Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.08.2016 06:03 - Животът ми на пачи крак върти се...
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 3393 Коментари: 38 Гласове:
45

Последна промяна: 23.12.2016 16:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
 

  
    image

 

           

 

 

Тия дни съм тъжна. Гневна съм, зла. В една седмица само изчезнаха сиамката Мима и белият котарак Мишо с разноцветните очи. Чакахме ги повече от 2 седмици - с надежда. После дворната котка си дойде с надута буза - сачма! Някой беше стрелял по нея. Бързо се сетихме и за други два любими котарака, изчезнали мистериозно преди по-малко от година... 
В малкото пространство между двете главни улици, където котките ни ходят, има само няколко къщи с дворове. И само двама ловци с въздушни пушки - зет и внук на наш съсед и приятел. Отказаха да имат нещо общо. И сега? А утре - когато котките свършат? Може би ще дойде ред на кучето. А после:)))
Не ми е смешно. Страшно ми е. Знам, че има закони...но няма доказателства. Пък и кой се интересува от някакви си котки? То хора си отиват така, без последствия...
Гневна съм. И безсилна.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

           Метаморфози…

 

 

 

 

Животът ми на пачи крак върти се,

разхвърля, преподрежда всичко в мен.

Не пъдя вещерското – няма смисъл –

стъмни отдавна светлия ми ден.

 

Напразно своя път с цветчета рози

неистово посипвах –  газех кал,

а цветният ми стих, в безлична проза

магьосан, скиташе осиротял.

 

Без смисъл пазех в детския си спомен

вълшебни дни на слънце и любов.

Светът студен – тъй чужд и тъй огромен,

за светли пориви не бе готов.

 

И ето ме – сама, презряна, жалка,

насред гората в дом на пачи крак.

Макар и да щадя дечица малки,

признавам, хапвам възрастни с мерак.

 

И само някога, в потайни доби,

кога и самотиите заспят,

атавистично някак, безутробно,

усещам – в мен зачева се денят.

 

И в женската си същност необятна

разтворила и студ, и тъмнота,

вълшебно млада, тиха, непонятна,

в зората пия свежа доброта.

            
image

 

 

 




Гласувай:
46
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zaw12929 - ТОЧНА ОЦЕНКА! УСПЕШЕН ДЕН!
06.08.2016 06:07
ТОЧНА ОЦЕНКА! УСПЕШЕН ДЕН!
цитирай
2. donchevav - ТОЧНА ОЦЕНКА! УСПЕШЕН ДЕН! ...
06.08.2016 06:13
zaw12929 написа:
ТОЧНА ОЦЕНКА! УСПЕШЕН ДЕН!


:))))))))
БЛАГОДАРЯ! ХУБАВА СЪБОТА, zaw12929!
цитирай
3. sofisofi - Приказно красиво...
06.08.2016 07:35
Много ми хареса!Поздрав!
цитирай
4. nalia - Приобщаващи метаморфози
06.08.2016 07:42
и по-хубави от на Кафка:))
Сърдечен поздрав, Вени!
цитирай
5. mt46 - Поздрав, Вени!...
06.08.2016 07:48
Щом се променяш, значи живееш... :)
Благоприятни летни дни!...
цитирай
6. emi1ts - Поздрави Вени!
06.08.2016 07:48
Силните емоционални състояния и изживявания ни докосват и трансформират най-силно!С твоята женска същност понякога си вълшебница...:)Хубави емоционални стихове !Приятен ден !
цитирай
7. donchevav - Много ми хареса!Поздрав! Б...
06.08.2016 07:52
sofisofi написа:
Много ми хареса!Поздрав!


Благодаря ти, скъпа Софи! Поздрави и на тебе с пожелание за прохлада в горещата августовска събота!
цитирай
8. donchevav - и по-хубави от на Кафка:))Сър...
06.08.2016 07:53
nalia написа:
и по-хубави от на Кафка:))
Сърдечен поздрав, Вени!


Благодаря ти, че разчете знаците! Понякога и аз се чувствам така - "свидетел, жертва и съдия" - като в социалните метафори на великия Кафка. Прегръдка, скъпа Налия!
цитирай
9. donchevav - Щом се променяш, значи живееш. . . ...
06.08.2016 07:55
mt46 написа:
Щом се променяш, значи живееш... :)
Благоприятни летни дни!...


Като змийките - сменяме си кожите. Какво да правиш - природа:)))) Хубави летни дни и на тебе, Марине!
цитирай
10. donchevav - Силните емоционални състояния и ...
06.08.2016 07:59
emi1ts написа:
Силните емоционални състояния и изживявания ни докосват и трансформират най-силно!С твоята женска същност понякога си вълшебница...:)Хубави емоционални стихове !Приятен ден !


Да, мила Еми - както винаги, познаваш! Тези дни съм особено емоционална. Гневна. Отвратена. Преди по-малко от месец в една седмица само изчезнаха любимата ми сиамка Мими и белият котарак с различните очи Мишо. Оказа се, че са застреляни с въздушна пушка. В близкото ни обкръжение от къщи с дворове само двама души - зет и внук на наш съсед и приятел, имат такава пушка. Но естествено отричат. Е, без доказателства накъде! Уж имало закони... И като няма на кого да се сърдя, гневя се на себе си, себе си наказвам...
Благодаря ти за съпричастността, мила приятелко! Весело лято!
цитирай
11. ambroziia - В живота има всичко. И не всичко е ...
06.08.2016 08:52
В живота има всичко. И не всичко е добро.
Важно е съзнателно и на отмерени глътки
да отпиваме от Него - Живота - „свежа доброта".
Венета, Творбата е прекрасна!
Поздравления!
цитирай
12. paciencia - Много силно, Вени!
06.08.2016 10:14
Без думи ме остави, усетих силната ти болка, безпомощност. Да, газим кал и сме много безсилни понякога. Много съжалявам за твоите котета...Прегръщам те и...трябва някакси да оцелеем сред калта и да продължим опитите си да променим света...Стихът е чудесен!
Поздрави далечни от мен!
цитирай
13. valeska - Привет!:)
06.08.2016 10:21
Много обичам такива стихове за вещерки, заклинания и посята вяра... прегръдки!
цитирай
14. donchevav - В живота има всичко. И не всичко е ...
06.08.2016 13:20
ambroziia написа:
В живота има всичко. И не всичко е добро.
Важно е съзнателно и на отмерени глътки
да отпиваме от Него - Живота - „свежа доброта".
Венета, Творбата е прекрасна!
Поздравления!


Благодаря ти, Доче! Знаеш, твоето мнение е много важно за мене! И си права за добротата - особено за това "съзнателно и на умерени глътки". И от добротата можеш да се опиеш, да се самозабравиш:))) Трябва да сме умерени във всичко, което правим - и да не изпадаме нито в излишна омраза, нито в безпричинна доброта. За съжаление нещо не ми се получава и с двете:)))
Поздрави! Весела събота и неделя!
цитирай
15. donchevav - Без думи ме остави, усетих силната ...
06.08.2016 13:39
paciencia написа:
Без думи ме остави, усетих силната ти болка, безпомощност. Да, газим кал и сме много безсилни понякога. Много съжалявам за твоите котета...Прегръщам те и...трябва някакси да оцелеем сред калта и да продължим опитите си да променим света...Стихът е чудесен!
Поздрави далечни от мен!


Мила Васе, много се зарадвах на далечните поздрави от тебе, на твоето приятелско рамо в тъгата ми, на рабирането, на топлите ти думи. Да, няма я Мими - този път окончателно. И се укорявам, че преди година и половина я потърсих в ония гаражи на края на града - може би щеше да е живо, ако не беше ми се обадила тогава. Остана ми малкият Янчо - може би го помниш от едни снимки преди време. Той е вече на 3,5 месеца - висок, строен, синеок - и пълно копие на майка си. Той си намери и едно приятелче от двора - Тигър, и така, компанията пак се заформи. И да - щях да забравя - питбулката Джаки осинови Янчо. Не съм разбрала кога и как са се сближили, но тя сега му дава да суче, ближе го и по цяла нощ иска да го прегръща с тежката си черна лапа, а той се сърди - горещо му е. Каква сила е майчиният инстинкт! Не преставам да се чудя и сега още повече уважавам питбулката Джаки.
Мила приятелко, идвай по-често! Толкова си далече и толкова ми липсваш! Прегръдка!
цитирай
16. donchevav - Много обичам такива стихове за в...
06.08.2016 13:46
valeska написа:
Много обичам такива стихове за вещерки, заклинания и посята вяра... прегръдки!


Привет, Вал! Радвам се, че ти харесва! Тя, вещерската проблематика, не ми е в стила, но - така се случи:))) Прегръдки и от мене!
цитирай
17. faktifakti - в началото, средата и края
06.08.2016 16:43
приоритетите са различни, важното е добротата на женската същност да се запази.
перфектно написано. като по конец.
от мен шестичка:)
цитирай
18. donchevav - приоритетите са различни, важното ...
06.08.2016 17:09
faktifakti написа:
приоритетите са различни, важното е добротата на женската същност да се запази.
перфектно написано. като по конец.
от мен шестичка:)


:) Благодаря, Факти! Хубава съботна вечер!
цитирай
19. stela50 - Много хубав стих, мила Вени... Поздравления !
06.08.2016 18:31
... с болка за твоите котенца... и разбиране на натрупалия се гняв
в нежното добро сърце...
Много съжалявам, приятелко...
Прегръщам те !
цитирай
20. katan - Метаморфози…
06.08.2016 18:42
За малко да ги пропусна, като Лодката.
Стихотворението - без коментар. Хубаво и вълнуващо, както винаги!
Пеперудата, преди да стане такава минава през няколко фази /да ги наречем метаморфози/. Минавайки от ларва, какавида към нещо нежно и красиво, което радва с красотата си.
А ние какво?!
Газим кал, живеем в безлична проза, в осиротял свят ...
Каква е нашата метаморфоза - /"Ние" е условно казано/?
От човеци се превръщаме в канибали /" ... признавам, хапвам възрастни с мерак."/.
Те като са възрастни хора ли са?!
Покърти ме с признанието за загубата на Мими и Мишо!
Особено Мими!
Колко се радвахме всички, когато се намери и ти дари нови дечица!
Що за метаморфоза у тези "хора"?!
Тъгувам заедно с теб, Венетче!



цитирай
21. donchevav - . . . с болка за твоите котенца. . . и ...
06.08.2016 19:05
stela50 написа:
... с болка за твоите котенца... и разбиране на натрупалия се гняв
в нежното добро сърце...
Много съжалявам, приятелко...
Прегръщам те !


Мила Танче, благодаря ти от сърце, че сподели тъгата ми!
Мими вече я няма, да... Не съм на себе си от почти месец. Не знаехме каква точно е съдбата й, все се надявахме. Беше бременна - всеки момент я чакахме. Разпитвахме, търсихме - нищо. Една приятелка от Факултета по физика в СУ, която се занимава с различни енергии, сама ми звънна, за да ми каже, че има нещо лошо с котката, че е жива, но има някакво чуждо тяло в главата си - като имплантирано - всичко от миналия й живот е заличено - и няма да се върне никога. Май отчасти позна. После изчезна и Мишо. А преди няколко дни една дворна котка се прибра с подута буза - рана от сачма /организмът изхвърли сачмата и в момента е със страшна рана, но се оправя/. Сетихме се как изчезнаха преди година една по една три наши любими котки, как други дворни котки се връщаха със страшни рани, а ние мислехме, че са хапани от кучета. Така постепенно стигнахме до ужасната истина - наследниците на един съсед отглеждат гълъби /като нас/. И имат въздушна пушка. И... И дотук. Нищо не можеш да докажеш. Безсилна съм. И уплашена - имам малко коте, син на Мими - каква ще бъде неговата съдба?
Гневна съм - законът предвижда ефективни присъди за такова злодеяние - но как да се докаже? Пък и съседи, приятели... Но пък - Мима... Не знам. В полицията само ще ми се изсмеят - кой ще ти търси убиец на котки!
Благодаря ти, че повървя с мене, мила Танче! Отбивай се по-често, липсваш ми! Прегръдка с пожелание за прохладна съботна вечер в любимия Пловдив!
цитирай
22. donchevav - За малко да ги пропусна, като Лод...
06.08.2016 19:20
katan написа:
За малко да ги пропусна, като Лодката.
Стихотворението - без коментар. Хубаво и вълнуващо, както винаги!
Пеперудата, преди да стане такава минава през няколко фази /да ги наречем метаморфози/. Минавайки от ларва, какавида към нещо нежно и красиво, което радва с красотата си.
А ние какво?!
Газим кал, живеем в безлична проза, в осиротял свят ...
Каква е нашата метаморфоза - /"Ние" е условно казано/?
От човеци се превръщаме в канибали /" ... признавам, хапвам възрастни с мерак."/.
Те като са възрастни хора ли са?!
Покърти ме с признанието за загубата на Мими и Мишо!
Особено Мими!
Колко се радвахме всички, когато се намери и ти дари нови дечица!
Що за метаморфоза у тези "хора"?!
Тъгувам заедно с теб, Венетче!


"Както винаги..." Ах, ти, приятелко! Знаех си аз, че не трябва да коментирам причината за вещерските ми настроения, да не отклонявам в мелодрама вниманието към други неща... но си права, не са просто "неща". Това е моята Мима и аз наистина толкова й се радвах, толкова щастлива бях... И вие покрай мене - ти, Пиер и Лида, Таня, Дидка - всички приятели. А сега наистина мисля, че е трябвало да я оставя там, където се беше загубила - щеше да е жива. Но като си спомня как ми се зарадва, как по корем допълзя при мене, скочи на гърдите ми, вкопчи се - и 3 дни и 3 нощи не се пусна - като сиамски близнаци бяхме:). Добре, че беше 2-3-4 февруари и бяхме във ваканция, иначе май и на училище щях да ходя с котка:))))))
Да, Мими я няма...и прекрасният Мишо - беше толкова мил! Но Мима остави наследник - Янчо, който расте жив и здрав у нас и е толкова чаровен, че дори питбулката се трогна от неговото сирачество - и го осинови. Янчо има и две сестрички - подарихме ги на едно семейство в близко село - винаги можем да си вземем поне едната - но... Мима я няма.

Правилно си разчела ония знаци, които исках да стигнат до повече хора - социалната принуда, ожесточението, е, и хепиенда - пеперудения стадий:))) Благодаря ти! Прегръдка, приятелко! Благословена да си!
цитирай
23. astrojozi19 - Здравей Вени!
06.08.2016 23:26
Прекрасни стихове и дълбоки, благодаря ти. Напоследък все по рядко влизам в блога, освен да пусна нещо което съм писала, не съм сядала дда почета на приятели блоговете, но сега ще наваксам тия дни. С удоволствие те чета!Поздрав Вени
цитирай
24. rosiela - Който е застрелял котките Ви
06.08.2016 23:58
е искал да навреди на Вас, на Вас има зъб, не се ли сещате?! Гневете се на себе си или още по-добре да "преподредите" ценностната си система.
цитирай
25. donchevav - Прекрасни стихове и дълбоки, бл...
07.08.2016 08:09
astrojozi19 написа:
Прекрасни стихове и дълбоки, благодаря ти. Напоследък все по рядко влизам в блога, освен да пусна нещо което съм писала, не съм сядала дда почета на приятели блоговете, но сега ще наваксам тия дни. С удоволствие те чета!Поздрав Вени


Здравей, Жозетка! Наистина скоро не си влизала при мене:))) Добре дошла! Радвам се, че си тук! Благодаря ти за хубавите думи! Идвай по-често! Поздрави, мила!
цитирай
26. donchevav - е искал да навреди на Вас, на Вас има ...
07.08.2016 08:23
rosiela написа:
е искал да навреди на Вас, на Вас има зъб, не се ли сещате?! Гневете се на себе си или още по-добре да "преподредите" ценностната си система.


Здравейте, rosiela! Може би сте права...тази жестокост към невинните, красиви, беззащитни същества си е кошмар отвякъде и поражда много въпроси. Макар че, от друга страна, не само нашите котки са на прицел на злодеите - няколко съседи също се оплакаха, че са им изчезнали котките. Онези хора отглеждат гълъби и може би виждат в нашите животинчета заплаха, знам ли...
Сигурно и в ценностната си система нещо трябва да променя - благодаря Ви най-сърдечно за съвета! Всъщност аз вече съм поела тази линия - отглеждам и питбули - само трябва да ги потренирам малко:))))
Поздрави, rosiela - винаги сте добре дошра тук! Аз също Ви посещавам и чета стиховете Ви с удоволствие!
Хубав ден!
цитирай
27. faktifakti - относно убийците на котки, аз бих ги наказала
07.08.2016 10:08
иначе ще има нови смъртни случаи на котки

donchevav написа:
faktifakti написа:
приоритетите са различни, важното е добротата на женската същност да се запази.
перфектно написано. като по конец.
от мен шестичка:)


:) Благодаря, Факти! Хубава съботна вечер!

цитирай
28. donchevav - иначе ще има нови смъртни случаи на ...
07.08.2016 11:42
faktifakti написа:
иначе ще има нови смъртни случаи на котки

donchevav написа:
faktifakti написа:
приоритетите са различни, важното е добротата на женската същност да се запази.
перфектно написано. като по конец.
от мен шестичка:)


:) Благодаря, Факти! Хубава съботна вечер!



В десетката!
Поливайки градината тази сутрин, открих една мъртва котка. По миризмата:))) Заклещена между оградата и туите. Чужда котка. С рана във врата, колкото две стотинки - явно от сачма. Съпругът ми тъкмо се бори с проблема. Мисля все пак да се обадим в полицията - при толкова много инциденти са длъжни да обърнат внимание.
Благодаря ти, скъпа Факти! Трогната съм от съпричастността ти! Прегръдка!
цитирай
29. usmivka99 - Много хубав стих!
08.08.2016 21:58
Вълшебни утрини ти пожелавам! С усещане за доброта край теб! :)
цитирай
30. donchevav - Вълшебни утрини ти пожелавам! С ...
08.08.2016 23:48
usmivka99 написа:
Вълшебни утрини ти пожелавам! С усещане за доброта край теб! :)


Благодаря ти, мила Усмивка! Весело и добротворно лято, приятелко! Прегръдка!
цитирай
31. makont - Оооо, Вени, винаги има надежда!
09.08.2016 20:19
Завъртане, един оборот, нагоре, надолу, но винаги идва ден и светлина. Бъди в светлата страна! Прегръщам те!
цитирай
32. donchevav - Завъртане, един оборот, нагоре, ...
09.08.2016 23:29
makont написа:
Завъртане, един оборот, нагоре, надолу, но винаги идва ден и светлина. Бъди в светлата страна! Прегръщам те!


Оооо, Майче, добре дошла! Толкова ти се радвам! Права си, приятелко, светлата страна- тя е правилната... Пожелавам го и на тебе - от сърце! Прегръдка!
цитирай
33. flymore - Няма какво да добавя...
16.08.2016 09:22
Само ще препрочитам, защото харесах много.
Прекрасни, светли дни, мила дружке!<3
цитирай
34. donchevav - Само ще препрочитам, защото хар...
16.08.2016 22:20
flymore написа:
Само ще препрочитам, защото харесах много.
Прекрасни, светли дни, мила дружке!<3

Благодаря ти, мила Флай! Аз пък ще чакам при тебе нови красиви, нежни и добри постинги с мъдри и обичливи послания! Прегръдка, приятелко, весели летни дни и на тебе!
цитирай
35. mariniki - много хубаво...
29.08.2016 21:54
особено последният куплет...
цитирай
36. donchevav - особено последният куплет. . . Б...
29.08.2016 22:35
mariniki написа:
особено последният куплет...


Благодаря ти, мила Мариники! Прегръдка от мене с пожелание за повече слънце и усмивки в последните августовски дни!
цитирай
37. hel - Много съжалявам за твоите котета. ...
30.08.2016 16:38
Много съжалявам за твоите котета. Няма забрава за тях. Знам го от опит с моята Ейри. Светът наистина е и жесток! А трябва да го обичаме в неговата цялост. Стихът е прекрасен. Няма как - и вещицата е част от нас и трябва да я осъзнаем и приемем. Без нея ще литнем в другата крайност. Обичам метаморфозите и теб, Вени! Топла прегръдка!
цитирай
38. donchevav - Много съжалявам за твоите котета. ...
30.08.2016 22:06
hel написа:
Много съжалявам за твоите котета. Няма забрава за тях. Знам го от опит с моята Ейри. Светът наистина е и жесток! А трябва да го обичаме в неговата цялост. Стихът е прекрасен. Няма как - и вещицата е част от нас и трябва да я осъзнаем и приемем. Без нея ще литнем в другата крайност. Обичам метаморфозите и теб, Вени! Топла прегръдка!


Да, мила Ели, така е - вещерското си е в нас и в моменти на гняв и безсилие излиза наяве и заплашва да се развихри. Е, от нас зависи доколко и какво ще му позволим. Гневна съм, още съм много гневна и безсилна. И много тъжна - все чакам отнякъде да се покажат любимите котета. Особено сиамката - няма как да е иначе, шест години беше все около мене - най-често на рамото ми - и денем, и нощем. Но пък расте малкият Янчо - вече е на 4 месеца и някак стряскащо прилича на нея - все не мога да свикна. Такива работи при нас:)))
Съжалявам за твоята Ейри. Няма забрава, така е. Сигурно трябва да се радваме, че сме ги имали - такива специални и толкова обичани. Това е такова богатство от спомени и изживявания - малко ми е тъжно за хората, които никога не са имали имали подобни емоции:)))
Благодаря ти за топлите думи, мила Ели, и за приятелството, което много, много ценя! И аз те прегръщам с обич, мила приятелко! Щастливи предесенни дни!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 1081069
Постинги: 242
Коментари: 5378
Гласове: 19488
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031