Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2016 06:01 - Между две врати
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 17473 Коментари: 64 Гласове:
50

Последна промяна: 26.09.2017 19:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 image

image

 



 

                МЕЖДУ ДВЕ ВРАТИ



В далечните дни,

когато сами

се справяли хората дружно,

прадядо ни млад,

наперен, сърцат,

решил, че нов дом му е нужен.

 

 

И купил парцел

за тая си цел

накрай на града, край реката.

Захванал се сам,

но тутакси там

се сбрала сговорно родата.

 

 

И тръгнал строеж

без план и чертеж:

кой колкото, както, където…

Стена по стена,

прозорец, врата,

ей тъй – нашироко в полето...

 

 

Строили деди

без план. Две врати

оставили външни – с умисъл!

От  изток  врата–

да влиза денят.

От запад пък – зло да излиза.

 

 

От онзи момент

във тоз монумент

цял век вече внуци се раждат

и който реши –

набързо строи –

иззидва, пристройва, надгражда.

 

 

Години наред,

превзето отвред

в строителство ново, панелно,

полето- уви,

набързо се сви

до център на градска преденост.

 

 

Сред адския бум

на прашеци, шум,

днес къщата наша се гуши

с два декара двор,

с гугутки, простор,

с два бора, асми, стара круша.

 

 

А двете врати

от двете страни

отворени вечно стоят си.

На кръстопът

се спира светът

и влиза тук като в дома си.

 

 

Ех, с тез две врати

не можем спести,

натрупа имоти и злато.

Но чувствам, крила

са те за нощта

след залеза сетен на запад…




   
   image
  







Гласувай:
50



Следващ постинг
Предишен постинг

1. veninski - Поздрави от Павелско!
21.05.2016 07:01
Поздрави от Павелско!
цитирай
2. nalia - Чудесна песен, Вени,
21.05.2016 07:31
ритъм, мелодия, приказен текст!
Желая ти ягодов май до края :-)
цитирай
3. donchevav - Поздрави от Павелско! Благ...
21.05.2016 07:37
veninski написа:
Поздрави от Павелско!


Благодаря, скъпи Васко! Поздрави и от мене на красивата майска планина!
цитирай
4. donchevav - ритъм, мелодия, приказен текст...
21.05.2016 07:42
nalia написа:
ритъм, мелодия, приказен текст!
Желая ти ягодов май до края :-)


Ягодово-черешов :))))) Любим сезон - береш-ядеш, береш-ядеш и се забравяш от сладост! Благодаря ти за хубавите думи, скъпа Налия! Весел празник утре!
цитирай
5. emi1ts - Поздрави Вени!
21.05.2016 08:36
Страхотна история в стихове!Вероятно е за твоята фамилия.Времената са били трудни и интересни.Хората по-сплотени и искрени.Има какво да научим от предците ни - за единството и взаимопомощта,за мъдростта и смисъла!Благодаря мила Вени!С пожелание за хубави дни!
цитирай
6. mt46 - Поздрави, Вени!...
21.05.2016 08:54
Много хубаво стихо!... Може би без последната строфа ще е по-добре...
Благоприятни дни!... :)
цитирай
7. donchevav - Страхотна история в стихове!Ве...
21.05.2016 09:49
emi1ts написа:
Страхотна история в стихове!Вероятно е за твоята фамилия.Времената са били трудни и интересни.Хората по-сплотени и искрени.Има какво да научим от предците ни - за единството и взаимопомощта,за мъдростта и смисъла!Благодаря мила Вени!С пожелание за хубави дни!


Да, мила Еми, това е историята на нашата фамилия /на съпруга ми/ и на нашата фамилна къща. Някога прадядо ни Дончо живеел богато със семейството си в центъра на града, на самия площад. Къщата и досега си стои - величествена с трите си етажа, с витите си балкони, с красиви гипсови орнаменти над прозорците - приказка! После се разорил, продал къщата и си купил място накрая на града, близо до турските гробища. Набързо струпал къщичка от кирпич с две стаи и заживял със семейството си там. Когато отново си стъпил на краката, пристроил още две стаи. С времето се случили две неща - първо: синове и внуци добавяли всеки по нещо и къщата станала…не мога да опиша: стълби надолу, площадки нагоре, нива и пр.; и второ: през 50-80-те години на миналия век градът се разраснал дотолкова, че изведнъж имотът с оказал на главна улица, на кръстопът, през който трябва да минеш за учреждения, банки, заводи и предприятия и пр. И до днес в пиковите часове за заводските смени по улицата става манифестация. Така и не претръпнах към великото усещане от бесния шум и движение отвън да пристъпя през вратата /западната:)))/ и веднага да попадна в прохладата на вечната круша /уникална с дребните си плодове, от които половин град прави сладко от цели крушки с опашките/.
Мила Еми, благодаря ти за сърдечния отзив и за приятелското отношение! Прегръдка с пожелание за светли празници!

цитирай
8. donchevav - Много хубаво стихо!. . . Може би без ...
21.05.2016 09:58
mt46 написа:
Много хубаво стихо!... Може би без последната строфа ще е по-добре...
Благоприятни дни!... :)


Е, недей така! Или аз нещо греша... Двете врати реално съществуват - и наистина са широко отворени ... и за приятели, и за всеки, който реши да се отбие. И май това ни е богатството - мога да го кажа след толкова години, когато животът ни клони към заник...Как да я затрия тая строфа - тя е обобщение за смисъла на един живот, преминал на вечно течение между две отворени врати:)))
Благодаря ти, скъпи Марине! Поздрави с пожелание за сладка отмора и празнуване в предстоящите почивни дни!
цитирай
9. valeska - Привет!:)
21.05.2016 12:09
Мъдри хора са били предците ни!
насред този мрачен свят има място, където винаги ще сме добре дошли – в бащиното огнище.
цитирай
10. donchevav - Мъдри хора са били предците ни! ...
21.05.2016 12:39
valeska написа:
Мъдри хора са били предците ни!
насред този мрачен свят има място, където винаги ще сме добре дошли – в бащиното огнище.


Точно! Но мисля, че не са го правили само за себе си. Поне нашите родови предания сочат това:))) - прадядовците са обичали да отбиват от пътя познати и непознати на отдих и раздумка, слагали всичко, което имат, на масата– кюфтенца ще спържат забързо в тигана или няколко яйца от полога ще цвърнат, пиленце ще подварят – та и музика ще повикат да им свири – тъй както са на теферич – и започвали едни песни и веселби – до първи петли . Но когато им се наложело да търсят помощ за нещо - на ливадата спешно сено да приберат или от нивата - стоката да извозят - о, ела да види колко помощници се отзовавали тогава! И досега е така у нас - явно е кодирано в кръвта на съпруга ми - и тази трогателна съпричастност и приятелство на всякакви хора не престава да ме учудва и вълнува! Изобщо – живот с две отворени врати – купонът никога не свършва:))) Поздрави, Вал! Весели празници!
цитирай
11. marrta - Отворено - гостоприемно и незадържащо никого -
21.05.2016 13:37
Чудесно!
цитирай
12. donchevav - Чудесно! Е, може и така да се ...
21.05.2016 14:16
marrta написа:
Чудесно!


Е, може и така да се каже! Влизат и излизат - но остава топлината от общуването - независимо от въздушното течение, което правят двете врати. Понякога е малко досадно наистина - особено когато се връщаш отнякъде и очакванията ти за усамотение и почивка се разминават с действителността:)))) Но няма как – къща сред полето, не е апартамент да се заключиш в него.
И вие май имахте подобна наследствена къща, Доре - тази, на която миналата година сами сменяхте покрива:))) И череши си имате, и ягоди, и макове - и цяла армада перести облаци! Щастливка! Светло да ти е, приятелко!

цитирай
13. troia - Привет, Вени!
21.05.2016 19:43
интересно стихотвоение. Вашите деди едва ли са предполагали, че така ще бъде описан живота им. Когато в семейството има любов и разбирателство всичко се преодолява.
Хубава вечер, приятелко!
цитирай
14. leonleonovpom2 - Чудесно, Венета!
21.05.2016 19:58
Върна ме в добрите, стари времена, които панелните блокове задушиха...
В дядовата къща, в която имаше всичко- загриженост към всеки, разбиране, любов!
Хората бяха задружни!
Хубавото, старо време!

Хубави празници!
цитирай
15. stih - С гордост и признателност!
21.05.2016 20:09
Този стих е като паметник на един пълноценен и красиво преминал живот на дедите ти, Вени.
Залог за щастието на идните поколения на рода...

Светли празнични дни!
цитирай
16. donchevav - интересно стихотвоение. Вашите ...
21.05.2016 20:11
troia написа:
интересно стихотвоение. Вашите деди едва ли са предполагали, че така ще бъде описан живота им. Когато в семейството има любов и разбирателство всичко се преодолява.
Хубава вечер, приятелко!


Чудесно формулирано, Кате! Обич, уважение, приятелство, задружност - в малкия град, където всеки познава всекиго, доскоро тези отношения бяха нещо нормално, дори задължително. Е, нещата се променят малко по малко - и не към по-добро. Все пак остава относителното спокойствие, възможността да влезеш в магазина, без да си заключиш колата или велосипеда, или да си оставиш вратата на къщата отворена с мисълта, че който и да влезе, за добро ще е. Само дето все повече къщи на нашата улица остават сами, опустяват...
Поздрави, приятелко, благодаря ти за топлия отзив! Хубава съботна вечер!
цитирай
17. katan - Стегна ме за гърлото, Венетче!
21.05.2016 20:30
Много ми хареса.
Домът не е стени, прозорци, тухли /кирпич/ и мазилка.
Домът е топлина, обич и разбирателство, загриженост в семейството. И всичко това предавано от поколение на поколение...
Много ми харесаха двете отворени врати - за изгрева, за залеза и за всеки, който влиза в този дом...
Прииска ми се да избягам от бетона и да вляза в тази топла къща:
"днес къщата наша се гуши
с два декара двор,
с гугутки, простор,
с два бора, асми, стара круша."

Поздрави за теб и къщата, която ме върна мноооооого години назад в едно хубаво и задружно време.
Благодаря ти!
Хубава вечер и поздрави!

цитирай
18. donchevav - Върна ме в добрите, стари времена, ...
21.05.2016 20:33
leonleonovpom2 написа:
Върна ме в добрите, стари времена, които панелните блокове задушиха...
В дядовата къща, в която имаше всичко- загриженост към всеки, разбиране, любов!
Хората бяха задружни!
Хубавото, старо време!

Хубави празници!


"Старите времена, които панелните блокове задушиха"! Толкова добре си го казал, скъпи Лео, толкова добре си ме почувствал! Тази къща оцеля по чудо/впрочем на нашата улица има още няколко такива, но с орязани от блоковете дворове, с по една малка градинка само/. Ще ми повярваш ли, че когато се омъжих и дойдох да живея тук, цели 10 години държах дрехите си в куфари и кашони - бяха ни блокирали за събаряне - щяха да стоят на мястото паркинг за един завод. Така до Десети ноември, после заводът фалира:)))) Това беше единственият завод в нашия град, който потъна - останалите имаха късмет да изплуват и оцелеят, защото не ги разпродадоха като скрап, а ги купиха големи американски, италиански, немски и пр. компании - те живнаха, слава Богу - и до днес.
Имах колебание дали да използвам за къщата глагола "се гуши" - не е много нормално да се гушиш на 2 дка място:))), но сега, като чета твоя спомен за дядовата ти къща, се убеждавам, че това е точната дума.
В старите къщи има всичко - кокичета, божур и здравец, лимонови дръвчета и рози, асми и дюли - и за да оцеляват, цъфтят и връзват благополучно, им трябва много слънце, обич и разбирателство. Няма как - даваме им ги - родовият спомен задължава:)))
Поздрави, Лео! Весели и одухотворени майски празници!
цитирай
19. donchevav - Този стих е като паметник на един ...
21.05.2016 20:49
stih написа:
Този стих е като паметник на един пълноценен и красиво преминал живот на дедите ти, Вени.
Залог за щастието на идните поколения на рода...

Светли празнични дни!


Ех, Ели, само като си помисля какъв живот е бил само - спокоен, благат, честит! Разбира се, аз харесвам своя днешен живот - газовото отопление, екстрите в кухнята, нещата, които ни улесняват и радват, не мога без моите любими дестинации, където правя своите малки бягства, без пътуванията. Нашето време е интересно, динамично, прекрасно! Ех, ако можехме само да запазим и ония топли патриархални отношения помежду си! Но не - те явно вървят в комплект с къщите - блоковете и апартаментите са техните най-големи врагове!
Благодаря ти за добрите думи, мила Ели! Светли майски дни, вдъхновени празници!
цитирай
20. donchevav - Много ми хареса. Домът не е стени, ...
21.05.2016 21:18
katan написа:
Много ми хареса.
Домът не е стени, прозорци, тухли /кирпич/ и мазилка.
Домът е топлина, обич и разбирателство, загриженост в семейството. И всичко това предавано от поколение на поколение...
Много ми харесаха двете отворени врати - за изгрева, за залеза и за всеки, който влиза в този дом...Прииска ми се да избягам от бетона и да вляза в тази топла къща:
"днес къщата наша се гуши
с два декара двор,
с гугутки, простор,
с два бора, асми, стара круша."
Поздрави за теб и къщата, която ме върна мноооооого години назад в едно хубаво и задружно време.
Благодаря ти!Хубава вечер и поздрави!


Благодаря ти, мила Кате, че заедно с мене си спомни с топло чувство онова минало, когато хората бяха задружни, отношенията им - ведри, плодовете на труда им - щедро споделени. Урбанизацията през 50-70-те години и още куп причини заличиха това. Високите панелни блокове изтриха от лицето на града еднофамилните къщи. Да имаш градинка беше буржоазна отживелица, да изкопаеш кладенец, направиш ремонт, посееш дърво в собствения си двор–самоволна дързост, отнемаща от колективното пространство, да отгледаш животно – престъпление към градския морал и нрави:))).
Всичко бързо изсивя, с къщите хората загубиха имената си, станаха безлични и отчуждени. Днес дори в малкия град хората в един блок рядко се поздравяват, камо ли да се събират, да общуват. Тъжно!
Но и това е минало. Знаеш ли, Кате, че в нашия град днес не цели къщи - цели входове, цели блокове се обезлюдяват. Това не е просто тъжно - страшно е. Страшно е, че след селата, които изтрихме от картата, идва ред и на малките градчета. А после? Ще се върнат ли тези милиони българи, прекарали живота си в чужбина - и какво ще намерят, ако все пак решат да се върнат, ще ги задоволи ли това, което ще заварят - или пак ще поемат по чуждите пътища подир синовете и внуците, родени в другия свят?
Благодаря ти за съпричастието, мила приятелко, приятно е да чувствам подкрепата и одобрението ти – благодаря ти! Весели празници!

цитирай
21. litatru - Браво!
21.05.2016 22:20
Прочетох го на един дъх и ... видях всичко!
"Домът е там, където е сърцето"
Прегръдки, Вени!!!
Литатру
цитирай
22. malchaniaotnadejda7 - Прекрасно е, мила Вени! :) Благодаря ти!
21.05.2016 22:55
"...А двете врати
от двете страни
отворени вечно стоят си.
На кръстопът
се спира светът
и влиза тук като в дома си"

Тръгвам под луната със слънце в сърцето - какво ли ще сънувам, не знам, но тук съм обградена от светло и звезди! :) Прегръдки, радостна вечер!
цитирай
23. pvdaskalov - * ! *
21.05.2016 23:21
Оазис!
Бих написал куп суперлативи, но не зная как се спира автоматично зазвучаващата музика...
Поздрави!
Пи е р
цитирай
24. shveik5 - Красиво казана истина за заложения ни стремеж
21.05.2016 23:22
да свием гнездо. Да има къде да се връщаме ..и там да ни чакат. Не знам кое е първичното в поста, прекрасната песен ли или пък стихът ти, но се е получило пълно допълване, както от бистрия извор да отпиеш две еднакви глътки вода!
Хубави празници! Те са най-твои, доказано и заслужено!
цитирай
25. donchevav - Прочетох го на един дъх и. . . видях ...
21.05.2016 23:44
litatru написа:
Прочетох го на един дъх и ... видях всичко!
"Домът е там, където е сърцето"
Прегръдки, Вени!!!
Литатру


Ех, мила Литатру, каква душа си ти, с най-фини настройки! Да, в тази къща ми е сърцето - там, където преди 41 години ме е въвел моят съпруг и където от 40 години съм пълновластна господарка - чистя и редя, ремонтирам, поддържам, грижа се за цветята и растенията, някои от които са много проблемни, защото са засети в далечната 1907 година и искат специални умения по оцеляване и подновяване. Да, обичам тази къща - но не това е най-важното - прекланям се пред духа на ония,обитавали този дом в обич, сговор и разбирателство. В този стар дом е сърцето ми – и моето, и на съпруга ми –затова никога не пожелахме да го заменим за друг, по-нов - въпреки съблазнителните предложения по причина на стратегическото му положение:)))
Поздрави, скъпа Литатру! Хубава съботна вечер – с пълна луна и препълнено с обич сърце! Прегръдка!

цитирай
26. donchevav - ". . . А двете врати от двете ...
21.05.2016 23:48
malchaniaotnadejda7 написа:
"...А двете врати
от двете страни
отворени вечно стоят си.
На кръстопът
се спира светът
и влиза тук като в дома си"

Тръгвам под луната със слънце в сърцето - какво ли ще сънувам, не знам, но тук съм обградена от светло и звезди! :) Прегръдки, радостна вечер!


Скъпа Наде, ще се радвам поне малко да съм допринесла за това светло, възторжено усещане! Пълно-препълнено да ти е сърцето - с обич и пролет, със слънце и звезди, със стих и песен - пълно като тая луна над нас в майската вечер! Светло да ти е, приятелко и щастливо! Прегръдки и от мене!

цитирай
27. donchevav - Оазис! Бих написал куп суперл...
21.05.2016 23:56
pvdaskalov написа:
Оазис!
Бих написал куп суперлативи, но не зная как се спира автоматично зазвучаващата музика...
Поздрави!
Пи е р


Съжалявам за музиката! Ще дам по-голям размер на плейъра - заради тебе. Но не за да сипеш суперлативи - напротив - от мъдър, живял и препатил човек като тебе и майстор на писаното слово очаквам и препоръки, и забележки:)))
Надявам се последната строфа да дава отговор - макар обърнат и доста условен - и на въпроса, който поставяш в твоя постинг.
Поздрави, скъпи Пиер! Хубави празнични дни!

цитирай
28. donchevav - да свием гнездо. Да има къде да се ...
22.05.2016 00:01
shveik5 написа:
да свием гнездо. Да има къде да се връщаме ..и там да ни чакат. Не знам кое е първичното в поста, прекрасната песен ли или пък стихът ти, но се е получило пълно допълване, както от бистрия извор да отпиеш две еднакви глътки вода!
Хубави празници! Те са най-твои, доказано и заслужено!


Благодаря от сърце - за хубавите думи и за чудесни поздрав! Първи са стиховете, но музиката трябва да я чуя в тях - и честно казано, ако да напиша текста ми трябват 30 минути, за музиката отделям няколко дни по няколко часа, за оформянето - май още толкова:))) Светли празници!

цитирай
29. paciencia - Здравей, Вени!
22.05.2016 01:27
Много мило и топличко ми стана от твоя стих. Спомени за други времена, когато хората бяха близки, помагаха си, заедно строяха, живееха няколко поколения в един дом и надграждаха, дострояваха, място имаше за всички. Чудесно е, че се съхранил този дом с душа, плод на задружни усилия!
Много хубав стих, коментарите също прочетох с интерес! Благодаря, Вени, уникална си!
П.П. Щях да забравя, адмирации за оформлението на поста!
цитирай
30. mt46 - Добро утро, Вени!...
22.05.2016 08:16
Разбирам, че ти е скъпа последната строфа. Но мисля, че се нуждае от редактиране, за да се подобри изказът...

Е, с тези врати
не можем, нали,
натрупа имоти и злато.
Но нека стоят –
от изток денят,
изгрял, да залязва на запад…

Може да помислим и за по-добра редакция, която да обогати стихотворението...
Хубав ден!... :)
цитирай
31. donchevav - Много мило и топличко ми стана от ...
22.05.2016 08:49
paciencia написа:
Много мило и топличко ми стана от твоя стих. Спомени за други времена, когато хората бяха близки, помагаха си, заедно строяха, живееха няколко поколения в един дом и надграждаха, дострояваха, място имаше за всички. Чудесно е, че се съхранил този дом с душа, плод на задружни усилия!
Много хубав стих, коментарите също прочетох с интерес! Благодаря, Вени, уникална си!
П.П. Щях да забравя, адмирации за оформлението на поста!


Благодаря ти, мила Васе!
Като чета какво ми пишете всички вие, моите приятели - тук и на "лични, започвам да изпадам в безтегловност. Сякаш съм телепортирана от други векове - чувствам се стара като света. Не знам защо се получава така... Да, някога са живели точно така - задружно, всички заедно. Аз няма да описвам тук своето житие-битие, не е и необходимо - но винаги сме живели заедно с някого - и винаги в сговор и уважение. Нещо повече - свекърва ми, която имала три деца, дала едното - съпруга ми - за осиновяване в семейството на брат си, който нямал деца. И трите семейства живеехме в един двор в две къщи - и аз естествено имах две мами и тати там:)))) Но не ни е пречело. Изгледахме старците, а след смъртта им подновихме всичко в къщите, които наследихме - и заживяхме модерно и сами - но сега не ни е по-интересно. И затова вратите са широко отворени за приятели. Мисля, че можеш да имаш всичко - и сладкия дъх на старината, и тръпката на новото - ако си облъхнат от обичта на близките си, ако живееш в хармония със себе си и със зачитане и уважение към другия. И трите неща бяха много важни за мене - вярвам в тях и досега. Моля се само да сме ги предали и на младите!
Мила Васенка, аз поразредих постингите си, но и ти съвсем се изгуби! Правиш такива хубави неща – моето оформление е нищо пред тях – хайде, чакаме постинг, че не остана – идва лято! Прегръдка, мила приятелко!





цитирай
32. donchevav - Разбирам, че ти е скъпа последната ...
22.05.2016 09:14
mt46 написа:
Разбирам, че ти е скъпа последната строфа. Но мисля, че се нуждае от редактиране, за да се подобри изказът...

Е, с тези врати
не можем, нали,
натрупа имоти и злато.
Но нека стоят –
от изток денят,
изгрял, да залязва на запад…

Може да помислим и за по-добра редакция, която да обогати стихотворението...
Хубав ден!... :)


:))))))
Скъпи Марине, толкова съм ти задължена! Правиш предложения за редакция, обогатяваш и доизглаждаш почти всяко едно мое стихотворение. Майсторът си е майстор - усеща и се дразни от грапавините – и не се примирява с тях.
Да, последната строфа ще изглежда по-добре така, както ти предлагаш. Но понякога има и други неща - млад си, не ги усещаш още – и така трябва:))) Не знаеш какво е да чувстваш, че залезът ти наближава. Твоят, не в природата. Това е смисълът, който съм искала да вложа, подсилено с императивното "виж" –условната форма "да залязва", създаваща усещане за повторителност, в случая не ми върши работа.
Това, което се опитвам да кажа с последната строфа, е: при тези две вечно отворени врати не можем да спестим пари, да натрупаме богатство– всичко отива по купони с приятели; но нека е така – слънцето на нашия живот, изгряло отдавна, вече клони към залез– животът е кратък, да го изживеем весело, отворено, да го споделим със света!
Съжалявам, че не съм могла да го изкажа по-ясно, сигурно има начин – мисля и аз, но май толкова мога:))))
Благодаря ти, приятелю, ценя много твоите съвети и се опитвам да ги следвам – знаеш, правила съм и цялостни редакции под твое влияние. Разчитам и занапред! Хубав ден – любогреен и щастлив!
цитирай
33. valben - Привет!
22.05.2016 09:32
Изчаках, размислях и отново четях. Исках да погледна отвъд твоите думи. Не знам дали успях, но ми хареса.
"А двете врати
от двете страни
отворени вечно стоят си.
На кръстопът
се спира светът
и влиза тук като в дома си."

И двете врати са отворени, но на кръстопът. Ето това е животът. Лошото е ако са затворени. Значи имаме все пак избор, имаме надежда. Това са си мои мисли, които се осмелявам да споделя с теб. Ти не им вярвай. Вярвай на това, което си ти самата.
Поздрави от Valiata!
цитирай
34. mt46 - Разбирам, приятелко... :)
22.05.2016 09:58
Но "уви" значи съжаление /че не можем да натрупаме имоти и злато/...
Иска ми се финалът да е перфектен... Така не ти ли звучи по-добре:

Но нека стоят -
за спомен, за път...
Просторни. От Изгрев към Залез...
цитирай
35. donchevav - Изчаках, размислях и отново четях. ...
22.05.2016 15:06
valben написа:
Изчаках, размислях и отново четях. Исках да погледна отвъд твоите думи. Не знам дали успях, но ми хареса.
"А двете врати
от двете страни
отворени вечно стоят си.
На кръстопът
се спира светът
и влиза тук като в дома си."

И двете врати са отворени, но на кръстопът. Ето това е животът. Лошото е ако са затворени. Значи имаме все пак избор, имаме надежда. Това са си мои мисли, които се осмелявам да споделя с теб. Ти не им вярвай. Вярвай на това, което си ти самата.
Поздрави от Valiata!


Привет, скъпи Вал! Днес имам много работа навън, но между черешобера и работата в оранжериите използвам да ти отговоря – защото не ми е приятно да те карам да чакаш:)))
Много ми хареса твоето тълкуване. Не съм се замисляла над нещата по този начин - винаги съм възприемала не себе си, а другите на кръстопът - нали са отвън:))), и ми е било приятно да си представям, че в лутането наляво или надясно са избрали посоката към нашия дом. Но идеята за двата избора ми хареса. Така е, макар че с времето двете врати постепенно се специализираха: западната е повече парадна, официална - и води към помещения за гости, а тази от изток е всекидневната - може би защото води към двора и градината.
Благодаря ти за положителното отношение, скъпи Вал - и за приятелството! Бъди здрав, приятелю! Весели празници!
цитирай
36. donchevav - Но "уви" значи съжал...
22.05.2016 15:27
mt46 написа:
Но "уви" значи съжаление /че не можем да натрупаме имоти и злато/...
Иска ми се финалът да е перфектен... Така не ти ли звучи по-добре:

Но нека стоят -
за спомен, за път...
Просторни. От Изгрев към Залез...


Ех, приятелю, идеализираш ме, като мислиш, че няма да кажа "уви" за онова, което изтича между пръстите ни. Ние с мъжа ми сме пословично глупави - пръскаме, раздаваме, не можем да приемем ние да имаме нещо, а другите да нямат. Пресен пример от днес: набрахме две големи кофи череши и …в момента има само в една купа. Здраве да е – имаме толкова черешови дървета – и без това черешите ще изгният, няма как да ги изядем всичките, но бихме могли да се замислим, че са по 4 лв. килограм:))) Да, но не. Произвеждаме в индустриално количество, а изяждаме колко? - знаеш колко могат да изядат двама души. И нищо не продаваме, всичко раздаваме така, на приятели, познати и съседи. Но това не означава, че не съжалявам - и май все повече, колкото оня залез приближава.
Нека си стои така този финал, моля те - не е перфектен, но така го чувствам. Ще дойдеш на моите години, ще видиш, че не всичко е поезия - и не всичко е в мелодията. Има и истини - грапави истини, които трябва да се изрекат. Че има финали и финали. Това е моят финал - така го чувствам - и честно, харесвам си го, твоят е перфектен, наистина, отпраща към много посоки – към простор, към признателност, щедрост, отвореност, радостно ликуване от постигнатото и пр. - но не знам...не го чувствам по този начин.
Все пак оставам благодарна и задължена! Толкова време и усилия изгуби с мене! Благодаря ти! Пък ако имаш път през моя град – заповядай на черешобер – впрочем и ягодите вече зреят в изобилие:)))) Поздрави!
цитирай
37. flymore - ....
22.05.2016 22:10
Тъжно ми стана...
<3
цитирай
38. mt46 - Благодаря, Вени, но
22.05.2016 22:22
не си падам под черешите!... :)
Може би наесен - ако не съм отнесен...
цитирай
39. donchevav - Тъжно ми стана. . . <3 Е, мило ...
22.05.2016 22:44
flymore написа:
Тъжно ми стана...
<3


Е, мило цвете, не тъжи! Докато носим и частица от спомена за хората, живели преди нас, докато ходим в техните стъпки, говорим с техните думи, живеем живота, който те са ни дали - и те живеят с нас. Прегръдка от сърце, мила Флай!
цитирай
40. donchevav - не си падам под черешите!. . . :) ...
22.05.2016 22:49
mt46 написа:
не си падам под черешите!... :)
Може би наесен - ако не съм отнесен...


:)))))))
На есен - на есен:))) Малините и ягодите тогава са разкошни!
Поздрави, скъпи Марине! Благодаря за всичко! Весели празници!
цитирай
41. radosslav - :))))
24.05.2016 06:29
Приятно и красиво е при теб. И имате уютен дом :)))))))
цитирай
42. donchevav - Приятно и красиво е при теб. И имате ...
24.05.2016 10:15
radosslav написа:
Приятно и красиво е при теб. И имате уютен дом :)))))))


Благодаря ти, Радо! И при тебе е уютно - винаги някой ни очаква с красива песен на уста:))) Честит празник с пожелание за нови светли вдъхновения! Поздрави!
цитирай
43. mt46 - Честит празник, Вени!...
24.05.2016 11:47
Поздрави и светли вдъхновения!... :)
цитирай
44. to4ilka - Ех,тези круши,тези круши...
24.05.2016 17:47
Честит празник,скъпа,драга Вени!Нек навек тези къщя и дворища и стари дървета,поля и треви,стени и прозорци и двете врати да бъдат пребъдат,а вътре наверно чешми и стари мебели,нека глъч да ехти и тропот на детски крачета,котаци и стари портрети,и птици в клонаци комшии да сбират,и...,и....,това го измислих на прима виста,и те приветствам за тази ода за старата фамилна къща,да бъде!
цитирай
45. donchevav - Поздрави и светли вдъхновения!. . . ...
24.05.2016 19:16
mt46 написа:
Поздрави и светли вдъхновения!... :)


Благодаря, Марине! Честит празник и на тебе! Нов полет на творчество, нови върхове! Поздрави!
цитирай
46. donchevav - Честит празник, скъпа, драга Ве...
24.05.2016 20:07
to4ilka написа:
Честит празник,скъпа,драга Вени!Нек навек тези къщя и дворища и стари дървета,поля и треви,стени и прозорци и двете врати да бъдат пребъдат,а вътре наверно чешми и стари мебели,нека глъч да ехти и тропот на детски крачета,котаци и стари портрети,и птици в клонаци комшии да сбират,и...,и....,това го измислих на прима виста,и те приветствам за тази ода за старата фамилна къща,да бъде!


Мила Галя - не мислех да описвам къщата отвътре:))) Но ти ме провокира с твоите видения:)))) Много красиви представи имаш - но за съжаление само отчасти са верни. Дори да сме искали, няма как да запазим вида на къщата от далечната 1907г. Поколенията, живели в нея, са я ремонтирали и преобразявали според модата на своето време. И ние не останахме назад - днес всичко е ламинат, теракота, MDF, PVC - нищо по-различно от обзавеждането на един апартамент. Подновяваме и дръвчетата – например старата круша е внучка на родоначалничката круша /два пъти сечена до корен, за да се поднови, че е от много стар и ценен сорт/. Същото е и с останалите дървета, храсти и цветя. Та…стар е само духът на къщата, традициите, отношенията – и разбира се – двете врати, които естествено също не са в онзи си старовремски вид:))))
Благодаря ти за хубавите пожелания! Амин, дай, Боже! Честит празник! Светли и радостни майски дни! Поздрави!
цитирай
47. faktifakti - стихът ти,
25.05.2016 20:22
както всеки път притежава дълбок смисъл и повод за размисъл. какво оставяме след себе си.
с възхищение от мен.
цитирай
48. donchevav - както всеки път притежава дълбок ...
25.05.2016 22:32
faktifakti написа:
както всеки път притежава дълбок смисъл и повод за размисъл. какво оставяме след себе си.
с възхищение от мен.


Както винаги си много мила към мене и щедра в похвалите си! Благодаря ти, мила Факти! Поздрави от сърце!
цитирай
49. ikra - Между две врати...
25.05.2016 22:55
Интересно е и размислящо...
Поздрави от мен и приятна вечер :)
цитирай
50. donchevav - Интересно е и размислящо. . . Поз...
26.05.2016 05:54
ikra написа:
Интересно е и размислящо...
Поздрави от мен и приятна вечер :)


Чудесно е, когато имаш насреща си приятели, които те разбират. Благодаря ти, скъпи Икра! Успешен ден!
цитирай
51. stela50 - Среднощен поздрав, Вени...
29.05.2016 00:57
Чета, слушам... и тъжно, и светло ми е някак.
..."От изток врата –
да влиза денят.
От запад пък – зло да излиза."...
Прегръщам те, мила приятелко !
цитирай
52. donchevav - Чета, слушам. . . и тъжно, и светло ми ...
29.05.2016 01:47
stela50 написа:
Чета, слушам... и тъжно, и светло ми е някак.
..."От изток врата –
да влиза денят.
От запад пък – зло да излиза."...
Прегръщам те, мила приятелко !


Мила Танче, светло е, няма тъга. Нищо не е изгубено, нищо не е отминало, докато двете врати стоят широко отворени, за да отбиват от път стари и нови приятели! Прегръдка от сърце, мила приятелко!
цитирай
53. iliada - Все си е по-добре да се прочете и една оптимистична песен рано сутин!
29.05.2016 09:35
Благодаря ти,Вени!
цитирай
54. donchevav - :)))) И аз ти благодаря, Или!
29.05.2016 11:59
:)))) И аз ти благодаря, Или!
цитирай
55. hel - Толкова топлина и уют има при теб. ...
31.05.2016 13:29
Толкова топлина и уют има при теб. Толкова благодарност към предците и традициите. Но се промъква и една тъга, че това няма да може да пребъде. Времето на панелките променя нещата. Все пак този дом е свещен и се надявам да запази атмосферата на задружност и любов. Трябва да имаме корени. Прегръщам те, Вени!
цитирай
56. zemela - Прекрасна приказка в мерена реч! ...
31.05.2016 13:48
Прекрасна приказка в мерена реч! Браво, Вени!
цитирай
57. donchevav - Толкова топлина и уют има при теб. ...
31.05.2016 14:52
hel написа:
Толкова топлина и уют има при теб. Толкова благодарност към предците и традициите. Но се промъква и една тъга, че това няма да може да пребъде. Времето на панелките променя нещата. Все пак този дом е свещен и се надявам да запази атмосферата на задружност и любов. Трябва да имаме корени. Прегръщам те, Вени!


Така е, мила Хели, всичко е така, както го казваш - и за предците, и за корените, и за бъдещето на тази родова къща - някакви бледи, нежни клончета се люшкат колебливо на върха на голямото родово дърво и аха-аха да отлетят с птиците нанякъде - на запад, на север, на юг. Е, засега горд и непостижимо висок и зелен е върхът - но докога? Силни са ветровете, коварни са житейските бури. Все пак старата круша оцелява - може би заради гнездата с гугутки, които всяка година стават все повече:)))) Прегръдка, приятелко! Сещай се по-често за блога - липсваш ми:))))
цитирай
58. donchevav - Прекрасна приказка в мерена реч! ...
31.05.2016 14:53
zemela написа:
Прекрасна приказка в мерена реч! Браво, Вени!


Благодаря ти, мила Вики! Твоето мнение е много важно за мене! Прегръдка!
цитирай
59. astrojozi19 - БЛАГОДАРЯ!
31.05.2016 21:37
Мила Вени, накара ме да се замисля, прекрасно е. Животът ни минава през различни етапи и е важно, как ще преминем през него.Благодаря, много е красиво, малко тъжно и истинско.
цитирай
60. donchevav - Мила Вени, накара ме да се замисля, ...
31.05.2016 23:14
astrojozi19 написа:
Мила Вени, накара ме да се замисля, прекрасно е. Животът ни минава през различни етапи и е важно, как ще преминем през него.Благодаря, много е красиво, малко тъжно и истинско.


Животът ни преминава през различни етапи, а ние преминаваме през него като през един единствен етап - и е важно какви ще излезем накрая - за да имаме шанс отново да ни пресрещне:))) Поздрави, мила Жози! Благодаря ти, че повървя с мене:))) Прегръдка!
цитирай
61. hel - donchevav
03.06.2016 08:51
donchevav написа:
hel написа:
Толкова топлина и уют има при теб. Толкова благодарност към предците и традициите. Но се промъква и една тъга, че това няма да може да пребъде. Времето на панелките променя нещата. Все пак този дом е свещен и се надявам да запази атмосферата на задружност и любов. Трябва да имаме корени. Прегръщам те, Вени!


Така е, мила Хели, всичко е така, както го казваш - и за предците, и за корените, и за бъщещето на тази родова къща - някакви бледи, нежни клончета се люшкат колебливо на върха на голямото родово дърво и аха-аха да отлетят с птиците нанякъде - на запад, на север, на юг. Е, засега горд и непостижимо висок и зелен е върхът - но докога? Силни са ветровете, коварни са житейските бури. Все пак старата круша оцелява - може би заради гнездата с гугутки, които всяка година стават все повече:)))) Прегръдка, приятелко! Сещай се по-често за блога - липсваш ми:))))

Гнезда с гугатки! Това е толкова прекрасно! От детството си не бях чувала гугатки. Скоро обаче в нашия квартал, където в последните години се настаниха гарги и свраки, се чу гугутка. Направо се разтопих. Такава е природата - справя се, оцелява въпреки панелките. В момента само врабчетата ги няма, но ще се върнат и те. Много харесвам синигерите и се радвам на песните им. Граченето поотстъпи на песните на пойните птици. Прегръдка, Вени!
цитирай
62. donchevav - Толкова топлина и уют има при теб. ...
03.06.2016 09:50
hel написа:
donchevav написа:
hel написа:
Толкова топлина и уют има при теб. Толкова благодарност към предците и традициите. Но се промъква и една тъга, че това няма да може да пребъде. Времето на панелките променя нещата. Все пак този дом е свещен и се надявам да запази атмосферата на задружност и любов. Трябва да имаме корени. Прегръщам те, Вени!


Така е, мила Хели, всичко е така, както го казваш - и за предците, и за корените, и за бъдещето на тази родова къща - някакви бледи, нежни клончета се люшкат колебливо на върха на голямото родово дърво и аха-аха да отлетят с птиците нанякъде - на запад, на север, на юг. Е, засега горд и непостижимо висок и зелен е върхът - но докога? Силни са ветровете, коварни са житейските бури. Все пак старата круша оцелява - може би заради гнездата с гугутки, които всяка година стават все повече:)))) Прегръдка, приятелко! Сещай се по-често за блога - липсваш ми:))))

Гнезда с гугутки! Това е толкова прекрасно! От детството си не бях чувала гугутки. Скоро обаче в нашия квартал, където в последните години се настаниха гарги и свраки, се чу гугутка. Направо се разтопих. Такава е природата - справя се, оцелява въпреки панелките. В момента само врабчетата ги няма, но ще се върнат и те. Много харесвам синигерите и се радвам на песните им. Граченето поотстъпи на песните на пойните птици. Прегръдка, Вени!

Да, Ели, късмет и истинско щастие днес е да чуеш гугутка, особено в града. Но гугутките наистина се завръщат, чувам ги и в парка. Дано! Врабците не бяха се губили, имаме си ги:))) Лястовичките са много по-малко, ние за съжаление нямаме лястовички, някъде изчезнах. Затова пък на стълба имаме щъркелово гнездо. Естествено имаме и свраки, които крадат от лакомствата, предназначени за кучето:)))А тази пролет дойде ято птици, каквито не бях виждала - по-едри от косове, ръждивокафяви на петна - и пеят. Оказа се, че били дроздове. Никога не бях виждала дрозд. Велика е природата, Ели! Чудесно е да общуваш с нея! Поздрави!
цитирай
63. mariniki - ех, че красива...
13.09.2016 22:08
поетична история... като милувка към някога...
толкова е обично, върна ме в едни щастливи мигове..
прегръщам те, Вени...
цитирай
64. donchevav - поетична история. . . като милувка ...
14.09.2016 08:40
mariniki написа:
поетична история... като милувка към някога...
толкова е обично, върна ме в едни щастливи мигове..
прегръщам те, Вени...


Благодаря ти, скъпа Мариники! Наистина много обичам дома си - понякога до болка:))). Особено в моменти като този, когато съм далече от него повече от седмица -две. Колкото и хубаво да е - а какво по-хубаво от Несебър през септември:))), след десетина дни ми става мъчно за дома - и поемам пътя на запад.
Поздрави, мила Мариники! Успешни и весели септемврийски дни! Прегръдка!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 3042494
Постинги: 329
Коментари: 7832
Гласове: 53378
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031