглежда така написано. Беше работа за един ден - сега релакс, даже и на фризьор и козметик се класирах, че следват няколко дни празници и развлечения. До събота, когато имам среща с шопарите:)))) А маси, о, винаги, само гости да има! Тъкмо направихме прясна наденичка:)))
Прегръдка, мила Ани!
цитирай
69. sande - За да не плача.
10.12.2016 11:15
МАМА


И когато ноща се разтваря като цвете с дълга шия,
и когато дъжда се разхожда и знае всичко,
никой нищо не ми казва за тебе.


Сигурно трябва да те търся на други места:
в трева и сянка,
в изгряване на луна и падане на звезда
или между стари колелета на каруца под стряхата
на забравена къща.


Защото и ноща, и дъжда наистина се разхождат
навсякъде
и сигурно знаят къде си,. но не ми казват, мамо,


за да не плача.

Констнтин Антонов

цитирай
70. donchevav - МАМА И когато ноща се разт...
10.12.2016 11:56
sande написа:
МАМА


И когато ноща се разтваря като цвете с дълга шия,
и когато дъжда се разхожда и знае всичко,
никой нищо не ми казва за тебе.


Сигурно трябва да те търся на други места:
в трева и сянка,
в изгряване на луна и падане на звезда
или между стари колелета на каруца под стряхата
на забравена къща.


Защото и ноща, и дъжда наистина се разхождат
навсякъде
и сигурно знаят къде си,. но не ми казват, мамо,


за да не плача.

Констнтин Антонов



Познато чувство...Мълчат, не казват...
Прекрасни стихове! Благодаря ти, скъпи Санде! Жив и здрав бъди, приятелю!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 1060554
Постинги: 241
Коментари: 5343
Гласове: 19108
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31