Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2014 16:45 - Нелогично често връщам се при теб...
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 9188 Коментари: 47 Гласове:
38

Последна промяна: 01.12.2014 21:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

            
          *             *             *             *             *            *          *
   *            *            *              *               *            *           *          *

         
      Преди една година майка ми си отиде от света. Остави куп тетрадки, в които беше целият й живот...Още нищо не сме публикували, крайно време е....
      Три месеца ходех в тъмнина... Някои хора в това състояние намират Бога.... Бог беше в сърцето ми, винаги е бил - тихо и скромно, но неизменно... Нямаше нея... Тогава намерих Блога... И в душата ми светна... Почувствах, че не съм сама! Ех, приятели мои, златни сте с тия сърца, отворени към другия! Как да ви благодаря?
      Никога не бях писала нищо... Мъката изби в песен... Съжалявам, че преживе  тя не видя нито едно от моите посвещения - щеше да се радва - вярваше в мене. Все казваше, че рано или късно ще пропиша...
      Е, пиша, майко - с мъката по тебе - тъжно вдъхновение!




                              *

Цял живот си казвах, че не заслужаваш
дъщеря небрежна, лоша като мен -
колко много сили и любов  ми даваше-
а зает за теб бе вечно моят ден...

Бързах, тичах - все на грижите на стремето...
Не че нещо свърших  или промених.
Само дето бързо ни изтече времето,
тръгна си, а аз пък тъй не си простих.

Няма те  година - но защо се връщам
нелогично често аз при теб сега.
С нежност ме посрещаш, с обич те прегръщам-
и сме само двете - и една звезда.

 





Гласувай:
38
0



1. makont - Ехххх, Вени! Светла и памет!
24.11.2014 16:58
Понякога нуждата от уединение със "Звездичката" е толкова голяма, но как сгрява душата и споменът от миналото избистря бъдещето, преминавайки през момента. Много красиво написано. Пиши, ти можеш. Между другото и аз като теб започнах тук след нещо подобно. Когато ми умря кученцето Жизел, бях отчаяна, съсипана и някак си ми олекна. Нещо като чистилище, успокоилище. Прегръщам те!
цитирай
2. donchevav - Благодаря, Майче, златна си! Ви...
24.11.2014 17:17
Благодаря, Майче, златна си! Винаги намираш най-подходящите думи...Знам какво си чувствала...съжалявам...изживявам в момента и това наред с голямата загуба... Но как го измисли това "чистилище-успокоилище":))))))))))))))) Много точно и толкова образно и звучно! Супер! Блогът като чистилище-успокоилище!
Благодаря ти, че ме усмихна! Прегръдка и от мене!
цитирай
3. valben - Ще помълча, Вени!
24.11.2014 17:47
Точно в подобни случаи аз мълча.
Нека оставя написаното от теб да говори.
цитирай
4. donchevav - Благодаря, Вал! Оценявам го! По...
24.11.2014 17:50
Благодаря, Вал! Оценявам го! Поздрави с пожелание за хубава вечер, приятелю!
цитирай
5. gosho568 - Вечна й памет..!
24.11.2014 17:55
Вечна й памет..!
цитирай
6. donchevav - Гошо, приятелю, благодаря ти! Х...
24.11.2014 18:10
Гошо, приятелю, благодаря ти! Хубава вечер!
цитирай
7. kasnaprolet9999 - Светла й памет, маййчицата е една за ...
24.11.2014 18:20
Светла й памет, маййчицата е една за всичко и винаги ни прощава и все ни жали. Моята искаше да й дам хапче по-бързо да умре, за да не се мъча с нея. Аз също дойдох тук в блога в много тежък момент, вторият ми баща бе наскоро починал, а аз се борих за живота на мама, която от стреса бе получила куп заболявания. Преместих се да живея при нея и със всичко се оправих(анемия, счупен пубис,цистит, възпалени бъбреци, болки в гърба и т.н.), но с деменцията й не успях, а след година си счупи и крака. Междувременно една съученичка почина от рак, научих че е болна от това малко преди да се случи това. Така че напълно те разбирам, човек има нужда и от отдушник, а като се успокои си казва, чакай и аз да направя нещо за тези хора, които ми помогнаха да преодолея стреса. Така започнах да пиша за билките, които бяха моето хоби от младини. Берях ...снимах..пишех..споделях опит и се оказа, че има полза, хората ги четат с интерес. Ето и ти споделяш някои интересни и полезни неща, твоят блог е много хубав, мъката отваря неподозирани бездни и извори в нас. Поздрави!!
цитирай
8. eksli - Donchevav
24.11.2014 18:44
Ти си най-добра дъщеря!
Докато ги носим в сърцето си - някъде грее една звезда...
Съпричастна съм с болката ти...
А, ти - Пиши!!!
Прегръдки!


цитирай
9. donchevav - Скъпа Неви, здравей! Толкова ху...
24.11.2014 18:48
Скъпа Неви, здравей! Толкова хубави думи...и споделена мъка...Не ти е било лесно! Аз пък имах две свекърви и двама свекъровци /от един съпруг - мъжът ми е осиновен от вуйчо си, двете семейства живееха в отделни къщи в един двор, а ние бяхме и при едните, и при другите - и едните, и другите бяха "мама" и "тати", и едните, и другите изгледахме и изпратихме - след съответните здравословни проблеми, усложнения, болници и пр. Баща ми е починал рано, последна остана майка ми. Живя до 82 години и аз, и брат ми се опитвахме да й осигурим живот, в който нищо не й липсва. Всяка нейна дума, всяко нейно желание, импулс дори се стремяхме не просто да изпълним - а да ги предусетим. Но й липсваше много...ние й липсвахме...Господ направи така, че поне бяхме при нея в последните й часове...
А блогът ти е наистина много полезен - аз съм си запазила много от твоите постинги за билките - всичко е толкова подробно, онагледено, аргументирано - и най-вече интересно поднесено! Поздрави, Неви, мила, благодаря ти! Да ти е светла и уютна вечерта!
цитирай
10. donchevav - Ти си най-добра дъщеря! Докато ги ...
24.11.2014 19:01
eksli написа:
Ти си най-добра дъщеря!
Докато ги носим в сърцето си - някъде грее една звезда...
Съпричастна съм с болката ти...
А, ти - Пиши!!!
Прегръдки!




Благодаря ти, мила eksli! Така е - споменът грее, стопля ни и ... има такава звезда - тя бди над нас!....Бъди благословена за добрите думи, приятелко - ти пък стопли моята душа! Ведра и обичлива да е вечерта ти! Прегръдки!
цитирай
11. tryn - Поклон и светла й памет!
24.11.2014 19:46
Мила Вени, твоето сърце е отворено за света, за хората и за чуждата болка. Не може да си била лоша дъщеря. Но така говори съвестта на добрите...

Човешки и топли думи си събрала в посветения си стих, по случай тъжната годишнина.
Тя ще ги чуе, вярвам. Сега усилено се говори за безсмъртието на Душата.
Амин!
цитирай
12. martiniki - Нека ти свети, Вени!
24.11.2014 20:06
Да ви наглежда и пази. Тези редчета, които си и посветила са като цветя за звездата:)
цитирай
13. paciencia - Мила Вени,
24.11.2014 20:37
съпричастна съм с мъката ти. Да бъде светла паметта и! А ти пиши, пиши, толкова топло и уютно е при теб и майка ти сигурно е горда с такава дъщеря. Прегръдка, Вени!
цитирай
14. donchevav - Твоите думи, твоето доверие ме т...
24.11.2014 20:44
Твоите думи, твоето доверие ме трогнаха, Еличке-сестричке! Благодаря ти! И аз се надявам на това. Знам, че някъде ...нещо си.... не знам как си... винаги бди над нас ...и носи светлина, с която ни сочи правия път. Над всеки един от нас...дали е ангел хранител или близкият до сърцето ни човек, когото сме изпратили...не знам, но го чувствам. А това за безсмъртието, дори и метафора да е, пак топли ..и осмисля обреченото ни съществуване на Земята. Поздрави, Трънче, да ти е хубав денят!
цитирай
15. emi1ts - Tрогателно
24.11.2014 20:59
посвещение с нежност и обич!Светла й памет!
Спокойна вечер!
цитирай
16. donchevav - Да ви наглежда и пази. Тези редчета, ...
24.11.2014 21:16
martiniki написа:
Да ви наглежда и пази. Тези редчета, които си и посветила са като цветя за звездата:)

Доре, мила, ако наистина е така, аз бих била много щастлива. Мечта на моята майка винаги е било да пиша...а аз й подарявах поредния скицник или тетрадка - да пише и рисува тя, отсичайки "Не мога!" и "Нямам време!" - и сигурно много съм я огорчавала... Цветя за звездата...благодаря за тези думички! Поздрави, Доре, и до скоро!
цитирай
17. mt46 - Поздрав!...
24.11.2014 21:18
Хубаво стихо си написала в памет на майка ти...
Лека вечер, Вени!...
цитирай
18. donchevav - съпричастна съм с мъката ти. Да бъде ...
24.11.2014 21:24
paciencia написа:
съпричастна съм с мъката ти. Да бъде светла паметта и! А ти пиши, пиши, толкова топло и уютно е при теб и майка ти сигурно е горда с такава дъщеря. Прегръдка, Вени!


Мила моя приятелко Вася, пиша - но истинското вдъхновение дойде не с тъгата - тя роди само мотивите за мухъла, паяка и залеза - а това е толкова депресиращо; теми и пориви ми дадохте всички тук в блога - приятели, които върнахте светината в душата ми...Сред първите беше и ти - благодаря ти! Светла да е вечерта ти! Прегръдка с обич!
цитирай
19. donchevav - посвещение с нежност и обич!Светла ...
24.11.2014 22:00
emi1ts написа:
посвещение с нежност и обич!Светла й памет!
Спокойна вечер!


Благодаря, Еми, много ми стана приятно от твото присъствие и коментар! Хубава вечер и на тебе - топла, уютна, обичлива! Поздрави!
цитирай
20. donchevav - Хубаво стихо си написала в памет на ...
24.11.2014 22:02
mt46 написа:
Хубаво стихо си написала в памет на майка ти...
Лека вечер, Вени!...

Лека вечер, Марине! Благодаря ти, знаеш как е - понякога думите сами се подреждат - не ти остава нищо друго, освен да ги запишеш...Поздрави!
цитирай
21. lucyfer - ...ГОСПОЖО ПРЕПОДАВАТЕЛ...
24.11.2014 22:33
...ЩЕ МЕ НАУЧИТЕ ЛИ ДА ПСУВАМ ВЪЗПИТАНО...ЗА ДА НЕ МИ ТРИЯТ БЛОГЪТ...)))...
цитирай
22. tota - Мила, Вени, много е силна връзката с майката, затова и болката е силна.
24.11.2014 22:41
За съжаление, докато сме, ни владее мисълта, че нещата няма да се променят, че все ще сме деца, дори и пораснали, а майките винаги ще са край нас. Но времето отминава, с него настъпват и промените, които долавяме след това. Колко хубаво си го казала:
"Бързах, тичах - все на грижите на стремето...
Не че нещо свърших или промених.
Само дето бързо ни изтече времето,
тръгна си, а аз пък тъй не си простих."
Докато я носиш в мислите и сърцето, твоята майка ще е с теб.
Светла да е паметта й, Вени! Нека прекрасните спомени да те топлят и дават сили. Когато съм питала моята майка за нейната, тя казваше: Така е отредено, те да са преди нас и да не се обръщаме назад, а да гледаме напред към децата си. Та и ти с поглед към децата.
Прекрасно нейно продължение си, тя би се гордяла с теб! Затова пиши!
Прегръдка, Вени! И поклон!
цитирай
23. donchevav - . . . ЩЕ МЕ НАУЧИТЕ ЛИ ДА ПСУВАМ ВЪЗ...
24.11.2014 22:56
lucyfer написа:
...ЩЕ МЕ НАУЧИТЕ ЛИ ДА ПСУВАМ ВЪЗПИТАНО...ЗА ДА НЕ МИ ТРИЯТ БЛОГЪТ...)))...


Lucyfer...асоциирам това име с всевластна сила с воля да променя света ...да диктува правилата, не да се съобразява с тях....Псуването е друга работа - за мене това е волеизява на слабия дух, решил все пак да заяви себе си и да бъде чут на всяка цена. Съжалявам за този коментар - опитвам се да бъда максимално добронамерена, но и честна:))) Хубава вечер!
цитирай
24. distrelets - Мила Вени,
24.11.2014 23:00
Съвсем логично е завръщането ти към майка ти и спомените за нея, защото тя е жива в теб. За моя татко аз си мисля като за жив човек. Така е по-леко и винаги се усмихвам, когато си спомням негови думи или постъпки. Е, имам понякога и други моменти, които рядко си позволявам... Вярвам, че бди над мен. Прегръщам те с обич и топлота!
цитирай
25. donchevav - За съжаление, докато сме, ни владее ...
24.11.2014 23:14
tota написа:
За съжаление, докато сме, ни владее мисълта, че нещата няма да се променят, че все ще сме деца, дори и пораснали, а майките винаги ще са край нас. Но времето отминава, с него настъпват и промените, които долавяме след това. Колко хубаво си го казала:
"Бързах, тичах - все на грижите на стремето...
Не че нещо свърших или промених.
Само дето бързо ни изтече времето,
тръгна си, а аз пък тъй не си простих."
Докато я носиш в мислите и сърцето, твоята майка ще е с теб.
Светла да е паметта й, Вени! Нека прекрасните спомени да те топлят и дават сили. Когато съм питала моята майка за нейната, тя казваше: Така е отредено, те да са преди нас и да не се обръщаме назад, а да гледаме напред към децата си. Та и ти с поглед към децата.
Прекрасно нейно продължение си, тя би се гордяла с теб! Затова пиши!
Прегръдка, Вени! И поклон!


Мила Ати, не за пръв път си говорим за завещаното ни от нашите отминали във времето родственици - за патриархалните норми на живот и ценностите, които са ни внушавали, за мъдростите и максимите, които са ни повтаряли, за истините, които сме възприели от тях...Това, което ти е казвала твоята майка, ми го е повтаряла и моята - да не плачем за нея, че тя щяла да си отиде по реда; да мислим първо за децата, че те сега имат нужда и т.н. Да-а-а, хората са си заминали, но думите им, съветите им, мъдростите им - спомените за тях, за делата и примера им, остава. И задължава. Някога не се замислях каква съм, сега /едва сега!/ се страхувам да не стана в очите на хората лошата дъщеря, да не посрамя паметта на близките си починали хора. Странно усещане - човекът си отива, но ти му оставаш длъжник - ставаш чувствителен на тема чест и достойнство и внимаваш да не опетниш името му, да не го посрамиш...
Благодаря ти за хубавите думи - задължена ти оставам...Прегръдка за лека нощ! Поздрави!
цитирай
26. lucyfer - ...АКО МЕ ИЗТРИЯТ ПРЕДИ ДА ГО ПРОЧЕТЕТЕ...
24.11.2014 23:18
..ОТ КАКТО СТЕ ВЪВ БЛОГЪТ,ГОСПОЖО ПРЕПОДАВАТЕЛ...ВИ СЛЕДЯ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗОРКО...
...ДЪЛБОКО СЪМ ВПЕЧАТЛЕН ОТ ВАШИЯТ ПРАВИЛЕН СВЕТОГЛЕД...БЯХ СВИДЕТЕЛ НА ПРОВОКАЦИИ КЪМ ВАС,НА КОИТО ВИЕ ОТГОВОРИХТЕ СЪВЪРШЕНО АДЕКВАТНО И ДОБРОНАМЕРЕНО...А ТОВА ПРАВИ СИЛНО ВПЕЧАТЛЕНИЕ НА ЦЕНИТЕЛИТЕ НА ЗДРАВИЯ ДУХ И ДУШЕВНОСТ,КАКЪВТО СЪМ АЗ...
...НАПЪЛНО ПРАВИЛНО СТЕ СХВАНАЛА ЗНАЧЕНИЕТО НА НИКЪТ МИ ЛУЦИФЕР...И СЪВЪРШЕНО БЕЗГРЕШНО Е МНЕНИЕТО ВИ ЗА ТЕЗИ,КОИТО ПСУВАТ БЕЗОГЛЕДНО ПО РЕПТИЛИ В БЛОГ БГ...)))...
...ЯГОДИТЕ В ГРАДИНАТА ВИ СА ОМАГЬОСВАЩИ...)))
...БЪДЕТЕ ЗДРАВА...
...ПОКОРЕН РОБ НА ВАШАТА МЪДРОСТ: ЛУЦИФЕР...
цитирай
27. donchevav - Съвсем логично е завръщането ти към ...
24.11.2014 23:19
distrelets написа:
Съвсем логично е завръщането ти към майка ти и спомените за нея, защото тя е жива в теб. За моя татко аз си мисля като за жив човек. Така е по-леко и винаги се усмихвам, когато си спомням негови думи или постъпки. Е, имам понякога и други моменти, които рядко си позволявам... Вярвам, че бди над мен. Прегръщам те с обич и топлота!


О, Дид, това е, което чувствам и аз...и също се усмихвам...с обич...и по-често гледам звездите. Благодаря ти, приятелко моя, ти ме разбираш винаги така добре, чувствам те бизо до мене във всичко, което предприемам...благодарна съм за твоето приятелство и подкрепа. Бъди благословена!
цитирай
28. donchevav - . . ОТ КАКТО СТЕ ВЪВ БЛОГЪТ, ГОСПОЖО ...
24.11.2014 23:49
lucyfer написа:
..ОТ КАКТО СТЕ ВЪВ БЛОГЪТ,ГОСПОЖО ПРЕПОДАВАТЕЛ...ВИ СЛЕДЯ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗОРКО...
...ДЪЛБОКО СЪМ ВПЕЧАТЛЕН ОТ ВАШИЯТ ПРАВИЛЕН СВЕТОГЛЕД...БЯХ СВИДЕТЕЛ НА ПРОВОКАЦИИ КЪМ ВАС,НА КОИТО ВИЕ ОТГОВОРИХТЕ СЪВЪРШЕНО АДЕКВАТНО И ДОБРОНАМЕРЕНО...А ТОВА ПРАВИ СИЛНО ВПЕЧАТЛЕНИЕ НА ЦЕНИТЕЛИТЕ НА ЗДРАВИЯ ДУХ И ДУШЕВНОСТ,КАКЪВТО СЪМ АЗ...
...НАПЪЛНО ПРАВИЛНО СТЕ СХВАНАЛА ЗНАЧЕНИЕТО НА НИКЪТ МИ ЛУЦИФЕР...И СЪВЪРШЕНО БЕЗГРЕШНО Е МНЕНИЕТО ВИ ЗА ТЕЗИ,КОИТО ПСУВАТ БЕЗОГЛЕДНО ПО РЕПТИЛИ В БЛОГ БГ...)))...
...ЯГОДИТЕ В ГРАДИНАТА ВИ СА ОМАГЬОСВАЩИ...)))
...БЪДЕТЕ ЗДРАВА...
...ПОКОРЕН РОБ НА ВАШАТА МЪДРОСТ: ЛУЦИФЕР...


Благодаря, Луцифер, за добрите думи! Аз също съм респектирана - поклон! Вече 10-ти месец съм в блога, но още много неща не са ми ясни /особено във взаимоотношенията между отделните членове - индивидуално или организирано в групи по интереси:)))/ и често правя грешки...Но се опитвам да си ги призная искрено:)))
Стреснах се малко от признанието, че тайно си ме следил, при това "изключителнно зорко":) Заповядай открито - ако ти е приятно, разбира се - за мене ще бъде чест! Поздрави!
цитирай
29. erato7 - Светла да е паметта на твоята скъпа ...
25.11.2014 09:44
Светла да е паметта на твоята скъпа майчица!
Вени, ти си прекрасен Човек!
цитирай
30. sande - Поздрав, госпожо Дончева!
25.11.2014 10:45
МАМА


И когато ноща се разтваря като цвете с дълга шия,
и когато дъжда се разхожда и знае всичко,
никой нищо не ми казва за тебе.


Сигурно трябва да те търся на други места:
в трева и сянка,
в изгряване на луна и падане на звезда
или между стари колелета на каруца под стряхата
на забравена къща.


Защото и ноща, и дъжда наистина се разхождат
навсякъде
и сигурно знаят къде си,. но не ми казват, мамо,


за да не плача.

Констнтин Антонов

цитирай
31. katan - Светла й памет, Венетче!
25.11.2014 11:18
Абсолютно логично е завръщането ти!
Нелогично би било да не се завръщаме към майките си - към тях самите или паметта им.
Майка ти е дарена богато с дъщеря като теб!
Сигурна съм, че се радва на твоите посвещения и на всичко написано от теб.
Мъката не отминава, но хубавите спомени за нашите майки ще носим винаги.

цитирай
32. donchevav - Светла да е паметта на твоята скъпа ...
25.11.2014 14:03
erato7 написа:
Светла да е паметта на твоята скъпа майчица!
Вени, ти си прекрасен Човек!


Благодаря ти за утехата, мила! Знаеш как е, човек все мисли, че прави нещата добре, старае се, но идва момент, когато осъзнава, че всичко вече е свършило, и започва да се съмнява...но не може нищо да промени...Дано ни простят, както преживе са ни прощавали! И да помагат,че става все по-трудно. Поздрави, Erato, спокоен и ползотворен ден ти желая!
цитирай
33. donchevav - МАМА И когато ноща се разт...
25.11.2014 14:19
sande написа:
МАМА


И когато ноща се разтваря като цвете с дълга шия,
и когато дъжда се разхожда и знае всичко,
никой нищо не ми казва за тебе.


Сигурно трябва да те търся на други места:
в трева и сянка,
в изгряване на луна и падане на звезда
или между стари колелета на каруца под стряхата
на забравена къща.


Защото и ноща, и дъжда наистина се разхождат
навсякъде
и сигурно знаят къде си,. но не ми казват, мамо,


за да не плача.

Констнтин Антонов



Здравейте! Чудесно стихотворение - благодаря! Познавам автора от блога на Тота - четох някои негови произведения...прекрасни са. Жалко, че този дупнишки поет не е получил преживе това внимание и известност, които произведенията му заслужават...затова трябва да ги има всички тези електронни списания, алманаси, блогове, които ни свързват и ни дават информация кой какво прави и докъде е стигнал - и то на момента, в реалното време на творческия акт. В това отношение нашият блог е едно уникално място за срещи и запознанства. Благодаря на съдбата, че ме запозна с Вас, Sande, чиито разкази от Пастух са едни от любимите ми творби в блога! Надявам се да се срещаме по-често! Поздрави!
цитирай
34. hel - Светлина за душата на твоята май...
25.11.2014 14:30
Светлина за душата на твоята майчица!

За мен блогът и приятелите тук също са много важни. Много от тях напуснаха сайта, но съм щастлива, ще се появяват хора като теб. Благодаря ти, Вени! Топла прегръдка!
цитирай
35. donchevav - Абсолютно логично е завръщането ...
25.11.2014 14:59
katan написа:
Абсолютно логично е завръщането ти!
Нелогично би било да не се завръщаме към майките си - към тях самите или паметта им.
Майка ти е дарена богато с дъщеря като теб!
Сигурна съм, че се радва на твоите посвещения и на всичко написано от теб.
Мъката не отминава, но хубавите спомени за нашите майки ще носим винаги.



Благодаря ти за добрите думи, Катенка! Милостиви, добри, опрощаващи - като твоето голямо майчино сърце...Да, майките винаги прощават...И се радват на децата си, и се гордеят с тях - дори и децата им да не са направили кой знае какво в този живот. Защото за майката нейното дете е винаги най-най.. Но и всяка майка за детето си е най...Спомням си оня разказ, в който изгубилото се руско момиченце с плач негодува срещу въпросите на минувачите, които го питат коя е майка му: "Разве вiь не знаете, моя мама лучше всех!" И моята майка за мене беше най-добрата, красивата, умната, одухотворената - благодарна съм, че ме е родила и възпитала, че е съществувала...
Благодаря ти, Кате, ти винаги ме разбираш и откликваш с цялата си душа. Сполай ти, приятелко! Хубава седмица ти желая - да я изпълниш с хубава емоция и дейности, които сърцето ти пожелае! Прегръдка!
цитирай
36. donchevav - Светлина за душата на твоята май...
25.11.2014 15:09
hel написа:
Светлина за душата на твоята майчица!

За мен блогът и приятелите тук също са много важни. Много от тях напуснаха сайта, но съм щастлива, ще се появяват хора като теб. Благодаря ти, Вени! Топла прегръдка!


Благодаря ти, Хели! Това, което заварих в блога преди 10 месеца, този топлина, съпричастност, загриженост, тази милост и съчувствие, позитивизъм и вяра -
това богатство от топли приятелски отношения - никъде го няма...Имам много приятели в реалния живот - като прибавим колегите и роднините - стават още повече...но приятелите тук са нещо специално...не знам какво би се случи, ако блогът изчезне...Сигурно слънцето би залязло, Земята би спряла да се върти - толкова катострофично го приемам. Може би е патология - не знам - сигурно Е! Но предпочитаме да сме болни от приятелство, любов и поезия, от позитивизъм и порив към съзидание, отколкото от омраза, клюкарство и злоба - нали? :))))))))) Поздрави, Хел, и много усмивки в ноемврийския ден!
цитирай
37. iliada - Мноо силно ,Вени -разплака ме!
25.11.2014 19:42
Бързах, тичах - все на грижите на стремето...
Не че нещо свърших или промених.
Само дето бързо ни изтече времето,
тръгна си, а аз пък тъй не си простих.

Бих го писала, ако можех и аз три години след неговата смърт,но не мога да го направя като теб.Ти имаш силата да пишеш и си го казала по най-добрия и верен начин подсказан от сърцето.Благодаря ти !Бог да прости майка ти,а теб да утеши!Прегръдки!
цитирай
38. troia - Стихотворението
25.11.2014 20:52
ти е много хубаво, силно, защото е написано с любов.
Никога не е късно човек да пропише, особено ако го прави с обич и удоволствие.
Съжалявам за майка ти, но предполагам, че е около теб и те обича, закриля...
Искам де те попитам какво преподаваш? Да не е по литература?:)
цитирай
39. benitta - Вени, а аз понякога си мисля, че в...
25.11.2014 20:55
Вени, а аз понякога си мисля, че всяка майка трябва да бъде до детето си до последния му час. Доста егоистично звучи, но така си представям - да се родиш и да живееш винаги около мама. Но.... животът не е така измислен с идеални варианти.
По повод твоето тъжно вдъхновение за писане, смятам, че много таланти избухват именно под натиск на дълбоко разтърсващи емоции, по-често болезнени и тежки.
Вече няколко пъти споделяш и за тетрадките, може би трябва да задействаш нещо по въпроса с издаването им?!
Да блести звездата в твоето сърце, да ти дава топлина и светлина напред! ;)
цитирай
40. donchevav - Бързах, тичах - все на грижите на ...
25.11.2014 21:50
iliada написа:
Бързах, тичах - все на грижите на стремето...
Не че нещо свърших или промених.
Само дето бързо ни изтече времето,
тръгна си, а аз пък тъй не си простих.

Бих го писала, ако можех и аз три години след неговата смърт,но не мога да го направя като теб.Ти имаш силата да пишеш и си го казала по най-добрия и верен начин подсказан от сърцето.Благодаря ти !Бог да прости майка ти,а теб да утеши!Прегръдки!


Благодаря ти, мила Или! Думите ти са толкова силни - и толкова значат за мене...Не знам какво да ти кажа...всеки има своята голяма болка...съжалявам за твоята....сигурно ти е много тежко...
Мисля обаче, че всеки инстинктивно търси как да направи тази болка поносима, за да оцелее. Може би начинът за всички приятели тук е един - общуването ни в този блог като вид терапия, като отдушник, като противоотрова на дебнещото в света зло...Господ да даде дълъг живот на този наш общ дом, под чиято стряха свихме своите гнезда и отглеждаме рошавите птичета на нашето спонтанно, неумело на моменти, но толкова искрено и позитивно творчество! Прегръдка от мене с обич, скъпа Ил!
цитирай
41. donchevav - ти е много хубаво, силно, защото е ...
25.11.2014 22:26
troia написа:
ти е много хубаво, силно, защото е написано с любов.
Никога не е късно човек да пропише, особено ако го прави с обич и удоволствие.
Съжалявам за майка ти, но предполагам, че е около теб и те обича, закриля...
Искам де те попитам какво преподаваш? Да не е по литература?:)


Привет, Кате! Благодаря за топлите думи - толкова много ми трябваха, толкова много ги ценя - дават ми сила, вдъхват ми кураж. Благодаря ти!
Преподавам български език и литература в СОУ - тази година в 7-ми и 11-ти клас:)))) Поздрави и усмивки!
цитирай
42. donchevav - Вени, а аз понякога си мисля, че в...
25.11.2014 23:18
benitta написа:
Вени, а аз понякога си мисля, че всяка майка трябва да бъде до детето си до последния му час. Доста егоистично звучи, но така си представям - да се родиш и да живееш винаги около мама. Но.... животът не е така измислен с идеални варианти.
По повод твоето тъжно вдъхновение за писане, смятам, че много таланти избухват именно под натиск на дълбоко разтърсващи емоции, по-често болезнени и тежки.
Вече няколко пъти споделяш и за тетрадките, може би трябва да задействаш нещо по въпроса с издаването им?!
Да блести звездата в твоето сърце, да ти дава топлина и светлина напред! ;)


Да, Бени, помоли ме няма и месец преди това да набера нещата в тетрадките и аз обещах, а сега все отлагам...права си, трябва да задействам някой вариант, че сама да набирам - все още не съм готова:(
Никога не съм била при мама - по-скоро моята майка беше при мене, около мене, чувствах, че живее някак чрез мене и особено чрез бат ми. Беше голяма глезанка и особено след смъртта на баща ми - тя тогава беше на 34 години, аз - на 14, брат ми - на 9г., се опитвахме да сме около нея и да не я разочароваме с това, което правим с живота си. Обичаше да й засвидетелстваме внимание, да предусещаме желанията й и да ги изпълняваме, особено когато възрастта й напредна. Всъщност тя никога не остаря - не знам на какво се дължеше това - с невинната си по детски усмивка, с косата, боядисана в игриви кестеняви оттенъци, с лекия лак на ноктите - нашата майка докрай си остана едно дете, което трябва да бъде обгрижвано. Силата й, мъдростта й, майчината й любов усетихме силно, когато я изгубихме.
Тази загуба, уж предизвестена от възрастта й, но все пак толкова неочаквана и разтърсваща, разбърка у мене всички настройки и в преподредбата нещо се обърка - почнах да пиша. ...
Мила Бени, разтъжи ме - аз тебе -също. Разтъжих и отегчих - със сигурност. Затова - лека и спокойна нощ - с много обич и споделеност! Прегръдка!
цитирай
43. priqtel12 - Здравей, Вени!!!
26.11.2014 12:26
Тя вижда твоите посвещения, макар и там, отвъд и е горда с теб......сигурна съм.
Не вярвам, че си била небрежна към нея, а просто вечно припряна и забързана. А майките не придирят за това, разбират го....
Поздрави и прегръдки от мен!
цитирай
44. donchevav - Благодаря, Иве! И аз се надявам на ...
26.11.2014 15:21
Благодаря, Иве! И аз се надявам на същото...Понякога си мисля, че ако имах възможност да върна времето, щях да загърбя всички други уж важни неща..щях да намирам повече време...но общо взето знам, че пак ще бъде същото - защо ли се залъгвам само:)))))
Много ми стана приятно да те видя тук, мила Иве, отбивай се по-често! Прегръдка от мене с пожелание за хубав следобед!
цитирай
45. usmivka99 - Светла и памет!
28.11.2014 18:13
Свято е в душата за майката...Тя ще почувства обичта ти...и посвещението!
цитирай
46. donchevav - И на мене ми се иска да вярвам в това, ...
28.11.2014 18:50
И на мене ми се иска да вярвам в това, мила Стела, благодаря ти! Оказва се, че животът във всеки момент е някакво служене: първо на живите, после на ония, които са си отишли от нас. При това да служиш на живите е лесно - да напазаруваш, да наготвиш, изпереш, нахраниш...а при мъртвите е по-сложно - ходиш по гробища, стараеш се да живееш така, както те биха одобрили - но знаеш ли от какво може да не са доволни, какво би могло да ги разсърди:))))) Все пак аз се опитвам - все едно, че ме гледат отгоре- и чакам знаци за одобрението им...Май се побърквам , а?:))))))))))))
Поздрави, мила Стела! Хубави почивни дни!
цитирай
47. metlichina - майчица Благородица...
30.11.2014 17:24
светла и памет.. разплака ме..
цитирай
48. donchevav - Благодаря ти, мила Метличинке! ...
30.11.2014 17:42
Благодаря ти, мила Метличинке! Добро сърце имаш, златно! Светла да е вечерта ти, приятелко! Прегръдка!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 1118187
Постинги: 243
Коментари: 5433
Гласове: 20135
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930