Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.04.2015 06:15 - Балада за стария чардак
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 16964 Коментари: 70 Гласове:
36

Последна промяна: 26.09.2017 20:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg




     image

 

 



 

     Балада за стария чардак*

 

 

Една лоза пред къщата ни стара,

самата тя на повече от  век –

в интериора градски тротоарен

се бори за живота си нелек.

 

Прадядо ми за клонките й вити

чардак салкъмов с табиет сковал

и сто години в бури страховити –

в дъжд, в сняг лозата горе той крепял.

 

Насила скоро махнахме чардака.

Салкъмът, вярвайте, не бе изгнил.

Не беше спешно – можеше да чака –

но с винкел нов лозата се сдоби.

 

И боядисахме желязото в зелено –

сега е тъй красиво – само виж! -

по-стилно някак си, по-подредено,

внушително и с по-голям престиж.

 

И ето, пет години оттогава

с любов лозата дядова редим,

по интернет надлежно разучавам

с какво да пръскаме и да торим.

 

Но нещо оттогава все й пречи:

ту мръзне зиме, ту на лято в пек

в мана остават само сухи клечки –

и грозде няма даже за адет.

 

Накратко: миналата пролет вече

едва успя да пусне малко сок,

през лятото изсъхна и се свлече

от винкела изискан и висок.

 

Отсякохме стъблото – без надежда,

че може някак да я съживим.

И цяло лято там дърва нареждах

за огрев – мястото да усвоим.

 

Но вчера – ах! – разчиствайки по двора

останките салкъм и клечетак,

филизче крехко лозово нагоре

съзрях – пълзи и търси си чардак.







  image

 

* Чардак – от турски навес, сайвант, заслон“ (букв. „на 4 стълба“), в нашия край – дървена конструкция за асми тип „заслон”, асмалък.










Гласувай:
36



1. valben - Привет!
18.04.2015 08:30
Прекрасен финал. Точно какъвто ми харесва. Поздравявам те!
цитирай
2. distrelets - Ох, Вени.... просълзи ме!
18.04.2015 11:51
Духът на дядо ти е жив :)))) Аз много обичам старовремски вещи, къщи и т.н. и съм против да се разрушават. Винаги може да се реставрира и да се смеси старото с новото, съвременното. Милата лозичка се е преборила с мъката си по чардака! Чуден стих! Майстор на словото си ти, Вени! Поздрави!
цитирай
3. mt46 - Поздрав за хубавата балада!...
18.04.2015 12:16
Не съм изненадан, защото лозата е с дълбоки корени... Има надежда - докато корените са живи...
цитирай
4. donchevav - Съжалявам, приятели, има някакъв ...
18.04.2015 14:32
Съжалявам, приятели, има някакъв проблем със статистиката и модерацията на коментарите:(((

Поздрави на всички с благодарност! Хубав ден - с много слънце и пролетно настроение! :)))))))))
цитирай
5. donchevav - Прекрасен финал. Точно какъвто ми ...
20.04.2015 06:09
valben написа:
Прекрасен финал. Точно какъвто ми харесва. Поздравявам те!


Благодаря, Вал! Финалът е истина. И сега се чудим дали да качим пак асмата на винкела - да не избяга завинаги:)))Поздрави!
цитирай
6. donchevav - Духът на дядо ти е жив :)))) Аз много ...
20.04.2015 06:36
distrelets написа:
Духът на дядо ти е жив :)))) Аз много обичам старовремски вещи, къщи и т.н. и съм против да се разрушават. Винаги може да се реставрира и да се смеси старото с новото, съвременното. Милата лозичка се е преборила с мъката си по чардака! Чуден стих! Майстор на словото си ти, Вени! Поздрави!


Привет, Дид! Аз също обожавам да се ровя из старите неща, да ги възкресявам за нов живот – когато направя нещо такова, ми се струва, че отгоре някоя прабаба ме гледа усмихнато и ме благославя. А празни къщи по селата и малките градчета – колкото щеш – пълни с реликви на българщината /ако не са разграбени:):)/. Аз самата се грижа за две такива в града и две на село – и ми се иска – както казваш ти, независимо от ремонтите, да продължи да диша в тях духът на онова време, когато са били пълни с детски глъч и песен. Това е уникално изживяване – например имам един лимон, който след смъртта на свекърва ми направо си беше отишъл – изсъхнал, без нито едно листенце; но се съживи – а е от 1907 година, посят от бабата на моята свекърва, когато построили тази къща на края на града, след като се разорили и продали къщата на площада в центъра на града; всъщност сега мястото е своеобразен център, толкова много се е разраснал градът, особено през 60-те – 70-те години на 20-ти век. Заслугата за това стихотворение не е моя, а на природата - и на здраво вкопаните корени...Аз само описах какво наистина се случи:))) Беше тъжно - а сега ми стана едно хубаво, едно ведро на сърцето...Благодаря ти, скъпа Дид, за милите думи! Успешна седмица! Прегръдка!
цитирай
7. donchevav - Не съм изненадан, защото лозата е с ...
20.04.2015 06:40
mt46 написа:
Не съм изненадан, защото лозата е с дълбоки корени... Има надежда - докато корените са живи...

Има надежда, Марине! Докато корените са живи, все можем да дочакаме някой филиз да избие измежду клечетака:) Поздрави! Успешна седмица!
цитирай
8. eliana - ....."като феникс от пепелта"
20.04.2015 08:24
Песен за надеждата,ти носиш надеждата!
Хубава седмица,Вени!
цитирай
9. donchevav - Благодаря, Ели! Хубава седмица и за ...
20.04.2015 09:03
Благодаря, Ели! Хубава седмица и за тебе - пълна със светла надежда и пролетно вдъхновение, усмихната и спорна!
цитирай
10. paciencia - Привет, Вени!
20.04.2015 09:20
Добре дошла след обновлението на блога! Така се стреснах в събота, когато в момента, в който гласувах при теб, блог.бг изчезна.:) Викам си: какво пак направих? В чудесни стихове си разказала историята на лозата. Аз веднага я асоциирах с нас, хората. Както ти казваш в един коментар, корени са нужни за да избие някой филиз. Корени... нашите и почва та да се захранват. А чардакът от липово дърво е нещо живо, което ни е нужно за да живеем вплетени и черпейки сила, нещо като близките ни хора например. Трудно се оцелява, когато се държиш на студен винкел. Ех, къде се отнесох, но такива неща ми минаха веднага през ума:) Прегръщам те, Вени и благодаря за удоволствието!
цитирай
11. anin - Радвам се,
20.04.2015 09:36
Дано стане пак хубава асма, с вкусно грозде!
Говори и мило с любов и ще видиш... :)
цитирай
12. donchevav - Не си се отнесла, мила Васе! ...
20.04.2015 17:59
paciencia написа:
Добре дошла след обновлението на блога!


Не си се отнесла, мила Васе! Салкъмът /акация/ е здраво дърво - като желязо е - особено ако се обгори, не гние десетки години. А е и красиво растение с широка, переста корона, с ароматни цветове - уханието на акацията през пролетта се конкурира с това на люляка и липата. И си права за живите корени - без тях и без подкрепата на близките хора за къде сме?
Салкъмовият чардак е красиво и здраво съоръжение. На него лозите се извисяват на 2-3 метра височина, после полягат хоризонтално в гъст, сенчест асмалък. Една масичка отдолу, добри приятели по икиндия - и тежки гроздове - нагъсто надвиснали над главите, наливащи сок в предчувствие за мека есен и гроздобер. Ех, Васе, какво му трябва на човек – и колко му трябва! И се сещам за едни мисли, прочетени някъде:
Попитали Чехов:
– Какво му трябва на човека – два квадрата земя.
– Не на човека, а на трупа. На човека му трябват цялото земно кълбо и небето в придатък – отговорил мъдро Антон Павлович.
Човешката душа няма насита на хубавото – и това е добре, то ни отличава от другите живи твари. Но трябва да пазим корените си – ти си права, и да се опираме на близките си…за да оцелеем в този жесток, студен, винкелно нежизнелюбив свят.
Прегръдка, мила Васенка, аз не видях, че си идвала миналия ден. Забелязах само, че главоломно растат одобрените от мене коментари, а реално съществуващите бяха само три:))))) И аз се уплаших…После всичко свърши – затвориха блога…Дано не се случва често – не е приятно! Спомням си твоя постинг по въпроса:))) Хубава седмица – успешна, усмихната, вдъхновена!
цитирай
13. donchevav - Дано стане пак хубава асма, с вкусно ...
20.04.2015 18:07
anin написа:
Дано стане пак хубава асма, с вкусно грозде!
Говори и мило с любов и ще видиш... :)


Аз говоря, Ани, по-малко говоря, повече слушам... Приказки "под манастирската лоза"... Манастир няма, но приказките са не по-малко интересни - и мъдри, и упоителни. Хубава вечер, феичке любима! Прегръдка!
цитирай
14. katan - Спомни ми лозницата в двора на дядовата къща ...
20.04.2015 18:28
Спомни ми разговорите на хлад под лозницата ...
Разплака ме. Естествено за мен, когато открия нещо от детството си.
Накрая изтрих сълзите, защото видях надеждата във " ... филизче крехко лозово нагоре ..."!
Има на какво да се радва човек!
Едно филизче днес, а след години?
Чардак иска филизчето, а не винкел, дори боядисан в зелено за ... престиж ...
Поздрави и прегръдка!

цитирай
15. stih - Привет, Вени!
20.04.2015 18:34
Баладата ти отразява реален факт, но по съдържание е силна алегория: всеки живот се крепи на корените си и на родната атмосфера.

Поздравявам те за майсторското описание и за постигнатите внушения!
цитирай
16. donchevav - Спомни ми разговорите на хлад под ...
20.04.2015 19:37
katan написа:
Спомни ми разговорите на хлад под лозницата ...
Разплака ме. Естествено за мен, когато открия нещо от детството си.
Накрая изтрих сълзите, защото видях надеждата във " ... филизче крехко лозово нагоре ..."!
Има на какво да се радва човек!
Едно филизче днес, а след години?
Чардак иска филизчето, а не винкел, дори боядисан в зелено за ... престиж ...
Поздрави и прегръдка!


Да, Кате, ако беше някоя чужбинска лоза или нов, селектиран наскоро нашенски сорт, може би щеше да хареса повече модерния, прясно боядисан винкел, но старата лоза, макар и с нов филиз, е друго нещо – тя си иска салкъмовия дядов чардак. И ще го има – живот и здраве още това лято ще построим някакво съоръжение – намерили сме и майстора, и материала. Не е шега това – фамилната асма, лицето на къщата, знамето на един род. Явно корените й са жилави, сортът й – оцеляващ. Дай, Боже, да хвърля сянка над живота на много поколения поне сто години още! :)))))))))))))))))
Благодаря ти, приятелко – за твоята отзивчивост, за топлото ти отношение към мене! Прегръдка от сърце!
цитирай
17. donchevav - Баладата ти отразява реален ф...
20.04.2015 19:45

stih написа:
Баладата ти отразява реален факт, но по съдържание е силна алегория: всеки живот се крепи на корените си и на родната атмосфера.

Поздравявам те за майсторското описание и за постигнатите внушения!


Ели,благодаря ти за този прочит! В основата е наистина реален факт - от начало до край :))) ....но не отричам, че ми се искаше някой да открие зад конкретиката и някакво обобщение. Благодаря и за хубавите думи - от майстор звучат двойно по-приятно! Поздрави!
цитирай
18. megg - " с любов лозата дядова редим "
20.04.2015 20:30
Историята за живот, стоплен от обичта! Много хубава балада, мила Вени, а финалът й... с толкова жажда! - и гласът на миналото говори в това " филизче крехко", и вечният копнеж по простора... Вечен е животът. И любовта го крепи.
Поздравлевия, мила Вени, и прегръдка! :)
цитирай
19. donchevav - Историята за живот, стоплен от о...
20.04.2015 22:51
megg написа:
Историята за живот, стоплен от обичта! Много хубава балада, мила Вени, а финалът й... с толкова жажда! - и гласът на миналото говори в това " филизче крехко", и вечният копнеж по простора... Вечен е животът. И любовта го крепи.
Поздравлевия, мила Вени, и прегръдка! :)


Мила Меги, откъде намери тия мили, хубави думи! Какъв красив прочит! "Гласът на миналото"..."копнеж по простора"! Благодаря ти!
Светът е толкова малък, скъпите неща, които наистина имат значение, са две или три, или пет - изброимо количество...Защо тогава затлачваме живота си с толкова ненужни вещи, с такива сложни отношения, с безброй рисковани, най-често безсмислено - цели и начинания? Можем да живеем и по-просто, и по-здравословно – и в крайна сметка по-щастливо. Но…почти винаги за сметка на престижа, а той е важен за съвременния човек. И още, и още - куп условности, в сянката на чиято паяжина вегетираме до края на живота си. Спомняш ли си Елин-Пелиновият отец Сисой какво направи с черните и белите бобчета, с които покойният отец Никодим цял живот надлежно маркирал греховете и праведните си дела – сготви бобена чорба:))) Суета сует! Всичко е тук, на земята – и колкото по-просто живеем, колкото сме по-близко до корените си, толкова повече живителни сокове пием, толкова по-силен е нашият филиз, устремен към простора, към бъдещето.
Поздрави, мила Меги! Извинявай за философстването – предизвика ме с този хубав коментар! Усмихната вечер и спокойна нощ! Прегръдка!

цитирай
20. vanyavanya - Така приятно
21.04.2015 21:22
естетизирано ежедневие, от стиховете винаги лъха един особен уют и доброта към всичко окръжаващо.... Поздрави, Вени!
цитирай
21. iliada3 - Много е бил прав дядо ти ,Вени-дървения асмалък е за предпочитане,а стиха ти е разкош!
22.04.2015 01:35
Но вчера – ах! – разчиствайки по двора

останките салкъм и клечетак,

филизче крехко лозово нагоре
съзрях – пълзи и търси си чардак.


цитирай
22. donchevav - Благодаря ти, Или, сигурно е така - ...
22.04.2015 06:40
Благодаря ти, Или, сигурно е така - все пак желязото сменя температурата си толкова бързо - през лятото се нажежава, през зимата замръзва - не притежава благородната органична топлина на дървото. И все пак -на стара лоза винкелът й пречи:))) А младото филизче е разкошно! Прекрасен ден ти желая, мила Или! Прегръдка!
цитирай
23. stela50 - Един прекрасен свят... обикновен, топъл, истински...
22.04.2015 15:11
много хубав стих - разказан поетично, откровено, вълнуващо...
споделени мисли с ухание на пролет, съкровени спомени,
одухотворена природа... балада за силата на вековните
традиции, предавани през поколенията, независимо
от променящите се времена и случвания... тази невероятно
въздействаща близост с родната земя... Много харесах !
Благодаря, мила Вени.
Поздрави сърдечни !
цитирай
24. donchevav - Мила Танче, колко топлина и обич има ...
22.04.2015 17:23
Мила Танче, колко топлина и обич има в думите ти! Душата, сгърчена кръстно на студения винкел, се нежи на тази светлина, попива чувства, емоции, представи - и живва. И колко й трябва на човешката природа - току-виж избил нов, силен филиз - и подновената стара асма се окичила с нова реса ...да не повярваш:)))) Благодаря ти, приятелко! Хубава вечер!
цитирай
25. to4ilka - Вени,Вени,
22.04.2015 17:54
ти пак ме очарова,и то така,че чак ме стисна нещо за гърлото,така си го представих всичко,описано от тебе,че...не мога да не се изкажа,сори,че натрупвам пак местенцето ти с моите брътвежи...
цитирай
26. donchevav - Ех, Галя, Галя, как можеш да пишеш ...
22.04.2015 18:10
Ех, Галя, Галя, как можеш да пишеш такива неща - "натрупвала ми местенцето"!!! Благодаря ти за отбивката при мене, мила приятелко - знаеш колко ти се радвам всеки път! Ти носиш свежестта на едно неподправено светоусещане, което ме възторгва и усмихва едновременно - всеки път! Господ да те поживи! Прегръдка с пожелание за много усмивки!
цитирай
27. iliada3 - Винаги е така-младото филизче ,си е в правото,а на старата лоза колкото и дане ти се вярва-винкела наистина и пречи!:))
22.04.2015 18:17
donchevav написа:
Благодаря ти, Или, сигурно е така - все пак желязото сменя температурата си толкова бързо - през лятото се нажежава, през зимата замръзва - не притежава благородната органична топлина на дървото. И все пак -на стара лоза винкелът й пречи:))) А младото филизче е разкошно! Прекрасен ден ти желая, мила Или! Прегръдка!

цитирай
28. donchevav - :))))))))) Ох, този винкел пр...
22.04.2015 18:22
:)))))))))
Ох, този винкел проклет! Да го намрАзи човек:)))))
Поздрави, мила Или! Хубава вечер!
цитирай
29. usmivka99 - Хубаво е! :)
22.04.2015 19:04
С хубав край, с който се започва отначало!
цитирай
30. pvdaskalov - И от мен...
22.04.2015 19:09
... възторжен поздрав!
И за творбата, и за силата на лозата.
Срам ме е да разкажа аз какво направих със 100-годишната лоза в Калофер и с дървената конструкция от мишЕ под нея. Ще дойде ред и аз да я възпея.
Браво, Вени!
П и е р
цитирай
31. donchevav - С хубав край, с който се започва о...
22.04.2015 22:13
usmivka99 написа:
С хубав край, с който се започва отначало!


:)))))) Както в живота, нали? Всеки край е едно ново начало... Поздрави и усмивки!
цитирай
32. donchevav - . . . възторжен поздрав! И за тв...
22.04.2015 22:41
pvdaskalov написа:
... възторжен поздрав!
И за творбата, и за силата на лозата.
Срам ме е да разкажа аз какво направих със 100-годишната лоза в Калофер и с дървената конструкция от мишЕ под нея. Ще дойде ред и аз да я възпея.
Браво, Вени!
П и е р


Да я възпееш или да я възродиш? Побързай, скъпи Пиер! Лозата е живо същество - всичко помни! Прощава, но трудно забравя...Страда и с години й личи! Но пък как се отблагодарява за грижата и обичта! Вкъщи аз не позволявам на никого да се докосва до моите /всъщност на дядовците ни/ асми. Свалям ги от конструкциите есен /защото по нашия край температурите падат понякога до повече от -30 градуса, режа ги и ги заравям в траншеи в земята, през пролетта ги изравям, още веднъж ги режа и отново ги качвам на асмалъка. Следват чупене, връзване, пръскане /пръска съпругът ми:)))/ - едно време се пръскало до Петровден, а в последните години - почти до септември:))) Всяка пролет си вкоренявам лози и ги подарявам на приятели - те се радват, защото моите сортове са различни от тия по пазарите - стар Мискет, Афуз, Чауш, с неземни вкусови качества - такива вече няма...
Намери време за своята лозичка, скъпи Пиер, ще видиш каква небесна благодат е! Поздрави вкъщи! Хубава вечер!
цитирай
33. astrojozi19 - Ах приятелко!
22.04.2015 23:32
Просълзи ме, анакрая се зардвах, изключително, какво повече:)
От сърце Благодаря, с поздрав Жозета
цитирай
34. donchevav - естетизирано ежедневие, от сти...
22.04.2015 23:46
vanyavanya написа:
естетизирано ежедневие, от стиховете винаги лъха един особен уют и доброта към всичко окръжаващо.... Поздрави, Вени!


Привет, мила Ваня! Не знам как се е промъкнал този прекрасен твой коментар между други няколко, без да го видя - извинявай:))) Добра е лозата...и силна....а ние явно сме лошите - щом съборихме старата дървена конструкция и на нейно място поставихме този несъвместим с живота винкел...Но- всяко зло за добро: сега ще имаме, живот и здраве, млада асма / с дълбоко вкопани стари, жилави корени/. Какво по-хубаво от това?
Поздрави от сърце! Хубава вечер и спокойна нощ, приятелко!

цитирай
35. donchevav - Просълзи ме, анакрая се зардвах, ...
22.04.2015 23:53
astrojozi19 написа:
Просълзи ме, анакрая се зардвах, изключително, какво повече:)
От сърце Благодаря, с поздрав Жозета


Благодаря ти, Жозетка, за чистата емоция и за хубавото отношение! Лозичката расте - за няколкото дни от събота се е извисила поне с още 50 см и засега я привързахме към един забит до нея салкъмов кол. Но скоро ще иска солидна конструкция. А винкелът – не знам – ще се реже сигурно:))))))
Поздрави, приятелко! Лека нощ и хубав ден утре – усмихнат и спорен да е!
цитирай
36. emi1ts - Красиво
23.04.2015 08:40
и с много любов в стиховете Вени!Природата е велика сила и непресъхваща жажда за живот!Има много да се учим от нея и нейните закони!Поздрави за хубавите стихове и музика Вени!Хубав ден !Прегръдки!
цитирай
37. donchevav - Благодаря ти, мила Еми! Природата е ...
23.04.2015 19:17
Благодаря ти, мила Еми! Природата е велика сила...Ние само си мислим, че овладяваме механизмите й, че я подчиняваме. Можем ли да направим например един корен - и то толкова жив, толкова устойчив, че растението да загине, а той да заспи и да чака до другата пролет - за да съхрани и да възроди с пълна сила живота в себе си? Ние не можем - а природата може:))) Благодаря ти за хубавите думи, приятелко! Хубава вечер! Прегръдка!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 3042402
Постинги: 329
Коментари: 7832
Гласове: 53377
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031