2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. donkatoneva
10. bojil
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 1092 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 04.03.2014 22:09
ПРЕПРОЕКТИРАНЕ В ГОТИКА
На Ю...., приятелката, с която съдбата
ни запрати в най-страшното изпитание
Бях там…и ти беше…
И паякът в ъгъла.
И мухълът по стената
/обещахме да я ремонтираме,
когато…ако…, ама имаше „но”/
И не бяхме съвсем …Слънцето падаше
на северозапад, зад разкопките
на баира – през прозореца.
Но и прозореца вече го нямаше,
бавно залязваше подир слънцето,
мътни криле свил за сбогом.
И избледня по мазилката мухълът,
паякът скочи самоубийствено
подир прозореца и подир слънцето,
подир мухата – нея ние я пъдехме,
а тя бързаше да се върне – пак бременна.
Объркано, времето някъде хукваше,
после пълзеше, слонски се мъкнеше,
лазеше подир прозореца,
подир паяка, яхнал пак мухъла,
и подир нещо, в безвремие
искащо да се превърне.
В паника търсехме спомена,
не искайки да го запомним
в страстна прегръдка със паяка,
готов и нас да паяджоса.
Тъмното някак ни плашеше
и бързахме всяка секунда
да я накъсаме в спомени.
Но къса бе нишката – въздуха
тъмнината беше изгребала
и хриптеше обезхрилена болката.
Болката не беше безвремие –
но до кръв бе изчегъркана,
отворихме и на нея прозореца –
мътно размазан във тъмното –
а уж отпътувал бе с мухъла.
Беше късно вече за всичкото,
дето редяхме в налучкване
между черното и бялото,
между сълза и накашляне,
между бурканчето с млякото,
дето набара го мухълът,
и супата топчета болнична,
изстрадано сбрала надеждите.
Беше късно…но рано бе някак си…
Не се бяхме събрали за никъде.
Още пътувахме в залеза
на северозапад с разкопките,
дето изпратихме слънцето,
болката обезхрилена,
прозореца, паяка, мухъла.
/паякът носеше благ хабер,
но го прецакахме с мухъла/.
Останаха само споменът,
мухата и безвремието.
Толкова много безвремие
заля бреговете на нищото,
че няма как да го преплува
обратно сянката на обичта ни,
която отплува завинаги
към залеза, слязъл в разкопките.
3.ІІІ.2014 година
"Толкова много безвремие
заля бреговете на нищото,..."
Поздрави!