Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
03.09.2016 06:03 -
Питбулката Джаки
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 17326 Коментари: 56 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2017 19:08
Прочетен: 17326 Коментари: 56 Гласове:
48
Последна промяна: 26.09.2017 19:08
Помните ли котаранчо Янчо, малкото сиамско коте, което искаше да избяга от майка си, за да изследва кухненския под?
http://donchevav.blog.bg/poezia/2016/05/05/koteshki-kysmetcheta.1449396
Тогава нарекох моите котки "късметчета".
Днес "късметчетата" ги няма. Двете сестрички на Янчо отидоха в прекрасен дом в едно близко село, а мама сиамка Мими и чичо Мишо, късокосместият бял британец с разноцветните очи, изчезнаха - първо Мими, след седмица и котаракът ... и не се появиха вече.
Дълго време сиамчо Янчо ходеше тъжен, отказваше да яде. А преди толкова обичаше пастетите на "Феникс" за малки котета. Дори храната за капризни котки на "Роял Канин" вече не му се услаждаше.
Тогава се намеси питбулката Джаки. От две години не бе имала кутрета - сигурно майчиното й сърце проговори. Как така има мляко...за нас и досега си остава загадка. Една позната възрастна жена ни каза, че не било чудно - и козите така се раздоявали, без да имат собствени козлета, само като припознаят някое малко животно и го осиновят.
Питбулката Джаки! Уникално куче е тя!
Вижте само - и ще се съгласите:))))
Малко се притеснявам - нормално ли е, морално ли е, здравословно ли е това?
А от друга страна - какъв пример само за милост и човещина!
Благодаря ти, Джаки!
Светли
септемврийски
дни, приятели,
с обич и милост
в сърцата,
с усмивки,
с ведри души!
Следващ постинг
Предишен постинг
Природата е невероятна, бях чувала за такива случаи, но не бях виждала до сега-благодаря, че го сподели. Хубави и светли да са и за теб септемврийските дни, с много усмивки и положителни емоции:))
цитирайelenapeeva написа:
Природата е невероятна, бях чувала за такива случаи, но не бях виждала до сега-благодаря, че го сподели. Хубави и светли да са и за теб септемврийските дни, с много усмивки и положителни емоции:))
Да, Ели, природата е велика, необятна в проявленията си, вечна - благодарение на ония свещени закони, защитаващи майчинството, бдящи над продължението и опазването на рода. Страшната питбулка Джаки, ужасът на всички котки - майка осиновителка! Като се сетя само по колко пъти всяка една наша котка е усещала зъбите й! Мима, майката на Янчо, имаше няколко наранявания, едното от които почти смъртоносно, въпреки че между двете имаше известна топла връзка - като малка Джаки вървеше под корема на котката - толкова беше дребна - и все искаше да суче:))) Може би сега си връща дълга:)))))
Благодаря ти за топлите поздрави! Септември е - още топъл, по лятному мамещ. Само за море:)))))
Поредното доказателство, че между двата коренно различни животински вида може да има уникална дружба!
цитирайvaleska написа:
Поредното доказателство, че между двата коренно различни животински вида може да има уникална дружба!
Така е, скъпа Вал! Питбулка и сиамец – най-страшни в породите си, непримирими, смъртни врагове. След това, което едно куче и една котка ни показват, надвивайки собствената си природа, можем да бъдем по-големи оптимисти и за взаимоотношенията между хората – стига да заложим на здравите инстинкти:))))
Поздрави от сърце!
PS Хареса ми твоята интерпретация на Виктор Цой:
Мрак – Страх – Стих…
Още ме държи! Благодаря ти!
Първо да изкажа съжалението и моята съпричастност за загубата на твоите любимци .Само ти си знаеш какво ти е коствало това!
Уникална e грижата от страна на питбулката Джаки ,която и е заложена от природата !Радвам се искрено за това добро развитие на нещата!Да разбера за такива уникални явления ми беше интересно !Благодаря Вени!Поздравления за постингa!Пожелавам ти хубaви септемврийски дни и добро настроение!Прегръдки!
цитирайУникална e грижата от страна на питбулката Джаки ,която и е заложена от природата !Радвам се искрено за това добро развитие на нещата!Да разбера за такива уникални явления ми беше интересно !Благодаря Вени!Поздравления за постингa!Пожелавам ти хубaви септемврийски дни и добро настроение!Прегръдки!
emi1ts написа:
Първо да изкажа съжалението и моята съпричастност за загубата на твоите любимци .Само ти си знаеш какво ти е коствало това!
Уникална e грижата от страна на питбулката Джаки ,която и е заложена от природата !Радвам се искрено за това добро развитие на нещата!Да разбера за такива уникални явления ми беше интересно !Благодаря Вени!Поздравления за постингa!Пожелавам ти хубaви септемврийски дни и добро настроение!Прегръдки!
Уникална e грижата от страна на питбулката Джаки ,която и е заложена от природата !Радвам се искрено за това добро развитие на нещата!Да разбера за такива уникални явления ми беше интересно !Благодаря Вени!Поздравления за постингa!Пожелавам ти хубaви септемврийски дни и добро настроение!Прегръдки!
Благодаря ти, мила Еми - за топлите думи, за разбирането и съпричастността. Знаеш, такива загуби се понасят тежко - минах през много емоционални състояния - от гневна закана до тъга и примирение... Тъжно ми е, но съм благодарна, че някога съм имала такива уникални животни като Мими и Мишо, че съм общувала с тях - това е такова богатство! А и тези, които сега са около нас - толкова са интелигентни, умни, добри! Янчо се очертава да бъде достоен наследник на най-добрите черти от характера на Мими. Истински сиамец - енергичен, мил, но и цар на променливите състояния и реакции - от пълно вглъбяване до ярост и бяс:))))
Прегръдка, мила приятелко! Свежи и красиви, усмихнати и добри септемврийски дни!
Възхитена съм. Те не са много различни като вид, близки семейства са. А какво да кажем за човешкия навик да пие млякото на малки четириноги, които нямат въобще нищо общо с нашия вид? Сега се замислям, че така е възникнал този човешки навик, от проявения майчински инстинкт на животното към човешкото дете.
цитирайsestra написа:
Възхитена съм. Те не са много различни като вид, близки семейства са. А какво да кажем за човешкия навик да пие млякото на малки четириноги, които нямат въобще нищо общо с нашия вид? Сега се замислям, че така е възникнал този човешки навик, от проявения майчински инстинкт на животното към човешкото дете.
:)))))
А аз съм възхитена и широко усмихната от твоя ракурс:)))
Значи в нашия случай Янчо е по-близко до човешките качества като ползвател на чужд животински инстинкт и на питателно мляко:)))
Може би си права, хората винаги са се опитвали да използват природата - по един или по друг начин - за да им отдаде благата си.
Прегръдка, Стани! Светли септемврийски дни, успех на всички нови начинания!
Подобни случаи има в изобилие. Хората биха могли да се научат на доста неща от животните, които въпреки че не разполагат с разум - притежават милост и състрадание... Защото има майки, които трудно биха могли да бъдат наречени човешко същество.
Слънчев ден на теб и читателите ти :)
- Ахмед -
цитирайСлънчев ден на теб и читателите ти :)
- Ахмед -
Много интересно!... В природата се случват и такива изключения, при определени обстоятелства... Някои животни могат да са не само врагове, а и приятели, близки...
Благоприятни, благодатни, спокойни дни!... :)
цитирайБлагоприятни, благодатни, спокойни дни!... :)
ikra написа:
Подобни случаи има в изобилие. Хората биха могли да се научат на доста неща от животните, които въпреки че не разполагат с разум - притежават милост и състрадание... Защото има майки, които трудно биха могли да бъдат наречени човешко същество.
Слънчев ден на теб и читателите ти :)
- Ахмед -
Слънчев ден на теб и читателите ти :)
- Ахмед -
Ех, Ахмед, колко си прав, тъжно ми стана! Да, трябва да се поучим. Пък у нас нещата някак все така се случват, ненормално - дворните ни котки например не могат да сварят да се видят с котараците, да се сдобият със собствено потомство - все някой подхвърлил някое малко коте, все осиновяват, все кърмят. И не си делят котетата на "мои" и "твои" - по "лелински" всяка е поела шефство над всички малки. Вчера например намерихме под прозореца едно мъничко пухче - едва прогледало. Дадох му топло млекце, но то бързо-бързо се ориентира към една от двете ни котки - и тя го пое:)))) Ето един повод да възкликнеш: "Животът е хубав!"
Благодаря за слънчевите поздрави, скъпи приятелю! Слънце и усмивки и на тебе в красивите септемврийски дни!
mt46 написа:
Много интересно!... В природата се случват и такива изключения, при определени обстоятелства... Някои животни могат да са не само врагове, а и приятели, близки...
Благоприятни, благодатни, спокойни дни!... :)
Благоприятни, благодатни, спокойни дни!... :)
:)))))))
Вярно е, Марине! Чета коментара ти и се усмихвам на това "близки приятели". Спомних си първия път, когато чух: "Баф!...Мяу!" и едновременното "Хррррр!" и "Ссссст!" Помислих, че питбулката изяде котето:))) Наистина се бяха скарали - тя ме гледаше виновно, а то стоеше на три метра от нея обидено и неразбиращо. А истината е, че Янчо е вече голям - на 4 месеца - с ей такива зъби и нокти. Виждаш го как суче - с ентусиазъм - и мърка, и дъвче, и масажира с две лапи с нокти. А питбулката търпи до едно време, после - екшън! Та толкова са си близки наистина, и зъбите си познават:)))))
Благодаря ти за хубавите поздрави! Успех и на тебе в прекрасните септемврийски дни, слънце и благодат!
В тоя наш странен свят неведнъж сме наблюдавали последствията от плененото добро. За всички ни. Благодаря, че ни ги показваш и да са живи и здрави, както и вие.
цитирайsestra написа:
В тоя наш странен свят неведнъж сме наблюдавали последствията от плененото добро. За всички ни. Благодаря, че ни ги показваш и да са живи и здрави, както и вие.
Плененото добро...Размърда нещо дълбоко в мен с този израз, нещо атавистично. Може би някакви паранормални способности имаш, приятелко, да знаеш - владееш силата:))) А аз знам, че си сериозна. Усмихнах се не на някаква шега в думите ти, а на странната посока на мисълта ти - много ми хареса. Прегръдка!
15.
flymore -
В животните има
03.09.2016 14:47
03.09.2016 14:47
в пъти повече доброта, присъствие на неподправени загриженост, родителска отговорност, любов, отколколкото сред хората.
Поздрави, мила Венка и красив откъм емоции септември!<3
цитирайПоздрави, мила Венка и красив откъм емоции септември!<3
flymore написа:
в пъти повече доброта, присъствие на неподправени загриженост, родителска отговорност, любов, отколколкото сред хората.
Поздрави, мила Венка и красив откъм емоции септември!<3
Поздрави, мила Венка и красив откъм емоции септември!<3
Да, така е - и доверчивост, благородство, кредит на доверие, стриктност в изпълнението на задълженията и забраните. Питбулката Джаки е много умна и рядко изпълнителна. Веднъж разбрала като кутре, че в спалнята не се влиза и - край! - спи отвън, на прага, пази ни зорко и жертвоготовно - но никога не прекрачва този праг - ей, тъй, дори на игра - колкото и да я мамим и уговаряме. По-страшното е с външната врата: разхожда се свободно по алеите в градината, по двора, но колкото и да я провокираме, като оставяме вратата към улицата отворена, няма сила, която да я накара да напусне пределите на дома. Ужасявам се при мисълта, че може да се разболее - при всички случаи ще трябва да й водим доктор на крака - доброволно няма да излезе от вкъщи:))))
Прегръдка, мила Флай! Да имаш ведър и осмислен месец септември!
Направо чудо! Вени, благодаря ти за прекрасния постинг. Много интересно и приятно. Животните имат души като нашите, а понякога и по-благородни.
Хубава вечер, приятелко! Весел септемри и на теб!
цитирайХубава вечер, приятелко! Весел септемри и на теб!
но толкова мило и трогателно... и толкова доброта...
любов към живота изпълни сърцето ми...
цитирайлюбов към живота изпълни сърцето ми...
troia написа:
Направо чудо! Вени, благодаря ти за прекрасния постинг. Много интересно и приятно. Животните имат души като нашите, а понякога и по-благородни.
Хубава вечер, приятелко! Весел септемри и на теб!
Хубава вечер, приятелко! Весел септемри и на теб!
Наистина е необяснимо, Кате! Но мисля, че животните реагират така само когато са спокойни, доволни, сигурни - и напълно свободни и равноправни. По следата на видеото на няколко пъти се чува как лае едно друго куче. То беше на новите ни съседи - не можа да свикне да стои вързано - без никаква разходка, без компания, без внимание. При това е двугодишна ловджийска хрътка - интелигентна, общителна, игрива. Щом я пуснеха обаче, правеше страшни бели - така, за отмъщение. Денем и нощем лаеше - не виеше, плачеше - съседите се видяха в чудо и я дадоха на някакви хора да я гледат. Животните си искат грижата, иначе стават зли и отмъстителни. А нашите - и котки, и кучета, и гълъби - са душички:)))
Хубава вечер, приятелко! Успешен и ведър да бъде за тебе първият есенен есенен месец! Прегръдка!
mariniki написа:
но толкова мило и трогателно... и толкова доброта...
любов към живота изпълни сърцето ми...
любов към живота изпълни сърцето ми...
Тъкмо се опитвах в отговора си към troia да обясня това поведение със спокойствието и сигурността, които животните усещат постоянно. Съпругът ми има гълъби. Понякога оставя малки гълъбчета да преспят при нас, за да са на топло - особено през зимата. Кутиите, в които ги поставя, са без капаци ,а в стаята естествено спят и котки - но никоя наша уважаваща себе си котка не би посегнала на гълъб. Забравяли сме ги затворени заедно в стаята цял ден, връщаме се - никакъв проблем: гълъбите си кълват, котките си спят.
Много правилно си го определила, скъпа Мариники - "любов към живота". Онзи, добрият, спокойният, сигурният живот в обич и разбирателство. Чудесно е - да си го пожелаем и за нас, хората! Поздрави от сърце!
така че защо куче да не кърми коте :)
важното е, че се чувстват добре заедно и си помагат.
поздрави
цитирайважното е, че се чувстват добре заедно и си помагат.
поздрави
faktifakti написа:
така че защо куче да не кърми коте :)
важното е, че се чувстват добре заедно и си помагат.
поздрави
важното е, че се чувстват добре заедно и си помагат.
поздрави
Как така да разражда? Тази думичка не я знам, извинявай:))) В смисъл да помага при раждане??? Това вече е чудо!
Но съм съгласна, че инстинктът кара животните да са заедно, да си помагат, за да оцеляват и да се чувстват добре. Поне за моите се надявам да е така. Поздрави, Факти!
На мен не ми е толкова странно. Животните са естествени. Може да ни е чудно, но те реагират по-адекватно на необичайните ситуации, защото не робуват на убеждения. Те имат инстинкти и интуиция, които не са потиснати, както при много от хората. Много хубав постинг. Прегръдка Вени! Бъдете щастливи!
цитирайЖивотно, често го използваме нарицателно!
Да, но често се оказва ,че има какво да научим от тях, животните!
Например на човещина, която смятаме, че е присъща на нас!
Нека са хубави и за тебе Септемврийските дни, Венета!
цитирайДа, но често се оказва ,че има какво да научим от тях, животните!
Например на човещина, която смятаме, че е присъща на нас!
Нека са хубави и за тебе Септемврийските дни, Венета!
hel написа:
На мен не ми е толкова странно. Животните са естествени. Може да ни е чудно, но те реагират по-адекватно на необичайните ситуации, защото не робуват на убеждения. Те имат инстинкти и интуиция, които не са потиснати, както при много от хората. Много хубав постинг. Прегръдка Вени! Бъдете щастливи!
Естествени и много мили! Благодаря ти, скъпа Ели - ще предам поздравите ти и пожеланието ти за щастие на Джаки и Янчо - в момента отсъстват - инстинктите ги зоват навън:)))
Щастие и обич и за тебе - и много усмивки и късмет през септември!
leonleonovpom2 написа:
Животно, често го използваме нарицателно!
Да, но често се оказва ,че има какво да научим от тях, животните!
Например на човещина, която смятаме, че е присъща на нас!
Нека са хубави и за тебе Септемврийските дни, Венета!
Да, но често се оказва ,че има какво да научим от тях, животните!
Например на човещина, която смятаме, че е присъща на нас!
Нека са хубави и за тебе Септемврийските дни, Венета!
Така е, Лео, животните ни учат, природата ни учи - а защо ние все нехаем за техните уроци? Животът ни би станал толкова по-добър и естествен, ако поне малко се съобразявахме с природните закони и следвахме естествения ход на нещата.
Светъл септември - с много слънце, добра енергия и ведро настроение!
има и човещина, но има и много кучещина. При кучетата ми се струва, че е обратното!
цитирайshveik5 написа:
има и човещина, но има и много кучещина. При кучетата ми се струва, че е обратното!
Много ми хареса тази думичка "кучещина":))) И ако мога да си послужа с нея, страшно е, когато човещината на едно добро и умно куче срещне кучещината на човека. С годините изживявам такива "срещи" все по-болезнено - но за съжаление няма какво да се направи. Наскоро едни хора пребиха вързано кучето си, чистокръвно двегодишно хъски - и то само по чудо /и може би за съжаление/ оживя. Исках да съобщя в полицията, но ме разубедиха - никой нямало да обърне внимание, щели да ми се смеят. Нашите познати са влиятелни хора, разколебах се. И се уплаших - кавгаджии и побойници, със сигурност щяха да си отмъстят. Остана ми болката. И идеята фикс да измъкна това нещастно куче от кучещината на стопаните му.
Благодаря за хубавия коментар! Поздрави,shveik5!
Вълнуваща е наистина тази проява на милост от страна на Питбулката! Навярно и тя получава удовлетворение грижейки се за Сиамчето. Без дескриминация, пример за нас хората дето се делим постоянно по какви ли не признаци. Да са ти живи и здрави, Вени! Много обич цари в дома ти. Хубава и спокойна есен ти желая. Прегръдки!
цитирайpaciencia написа:
Вълнуваща е наистина тази проява на милост от страна на Питбулката! Навярно и тя получава удовлетворение грижейки се за Сиамчето. Без дескриминация, пример за нас хората дето се делим постоянно по какви ли не признаци. Да са ти живи и здрави, Вени! Много обич цари в дома ти. Хубава и спокойна есен ти желая. Прегръдки!
Привет, мила Васенка! Радвам се да те видя отново при мене - при цялата твоя заетост!
Да, у нас няма дискриминация по пол, възраст, вид, порода. Всички са добре дошли и всички трябва да се чувстват добре приети - дори мишлето на тавана:)))
За това няма проблем. Проблем са нещастните случаи и особено загубите по причина на непредизвикана човешка злоба и насилие - не мога да се примиря с това. Боли - но в тази болка откривам да кълни и новата обич, и новата вяра в доброто, в справедливостта, в хармоничното съществуване. Джаки и Яни най-добре илюстрират тези мои нови мисли:)))))
Поздрави, пирятелко! Прегръдки от сърце с пожелание за успешен и пълен с усмивки септември!
Мили и обични същества!
Това може да се нарече урок по любов и загриженост.
Бог във всичките му проявления.
Благодаря ти, скъпа Вени, за интересните постинги!
P.S. Нашата Пеца вече е голяма и много красива котка. Супер глезанка и любимка на всички!:)))
цитирайТова може да се нарече урок по любов и загриженост.
Бог във всичките му проявления.
Благодаря ти, скъпа Вени, за интересните постинги!
P.S. Нашата Пеца вече е голяма и много красива котка. Супер глезанка и любимка на всички!:)))
erato7 написа:
Мили и обични същества!
Това може да се нарече урок по любов и загриженост.
Бог във всичките му проявления.
Благодаря ти, скъпа Вени, за интересните постинги!
P.S. Нашата Пеца вече е голяма и много красива котка. Супер глезанка и любимка на всички!:)))
Това може да се нарече урок по любов и загриженост.
Бог във всичките му проявления.
Благодаря ти, скъпа Вени, за интересните постинги!
P.S. Нашата Пеца вече е голяма и много красива котка. Супер глезанка и любимка на всички!:)))
Благодаря ти, мила Ерато! И се радвам за твоята котка - помня я, голяма красавица беше още като коте:))) Да ви е жива и здрава и да ви радва с много уловени мишки!
Аз оставам с тъгата по Мима - тази сутрин се събудих със свито сърце - днес се навършват два месеца, откак се изгуби и - няма да ми повярваш, пак излязох навън да я викам. Добре, че е Янчо - той толкова прилича на майка си не само външно, но и по нещо дълбоко в очите, поглед, който гледа през тебе и респектира. И по червените очи на сиамец, разбира се! Току-що го нахраних и им дадох с Джаки лекарства против паразити, намазах ги с Фронтлайн Комбо - че утре отиваме на море - ще отсъстваме дълго и кой знае колко бълхи и паразити ще съберат, докато ни чакат:))))
Поздрави и прегръдки, мила Ерато! Успешен месец септември с много усмивки, с красиви изживявания!
А на мене тази вечер ми извадиха три кътника наведнъж. Уж не боли, но не можах да се съсредоточа и не разбрах какво е станало. Да не би питбулката да кърми сиамчето, без тя самата да има малки? Ако е така, въпреки, че съм чувал за подобни случаи и при хората, заслужава си да дойде телевизията. Няма само турски сериали да дават!
Това е чудо, ако съм разбрал правилно, че куче кърми коте.
Поздрави, Вени!
Още малко да ме отпуснат упойките и ще си пийна троянска сливова за уникалния случай.
П и е р
ПС - Трябваше да дадеш и линка на видеото, защото екранът стои черно-снежен.
цитирайТова е чудо, ако съм разбрал правилно, че куче кърми коте.
Поздрави, Вени!
Още малко да ме отпуснат упойките и ще си пийна троянска сливова за уникалния случай.
П и е р
ПС - Трябваше да дадеш и линка на видеото, защото екранът стои черно-снежен.
Плъзнах да гласувам и за блога, когато съзрях, че видеото е тръгнало. Чудесна илюстрация, Вени, но това чужд случай ли е или ти си документирала твоя?
П и е р
ПС - Сетих се да отида в Ютуб и всичко ми стана ясно.
Поздравления за чудото!
цитирайП и е р
ПС - Сетих се да отида в Ютуб и всичко ми стана ясно.
Поздравления за чудото!
припознала за свое! Късметлия е Янчо - намерил такава мама!
цитирайpvdaskalov написа:
А на мене тази вечер ми извадиха три кътника наведнъж. Уж не боли, но не можах да се съсредоточа и не разбрах какво е станало. Да не би питбулката да кърми сиамчето, без тя самата да има малки? Ако е така, въпреки, че съм чувал за подобни случаи и при хората, заслужава си да дойде телевизията. Няма само турски сериали да дават!
Това е чудо, ако съм разбрал правилно, че куче кърми коте.
Поздрави, Вени!
Още малко да ме отпуснат упойките и ще си пийна троянска сливова за уникалния случай.
П и е р
ПС - Трябваше да дадеш и линка на видеото, защото екранът стои черно-снежен.
Това е чудо, ако съм разбрал правилно, че куче кърми коте.
Поздрави, Вени!
Още малко да ме отпуснат упойките и ще си пийна троянска сливова за уникалния случай.
П и е р
ПС - Трябваше да дадеш и линка на видеото, защото екранът стои черно-снежен.
Три кътника - това звучи много сериозно! Съжалявам! Но троянската сливова наистина върши чудеса! Дано бързо да минава!
Правилно си разбрал - нашата питбулка Джаки кърми сина на твоята любимка Мими. Мими вече я няма - още съм много, много тъжна! Все я викам, все се оглеждам дали не се задава отнякъде - не мога да свикна. А осиротялото й коте Янчо е родено явно с късмет - питбулката го осинови и без да има кученца, пусна за него мляко. Кърми го вече повече от месец. Голяма са атракция!:)))
Поздрави, скъпи Пиер - и дано вече проблемите със зъбите са зад гърба ти!
marrta написа:
припознала за свое! Късметлия е Янчо - намерил такава мама!
:))))
Така е, Марти! Късметлия голям! Дано само го пожалят ония с пушката, че не само майка му и котарака чичо Мишо - много още ценни комшийски котки изтрепаха! Чудя се все пак дали да не му намеря друг дом - мъчно ми е, само той ми остана след сиамката, но май трябва - да му спася живота, иначе е въпрос на време....А и закони няма...
Поздрави, скъпа Доре! Красив и щедър септември за тебе!
pvdaskalov написа:
Плъзнах да гласувам и за блога, когато съзрях, че видеото е тръгнало. Чудесна илюстрация, Вени, но това чужд случай ли е или ти си документирала твоя?
П и е р
ПС - Сетих се да отида в Ютуб и всичко ми стана ясно.
Поздравления за чудото!
П и е р
ПС - Сетих се да отида в Ютуб и всичко ми стана ясно.
Поздравления за чудото!
Благодаря ти, скъпи Пиер! И аз чак сега видях, че имам още един коментар от тебе. Явно автоматично някак съм го одобрила... Да, чудо е - и продължава повече от месец. Янчо има вече големи, остри зъби, с които сигурно хапе болезнено, а с нокти така масажира, че и родната му майка не би го издържала, но Джаки е много благородна и търпелива. Само от време на време се чува едно "Баф! Рррт!" и "Мяу! Сссс!" и Янчо профилактично отскача на три метра, но млякото на мама Джаки е като магнит, пък и тя тъй бързо прощава:)))
Телевизии ли? Не ми трябват - те така преиначават всичко! Не че и тук в блога всички ми се зарадваха:)))
Благодаря ти, скъпи Пиер - за интереса и съпричастността. И за моралната подкрепа, разбира се! Поздрави на Лида! Щастлив септември и на двама ви!
Вени, колко великае Природата! Време е да го разберем и да не вървим срещу нея. Ние и не можем, защото сме само едно от нейните божествени проявления, макар и "на пръстена й скъп ахат"... Постингът ти ме развълнува, колко тъжно е, че ги няма мама Сиамка Мими и късокосместият бял британец с разноцветните очи, котаракът Мишо и колко странно е, че са изчезнали един след друг?! Дано има някаква надежда и се върнат! :( Но най-голямото чудо е как Джаки, която няма кученца, кърми малкото сиамско котараче Янчо? И как няма да е тъжен той при такава загуба, но ето, приласкан от втората си майка, от питбулката Джаки е може би обнадежден и отново е в светлата река на живота! В разказа ти има толкова тъга, мъка и радост..., но той със сигурност ме остави изумена пред чудодейната мощ на Природата! Дано пък да стане чудо и те да се върнат, желая ти го от сърце! Прегръдки, кураж, Вени! <3
цитирайmalchaniaotnadejda7 написа:
Вени, колко великае Природата! Време е да го разберем и да не вървим срещу нея. Ние и не можем, защото сме само едно от нейните божествени проявления, макар и "на пръстена й скъп ахат"... Постингът ти ме развълнува, колко тъжно е, че ги няма мама Сиамка Мими и късокосместият бял британец с разноцветните очи, котаракът Мишо и колко странно е, че са изчезнали един след друг?! Дано има някаква надежда и се върнат! :( Но най-голямото чудо е как Джаки, която няма кученца, кърми малкото сиамско котараче Янчо? И как няма да е тъжен той при такава загуба, но ето, приласкан от втората си майка, от питбулката Джаки е може би обнадежден и отново е в светлата река на живота! В разказа ти има толкова тъга, мъка и радост..., но той със сигурност ме остави изумена пред чудодейната мощ на Природата! Дано пък да стане чудо и те да се върнат, желая ти го от сърце! Прегръдки, кураж, Вени! <3
Наде, мила приятелко, ти не просто си усетила моите чувства, вълнения и тайни надежди, не просто си прочела най-съкровените ми мисли - ти отново ме потопи в оня водовъртеж от мъка, обич, надежда, гняв, примирение и пак обич и тайно очакване... Трети месец се боря с това - и постъпката на Джаки е един малък лъч в мрачните ми изживявания. Впрочем това не е първият случай, в който питбулката ни изненадва с благородство и доброта. Преди три години след смъртта на майка ми доведохме вкъщи немската овчарка Сара. Сара беше стара и много тъжна - 40 дни виеше денем и нощем. И тогава Джаки й отстъпи къщичката си и с трите си малки кученца се настани отвън, под фуражомелката. А беше януари, валеше сняг. Тракаше със зъби от студ - нали е късокосместа - и топлеше кученцата си, но никоя сила не можеше да я върне в топлата къщичка. Смая ни с постъпката си и още тогава разбрахме, че това куче е много странно, необикновено. Много я обичаме, надявам се, че го чувства:)))
Благодаря ти, мила Наде, за добрите думи, за утехата, за надеждата и обичта ти! Прегръдка с обич и от мене!
donchevav написа:
Наде, мила приятелко, ти не просто си усетила моите чувства, вълнения и тайни надежди, не просто си прочела най-съкровените ми мисли - ти отново ме потопи в оня водовъртеж от мъка, обич, надежда, гняв, примирение и пак обич и тайно очакване... Трети месец се боря с това - и постъпката на Джаки е един малък лъч в мрачните ми изживявания. Впрочем това не е първият случай, в който питбулката ни изненадва с благородство и доброта. Преди три години след смъртта на майка ми доведохме вкъщи немската овчарка Сара. Сара беше стара и много тъжна - 40 дни виеше денем и нощем. И тогава Джаки й отстъпи къщичката си и с трите си малки кученца се настани отвън, под фуражомелката. А беше януари, валеше сняг. Тракаше със зъби от студ - нали е късокосместа - и топлеше кученцата си, но никоя сила не можеше да я върне в топлата къщичка. Смая ни с постъпката си и още тогава разбрахме, че това куче е много странно, необикновено. Много я обичаме, надявам се, че го чувства:)))
Благодаря ти, мила Наде, за добрите думи, за утехата, за надеждата и обичта ти! Прегръдка с обич и от мене!
malchaniaotnadejda7 написа:
Вени, колко великае Природата! Време е да го разберем и да не вървим срещу нея. Ние и не можем, защото сме само едно от нейните божествени проявления, макар и "на пръстена й скъп ахат"... Постингът ти ме развълнува, колко тъжно е, че ги няма мама Сиамка Мими и късокосместият бял британец с разноцветните очи, котаракът Мишо и колко странно е, че са изчезнали един след друг?! Дано има някаква надежда и се върнат! :( Но най-голямото чудо е как Джаки, която няма кученца, кърми малкото сиамско котараче Янчо? И как няма да е тъжен той при такава загуба, но ето, приласкан от втората си майка, от питбулката Джаки е може би обнадежден и отново е в светлата река на живота! В разказа ти има толкова тъга, мъка и радост..., но той със сигурност ме остави изумена пред чудодейната мощ на Природата! Дано пък да стане чудо и те да се върнат, желая ти го от сърце! Прегръдки, кураж, Вени! <3
Наде, мила приятелко, ти не просто си усетила моите чувства, вълнения и тайни надежди, не просто си прочела най-съкровените ми мисли - ти отново ме потопи в оня водовъртеж от мъка, обич, надежда, гняв, примирение и пак обич и тайно очакване... Трети месец се боря с това - и постъпката на Джаки е един малък лъч в мрачните ми изживявания. Впрочем това не е първият случай, в който питбулката ни изненадва с благородство и доброта. Преди три години след смъртта на майка ми доведохме вкъщи немската овчарка Сара. Сара беше стара и много тъжна - 40 дни виеше денем и нощем. И тогава Джаки й отстъпи къщичката си и с трите си малки кученца се настани отвън, под фуражомелката. А беше януари, валеше сняг. Тракаше със зъби от студ - нали е късокосместа - и топлеше кученцата си, но никоя сила не можеше да я върне в топлата къщичка. Смая ни с постъпката си и още тогава разбрахме, че това куче е много странно, необикновено. Много я обичаме, надявам се, че го чувства:)))
Благодаря ти, мила Наде, за добрите думи, за утехата, за надеждата и обичта ти! Прегръдка с обич и от мене!
И аз те прегръщам, Вени, кураж, дано пък да стане така че да са добре и да се върнат :( А това, което ми казваш за Джаки, с три малки кученца да преотстъпи къщичката си... Първата ми мисъл бе, че тя не е кученце, а друго същество, но истината е, че ние, хората, би трябвало да се учим от животните, от природата! Колко много ни липсва на нас! Прегрърни Джаки от мен! Благодаря за споделеното, Вени! Истински урок, незабравима история, звучи като легенда, като една от легендите за основаването на Рим, всъщност - за вечните неща, които правят света истински.
И аз те прегръщам, Вени, кураж, дано пък да стане така че да са добре и да се върнат :( А това, което ми казваш за Джаки, с три малки кученца да преотстъпи къщичката си... Първата ми мисъл бе, че тя не е кученце, а друго същество, но истината е, че ние, хората, би трябвало да се учим от животните, от природата! Колко много ни липсва на нас! Прегрърни Джаки от мен! Благодаря за споделеното, Вени! Истински урок, незабравима история, звучи като легенда, като една от легендите за основаването на Рим, всъщност - за вечните неща, които правят света истински.
Благодаря за хубавите думи и за прегръдките, особено към Джаки:))) Аз в момента съм на морето - не издържах в това хубаво време, но като се върна, ще й предам. Много ми липсва - и тя, и котаранчо Янчо. Животните покрай нас вкъщи - и Джаки, и Сара /невероятно умната и обичлива овчарка на майка ми/, ротвайлерката Линда, другата ни питбулка, уникалната пясъчна на цвят Джиджи, сиамката Мими, Мишо, Янчо, Мисито, кон Петко - техните постъпки и привързаност, общуването, спомените за тях - ни карат да се усмихваме, правят света около нас по-добър.
Преди две години сиамката пак така изчезна с двете си пораснали котета. Открихме ги след шест месеца на края на града. Голяма авантюристка е - и своенравна - сиамка! Затова имам известна надежда...
Благодаря ти, мила Наде! Хубав неделен ден! Прегръдка!
цитирайБлагодаря за хубавите думи и за прегръдките, особено към Джаки:))) Аз в момента съм на морето - не издържах в това хубаво време, но като се върна, ще й предам. Много ми липсва - и тя, и котаранчо Янчо. Животните покрай нас вкъщи - и Джаки, и Сара /невероятно умната и обичлива овчарка на майка ми/, ротвайлерката Линда, другата ни питбулка, уникалната пясъчна на цвят Джиджи, сиамката Мими, Мишо, Янчо, Мисито, кон Петко - техните постъпки и привързаност, общуването, спомените за тях - ни карат да се усмихваме, правят света около нас по-добър.
Преди две години сиамката пак така изчезна с двете си пораснали котета. Открихме ги след шест месеца на края на града. Голяма авантюристка е - и своенравна - сиамка! Затова имам известна надежда...
Благодаря ти, мила Наде! Хубав неделен ден! Прегръдка!
43.
anin -
Вени,
11.09.2016 11:46
11.09.2016 11:46
Направо си е трудно за вярване, логично е кучето да му види сметката на лакомото коте ;)))
цитирайanin написа:
Направо си е трудно за вярване, логично е кучето да му види сметката на лакомото коте ;)))
Ако знаеш на колко котки е виждала сметката, особено като беше по-малка! Всички наши котки са хапани поне по веднъж, а майката на Янчо - три пъти и то все сериозно. Джаки е много мила, много послушна и изпълнителна, много добра, но чак пък да храни коте - и на мене не ми се вярваше... Но е истина.
Поздрави, мила Ани! Весел септември!
donchevav написа:
И аз те прегръщам, Вени, кураж, дано пък да стане така че да са добре и да се върнат :( А това, което ми казваш за Джаки, с три малки кученца да преотстъпи къщичката си... Първата ми мисъл бе, че тя не е кученце, а друго същество, но истината е, че ние, хората, би трябвало да се учим от животните, от природата! Колко много ни липсва на нас! Прегрърни Джаки от мен! Благодаря за споделеното, Вени! Истински урок, незабравима история, звучи като легенда, като една от легендите за основаването на Рим, всъщност - за вечните неща, които правят света истински.
Благодаря за хубавите думи и за прегръдките, особено към Джаки:))) Аз в момента съм на морето - не издържах в това хубаво време, но като се върна, ще й предам. Много ми липсва - и тя, и котаранчо Янчо. Животните покрай нас вкъщи - и Джаки, и Сара /невероятно умната и обичлива овчарка на майка ми/, ротвайлерката Линда, другата ни питбулка, уникалната пясъчна на цвят Джиджи, сиамката Мими, Мишо, Янчо, Мисито, кон Петко - техните постъпки и привързаност, общуването, спомените за тях - ни карат да се усмихваме, правят света около нас по-добър.
Преди две години сиамката пак така изчезна с двете си пораснали котета. Открихме ги след шест месеца на края на града. Голяма авантюристка е - и своенравна - сиамка! Затова имам известна надежда...
Благодаря ти, мила Наде! Хубав неделен ден! Прегръдка!
Благодаря за хубавите думи и за прегръдките, особено към Джаки:))) Аз в момента съм на морето - не издържах в това хубаво време, но като се върна, ще й предам. Много ми липсва - и тя, и котаранчо Янчо. Животните покрай нас вкъщи - и Джаки, и Сара /невероятно умната и обичлива овчарка на майка ми/, ротвайлерката Линда, другата ни питбулка, уникалната пясъчна на цвят Джиджи, сиамката Мими, Мишо, Янчо, Мисито, кон Петко - техните постъпки и привързаност, общуването, спомените за тях - ни карат да се усмихваме, правят света около нас по-добър.
Преди две години сиамката пак така изчезна с двете си пораснали котета. Открихме ги след шест месеца на края на града. Голяма авантюристка е - и своенравна - сиамка! Затова имам известна надежда...
Благодаря ти, мила Наде! Хубав неделен ден! Прегръдка!
Вени, сега прочетох коментара ти към Anin, знаеш ли, че ми мина през ума мисълта за съперничество между двете, а ето, че Джаки е захапвала неколкократно майката на Янчо, сиамката, значи, възможно е и затова да е изчезнала тя, усетила е заплаха? И то от могъща дама. Както казва Стефан Цвайг в "Неспокойно сърце" - "Истинските неща са противоречиви"... Това говори, че със сигурност ще я намерите! Дай Боже, търсете! :) Има надежда. Хубаво да си изкарате, поздрави на Моренцето и радостна неделя, прегръдки!
Права си, Наде, и на мене ми е минавало през ума. Като малка питбулката вървеше под корема на сиамката Мими и все искаше да суче. Оттогава имат много специални отношения. От друга страна, на Мими много й се насъбра напоследък. През февруари се удави пред очите й любимото й 9-месечно коте, после осиновихме Мишо и той заживя вкъщи, а тя не беше съгласна. Окоти се с три котенца, но когато станаха на 2 месеца, й взехме двете - оставихме й само Янчо, но тя отказа да го кърми и заживя сама в другата къща. Дори спря да мърка- сигурен знак, че нещо не е доволна. Аз заминах за Хисаря и след 3 дни тя изчезнала. Малко след това изчезнал и Мишо. Не знам какво да мисля. Но се надявам, много се надявам! Благодаря ти за възкресената надежда, Надеждичке! Спорна и весела седмица Прегръдка!
цитирайДа, и аз съм чела, но за първи път виждам - толкова силно майчинско
усещане... гледам, плача... и им се радвам - невероятна картина !
Дано се завърнат и двамата любимци, искрено се надявам...
Явно причини за всичко си има - и ревност - също може би, но по-важно е
това, което се случва с Джаки, това което я свързва така силно с Янчо.
Благодаря за споделеното, мила Вени... стопли ме.
Прегръдка !
цитирайусещане... гледам, плача... и им се радвам - невероятна картина !
Дано се завърнат и двамата любимци, искрено се надявам...
Явно причини за всичко си има - и ревност - също може би, но по-важно е
това, което се случва с Джаки, това което я свързва така силно с Янчо.
Благодаря за споделеното, мила Вени... стопли ме.
Прегръдка !
stela50 написа:
Да, и аз съм чела, но за първи път виждам - толкова силно майчинско
усещане... гледам, плача... и им се радвам - невероятна картина !
Дано се завърнат и двамата любимци, искрено се надявам...
Явно причини за всичко си има - и ревност - също може би, но по-важно е
това, което се случва с Джаки, това което я свързва така силно с Янчо.
Благодаря за споделеното, мила Вени... стопли ме.
Прегръдка !
усещане... гледам, плача... и им се радвам - невероятна картина !
Дано се завърнат и двамата любимци, искрено се надявам...
Явно причини за всичко си има - и ревност - също може би, но по-важно е
това, което се случва с Джаки, това което я свързва така силно с Янчо.
Благодаря за споделеното, мила Вени... стопли ме.
Прегръдка !
Да, така е, Танче, гледам ги Джаки и Янчо вече втори месец и не знам, да им се радвам ли, или да се плаща. Четох и аз, но никъде не пише колко е нормално и не е ли опасно - за едната и за другата животинка. Засега всичко е нормално - и двете са здрави и весели, на 4 месеца Янчо се превръща в едър и красив сиамец, а Джаки е просто една добра, загрижена майка, горда и щастлива с детето си.
Благодаря ти за пожеланията да се намерят изчезналите животинки - дано, моля се за това! Трогната съм от отношението ти - толкова си добра, приемаш чуждите неволи като свои, изживяваш ги със сърцето си. Благодаря ти! Прегръдка и от мене от сърце! Весели и щастливи септемврийски дни, приятелко!
49.
anin -
Вени,
12.09.2016 12:53
12.09.2016 12:53
То така е и с хората, едни се джавкат и хапят, а с други се обичат, та може и твоите животинки да са се уцелили сродни души ;)))
цитирайanin написа:
То така е и с хората, едни се джавкат и хапят, а с други се обичат, та може и твоите животинки да са се уцелили сродни души ;)))
Не знам, Ани... Питбулка и сиамец - най-лютите от семействата си породи... На къде върви този свят?:)))
Дано да е на добро!:))? Поздрави, Ани!
Много свеж постинг ,а Джаки е уникална!:)
цитирайiliada написа:
Много свеж постинг ,а Джаки е уникална!:)
Благодаря ти, Или! Свеж и усмихнат, щедър септември за тебе! Поздрави!
Такова чудо може да сътвори само истинската обич...
цитирайstih написа:
Такова чудо може да сътвори само истинската обич...
И аз така мисля, Ели. И продължава вече втори месец - без да е имала кученца в последните две години, питбулката кърми сиамчето - чудо е наистина откъде има мляко... Поздрави!
Скоро не бях влизала в блога.И сега ти ме разплака.... от умиление разбира се. Животът е чудо.Благодаря приятелко, бъди честита, БОГ да е с теб.
цитирайastrojozi19 написа:
Скоро не бях влизала в блога.И сега ти ме разплака.... от умиление разбира се. Животът е чудо.Благодаря приятелко, бъди честита, БОГ да е с теб.
Така погледнато, животът наистина е чудо- хармония, светлина, висш промисъл, на който трябва да се доверим. Да се доверим и силно да се уповаваме, колкото и труден етап да изживяваме. Има кой да помисли дори за най-дребните твари като моето малко коте сираче, а какво остава за хората - най-свидните Божии създания.
Благодаря ти, мила Жози, за добрите думи! Бог да те пази, приятелко!