Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.08.2014 07:42 - Всеки свойта градинка копае...
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 7032 Коментари: 28 Гласове:
22

Последна промяна: 27.08.2014 08:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

Човешката съпричастност...
Намерената добра дума...
Стотиците нови изгреви
в думите за утеха...
Преди  9 месеца загубих мама.
И нещо голямо
от мене замина си - завинаги.
Че е само "нещо",  не "всичко" -
да разбера трудната истина,
да поема дъх - пак да обичам -
ми помогнахте вие.
Приятели - благодаря ви!
Вляхте ми сили
да осъзная,
че човешкият свят
 красив е и в мъката,
че животът е хубав,
че е единствен
и трябва да се живее
с усмивка и мисъл за другите -
въпреки болката от разлъката...
В стиховете по-долу
усмивката...е, в момента я няма,
в момента сълзите
пак мият стария пясък,
който дращи в очите ми,
но вече е друго - сърцето ми
пак е пълно - на живота
с родилния крясък.
Наново осмислям света-
с обичта и естествено - с вас!
                                         
 
Имам ви, вярвам ви, следвам ви!
Благодаря ви, приятели!

 


image

https://www.youtube.com/watch?v=LxVBwF4uRsM

 

 

 






 


Всеки своя градинка си има…

В памет на нашата майка…



Градината твоя днес пуста мълчи…

Сякаш в приказка зла - буренаци и тръни.

Тази градина все китеше ти,

да полееш и вържеш, прекопаеш, загърнеш…


Казваше:  "Ех, защо не се радвате вий..."–

 с топла дума да те похвалим мечтаеше.

Неразбрали, свивахме рамене -  все пак ти

не нашата, свойта градина копаеше.


Всеки своя парцел разработва, мълчи,

всеки бърза – не спира при другия.

Със стъжнено сърце ни очакваше ти -

но не …не ти признахме заслугите.


Времето бавно без тебе пълзи…

В болка  месец девети отмина...

Цял живот твоя – стана наша – уви,

днес е ничия твойта градина.


24.08.2014г.

 





Тагове:   градина,   мама,   смърт,   чужд,   признание,   свой,


Гласувай:
23



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tota - Вени,
25.08.2014 08:06
Светла да е паметта на твоята майка!
Посветените й стихове, казват всичко. Никой не може да запълни тази празнота в сърцето, но спомените за тях ще ни топлят и съпътстват до края на дните ни.

Прегръщам те!
цитирай
2. donchevav - Благодаря ти, мила Ати! Така е - д...
25.08.2014 08:21
Благодаря ти, мила Ати! Така е - думите, жестовете, постъпките, поуките - всичко от нашите родители живее в нас - докато самите ние още живеем. Аз прочетох твоя последен постинг - там си го изразила така красиво - в слово, цвят и музика - истинска светлина за душата, която чрез обичта и спомена се примирява и издига едновременно, за да се докосне до нетленното. Прегръдка от мене!
цитирай
3. martiniki - търсих нещо, което да ти покажа
25.08.2014 10:02
беше ми попаднало и го бях публикувала в един от най-тежките си моменти

https://www.youtube.com/watch?v=jAeCdE-nOjA

Имаше един разказ нa Хайтов - за ябълките, които така и не занесъл приживе на родителите си...Всички не казваме нужното, не правим необходимото, не сме достатъчно благодарни - хора сме. И си отиваме. Хубаво е да има кой да погледне към градинката ни и да си спомни за нас, хубаво е когато оставяме добри деца.
цитирай
4. valben - Прекланям се, Вени!
25.08.2014 10:02
Пред такива изповеди, аз свеждам глава и мълча.
Споменът, споменът трябва да остане и ще остане.
А тя е жива, ти носиш частица от нея в сърцето си, а това е достатъчно, за да бъде вечна!
цитирай
5. faktifakti - сигурно много боли.
25.08.2014 11:55
написала си за нея чудесен постинг.
цитирай
6. mt46 - Поздрави!...
25.08.2014 12:10
Градините опустяват... Само спомените остават. И често ни натъжават...
цитирай
7. megg - Ех, Вени ...
25.08.2014 14:29
Не е пуста градинката на твоята майка, в сърцето ти е тя ... и цъфти в нея прекрасното цвете на добротата ...
Нека е светла паметта на майка ти!
Прегръдки!
цитирай
8. donchevav - беше ми попаднало и го бях публик...
25.08.2014 16:24
martiniki написа:
беше ми попаднало и го бях публикувала в един от най-тежките си моменти

https://www.youtube.com/watch?v=jAeCdE-nOjA

Имаше един разказ нa Хайтов - за ябълките, които така и не занесъл приживе на родителите си...Всички не казваме нужното, не правим необходимото, не сме достатъчно благодарни - хора сме. И си отиваме. Хубаво е да има кой да погледне към градинката ни и да си спомни за нас, хубаво е когато оставяме добри деца.

Така добре си ме разбрала, Дора, толкова точни са думите ти - влизат в душата така - директно, но не болезнено, а меко и тъжно... Знам този разказ на Хайтов от "Шумки от габър", мисля, че се казваше "Докато са живи". Харесвам и Сергей Безруков, гледала съм филма "Маму", по който най-вероятно е направен и клипът. Благодаря ти за този клип - гледах го няколко пъти, връщах култовите реплики опять и опять, и снова - и познай - стана ми по-леко, по-светло. Колко верен на житейската правда е монологът на майчиния гроб, колко милост, нежност, болка, обич - разкаяние и съзнание, че мама винаги разбира и винаги прощава - колко общочовешки валидно - и как лично го е преживял и пресъздал младият руски артист. Велика си, Марти! Как се сети! Благодаря ти от сърце, мила приятелко! Прегръдка с обич!
цитирай
9. donchevav - Пред такива изповеди, аз свеждам ...
25.08.2014 16:27
valben написа:
Пред такива изповеди, аз свеждам глава и мълча.
Споменът, споменът трябва да остане и ще остане.
А тя е жива, ти носиш частица от нея в сърцето си, а това е достатъчно, за да бъде вечна!

Благодаря ти, Вал, ти си винаги така фин и чувствителен, така премерен и точен! Думите ти попиха в сърцето ми - благословен да си! Поздрави от сърце!

цитирай
10. donchevav - написала си за нея чудесен постинг. ...
25.08.2014 16:38
faktifakti написа:
написала си за нея чудесен постинг.


Благодаря ти, Факти. Боли, много боли, но...някак по-светло, като изкупление. Няма я паниката и усещането за катастрофичност. Не е тайна, че влязох в този блог с поетическите видения за мухъл, паяци, смърт:), но съпричастността и позитивизмът на приятелите от блога ме връщат малко по малко към нормалната човешка виталност, дават ми опора, осмислят усилията ми.
Благодаря, че ме подкрепи, приятелко! Хубав ден и спорна седмица!
цитирай
11. donchevav - Градините опустяват. . . Само сп...
25.08.2014 16:53
mt46 написа:
Градините опустяват... Само спомените остават. И често ни натъжават...

Така е, Марине, за съжаление. Впрочем бих могла да прибавя към твоите думи по-оптимистично продължение, стига да не ти прозвучи много рапърски:)))
...И често ни натъжават, но нови сили ни дават...
Благословена да е силата на онези, които бдят над нас и отмахват от главите ни всяко дебнещо зло - и в живия живот, и в оня, другия, в който неминуемо всеки някога преминава. Поздрави!
цитирай
12. donchevav - Не е пуста градинката на твоята м...
25.08.2014 17:07
megg написа:
Не е пуста градинката на твоята майка, в сърцето ти е тя ... и цъфти в нея прекрасното цвете на добротата ...
Нека е светла паметта на майка ти!
Прегръдки!

Благодаря ти, Меги, ти си толкова добра! Аз и съпругът ми се грижим за градините на майка ми - те са общо четири :))). Обещала съм това и на брат ми в Англия, но...въпреки всички усилия и старания, въпреки непрестанните дъждове това лято, които уж ни помагат, като поддържат всичко свежо и зелено, градината на майка ми изглежда запустяла, заглушена от бурени и новоизраснали храсти, мрачна и страшна градина. Но...трябва да се живее- додето...докато...нямаме кой знае какъв нормален избор.
Е, не съм искала да те натъжавам, пък се разфилософствах! Поздрави, мила Мег! Повече усмивки, повече любов - всичко друго е лъжа и измама!
цитирай
13. elineli - Светла и памет
25.08.2014 20:43
на добрата ти работлива майчица, Вени!
Ако се взреш в тъжната и някогашна градина сигурна съм ще си откриеш някоя покапала от пръстите и звездица. Избърши я от пръстта и я сложи на гърдите си - ще ти пази и топли хубавото от преди ... и току виж, градината засветила с широтата на майчиното и сърце.
цитирай
14. donchevav - на добрата ти работлива майчица, ...
25.08.2014 21:15
elineli написа:
на добрата ти работлива майчица, Вени!
Ако се взреш в тъжната и някогашна градина сигурна съм ще си откриеш някоя покапала от пръстите и звездица. Избърши я от пръстта и я сложи на гърдите си - ще ти пази и топли хубавото от преди ... и току виж, градината засветила с широтата на майчиното и сърце.

Колко красиво и добротворно се изказваш, Ели! Благодаря ти! Ти самата си звездица - или безразсъдна луна? Прегръдка от мене!
цитирай
15. distrelets - Поклон, Вени, пред твоята Майка!
25.08.2014 22:53
Ти си нейното продължение и тя живее в теб! Прегръщам те! Тя е жива в сърцето ти!
цитирай
16. donchevav - Благодаря ти, Дидке!Това е най-...
26.08.2014 00:14
Благодаря ти, Дидке!Това е най-голямата утеха - съзнанието, че нищо не си е отишло безвъзвратно, че най-важното е останало - то продължава от нашите родители в нас, а след нас - в децата ни. Това е зовът на кръвта, който ни завръща, когато чужди пространства и планети разпилеят енергиите ни, това е смисълът на цялото съществуване на природата в неумолимата цикличност между раждането, плододаването и отмирането на единичното- за да просъществува родът. Другото име на тази утеха е вечност, известна и като Закон за запазване на енергията: "В природата нищо не се губи, нито се създава, само се видоизменя"/Хелмхолц/. Виж, че знам нещо за приемствеността, още поне толкова - за унаследяването - но...на практика всичко се оказва недостатъчно. Търсим него, живия човек - тук и сега - и като не го намираме, изпитваме болка от липсата. Толкова начини да се обясни едно нещо - и толкова болка...и обич...и благодарност към приятелите. Благодаря ти, мила Дидке, ти си истинска приятелка! Прегръщам те с обич!
цитирай
17. priqtel12 - Поздрави. Вени!
26.08.2014 01:07
И прегръдки от мен!
Нека е все така жива паметта за твоята майчица!
цитирай
18. donchevav - Благодаря, Иве! И от мене прегръдка ...
26.08.2014 06:16
Благодаря, Иве! И от мене прегръдка и усмивка за добро утро!
цитирай
19. veninski - Времето бавно без тебе пълзи… В ...
26.08.2014 07:06
Времето бавно без тебе пълзи…

В болка месец девети отмина...

Цял живот твоя – стана наша – уви,

днес е ничия твойта прекрасна градина.


Прегръдка и от мен, Вени!
цитирай
20. donchevav - Благодаря ти, Васко! Прегръдка и от ...
26.08.2014 07:44
Благодаря ти, Васко! Прегръдка и от мене! Да е усмихнат и щедър денят ти!
цитирай
21. katan - Светла да е паметта й, Венетче!
26.08.2014 10:25
Разплака ме! Опустяват градинките, отива си част от нас самите.
Болката не се притъпява. Знам го от опит. Моята майка си отиде, когато бях на 28, а мъката си е в мен.

Не си сама в болката си! Ние сме с теб! Блога ми помогна много и на мен преди няколко години.
Благодарна съм на всички приятели!

В това преди няколко години изплаках мъката си /така си мислех тогава/ по моята майка :

http://katan.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/07/16/v-pamet-na-maika-mi.212723

Бог да Ги прости!
цитирай
22. benitta - Вени,
26.08.2014 12:20
С теб сме си говорили доста по темата и не ми се иска да се повтарям. Затова една здрава прегръдка и всъщност (само да вметна пак) ... ами тя милата майчица сега тръпне от радост някъде от високото - виж се каква си! Такава достойна дъщеря не познавам, искрено ти казвам.
По повод благодарността ти към приятелите тук - ние също сме щастливи с твоето присъствие, особено аз :)))))
цитирай
23. makont - Вени, защо така сме устроени?
26.08.2014 14:48
Докато Тя е там, ние не я виждаме, не усещаме нейната градинка, заровени дълбоко в себе си, но все пак вътрешно спокойни, защото цветята и цъфтят, доматите и са най-вкусните, а пипера, ех, пипера, едър и вкусен, докато... Тогава всичко се сгромолясва върху нас. Тази обрасла с бурени градинка боли, насълзява очите и напомня за онази празнота в душата, която никога с нищо няма да бъде запълнена. Поклон и светла памет на мама, нека те пази там горе, нека като звездичка ти огрява пътя да ти е леко и спорно. Прегръщам те!
цитирай
24. erato7 - Светла да е паметта на твоята май...
26.08.2014 16:02
Светла да е паметта на твоята майчица, Вени!
Прегръщам те!
цитирай
25. donchevav - Разплака ме! Опустяват градинк...
26.08.2014 21:39
katan написа:
Разплака ме! Опустяват градинките, отива си част от нас самите.
Болката не се притъпява. Знам го от опит. Моята майка си отиде, когато бях на 28, а мъката си е в мен.

Не си сама в болката си! Ние сме с теб! Блога ми помогна много и на мен преди няколко години.
Благодарна съм на всички приятели!

В това преди няколко години изплаках мъката си /така си мислех тогава/ по моята майка :

http://katan.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/07/16/v-pamet-na-maika-mi.212723

Бог да Ги прости!

Бог да ги прости, Катенце, и нас да ни прощава, че уж все се стараем, а толкова често изпускаме важни неща, правим грешки - ей тъй, неволно - защото сме хора, а после изведнъж става късно да ги поправим - и се превръщат в грехове. Тези страшни дни на изпитание, за които разказваш в поста си, кошмарно се повтарят в живота на всеки, загубил близък на сърцето му човек. Ти си била толкова млада - и майка ти също! Колко пропуснати мигове! Бях на 14 години, когато почина баща ми. Цял живот ми липсва - и ми личи.
Но -- от друга стана, ние трябва да се радваме, че сме ги имали, че са ни създали и възпитали такива, че са били родители за пример - както пишеш и ти. Вечна им памет! Горещо те прегръщам, мила Катенка! Усмихни се, макар и през сълзи!
цитирай
26. donchevav - С теб сме си говорили доста по темата ...
26.08.2014 21:59
benitta написа:
С теб сме си говорили доста по темата и не ми се иска да се повтарям. Затова една здрава прегръдка и всъщност (само да вметна пак) ... ами тя милата майчица сега тръпне от радост някъде от високото - виж се каква си! Такава достойна дъщеря не познавам, искрено ти казвам.
По повод благодарността ти към приятелите тук - ние също сме щастливи с
твоето присъствие, особено аз :)))))


Мила моя Бени, усмихната, нежна, разбираща, с огромно сърце, с настроена на най-мелодичния лад душа, винаги позитивна, винаги обичаща, одухотворена, влюбена в живота, търсеща, вярваща, истинска - уникалната наша Бени - благодаря ти! Да, говорили сме по темата - помня как влязох в блога - самотна, объркана, отчаяна - ти ме стопли с позитивизма си, с нежната вяра, че краят е само едно ново начало, че нищо не се губи, че близките ни са всъщност до нас - щастливи, когато и ние сме щастливи, тъжни, когато ние тъжим. Аз те послушах - и се усмихнах. Ето - и сега се усмихвам, макар че...е, усмихвам се!
Прегръщам те с обич и благодарност, мила приятелко!

цитирай
27. donchevav - Докато Тя е там, ние не я виждаме, не ...
26.08.2014 22:07
makont написа:
Докато Тя е там, ние не я виждаме, не усещаме нейната градинка, заровени дълбоко в себе си, но все пак вътрешно спокойни, защото цветята и цъфтят, доматите и са най-вкусните, а пипера, ех, пипера, едър и вкусен, докато... Тогава всичко се сгромолясва върху нас. Тази обрасла с бурени градинка боли, насълзява очите и напомня за онази празнота в душата, която никога с нищо няма да бъде запълнена. Поклон и светла памет на мама, нека те пази там горе, нека като звездичка ти огрява пътя да ти е леко и спорно. Прегръщам те!


Точно така е , Майче! Не съзнаваме какво имаме, не му се радваме, мислим си, че е нещо обикновено, че винаги ще бъде така. А то трае толкова малко - един миг - и вече е спомен. Благодаря ти за топлите думи - те значат толкова много за мене! Прегръщам те с обич!
цитирай
28. donchevav - Светла да е паметта на твоята май...
26.08.2014 22:08
erato7 написа:
Светла да е паметта на твоята майчица, Вени!
Прегръщам те!

Благодаря ти, мила приятелко! Прегръдка и от мене!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 3037709
Постинги: 329
Коментари: 7830
Гласове: 53281
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031