Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Постинг
08.02.2014 19:32 -
Ако някога...когато и да е...
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 1458 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 23.02.2015 17:52
Прочетен: 1458 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 23.02.2015 17:52
Ако някога...когато и да е...
На Т., най-близкия ми човек, който обича да казва:
"Хората и пред смъртта не са еднакви:
едни остаряват като цървули,
други - като катедрали."
Ако някога дойде и при мене снегът,
ако сива мъгла задуши ме,
ако стихне завинаги в мене гладът,
дето няма си даже и име,
но моите дни все влече и влече
нататък, нататък, нататък;
ако кажа: "Живот, спри за миг да течеш!" -
и помоля за отдих най-кратък,
ако бесния ритъм в кръвта укротя,
ако поглед в умора помътя,
ако мозък горящ някак в сън усмиря
и реша - искам спирка по пътя;
ако белите нощи, ако черните дни -
всичко слее се безвъзвратно;
ако болка внезапно ме връхлети
и на ден ми напомня стократно,
че след спирката идва и крайната цел,
за която ний нищо не знаем,
ала всеки, на път във живота поел,
ще-не ще, стига накрая...
Ако някога...Или когато да е -
всичко свърши за мен - на раздяла
искам само да чуя: "И в болката бе
не цървул, а катедрала!"...
8.02.2014 г.
На Т., най-близкия ми човек, който обича да казва:
"Хората и пред смъртта не са еднакви:
едни остаряват като цървули,
други - като катедрали."
Ако някога дойде и при мене снегът,
ако сива мъгла задуши ме,
ако стихне завинаги в мене гладът,
дето няма си даже и име,
но моите дни все влече и влече
нататък, нататък, нататък;
ако кажа: "Живот, спри за миг да течеш!" -
и помоля за отдих най-кратък,
ако бесния ритъм в кръвта укротя,
ако поглед в умора помътя,
ако мозък горящ някак в сън усмиря
и реша - искам спирка по пътя;
ако белите нощи, ако черните дни -
всичко слее се безвъзвратно;
ако болка внезапно ме връхлети
и на ден ми напомня стократно,
че след спирката идва и крайната цел,
за която ний нищо не знаем,
ала всеки, на път във живота поел,
ще-не ще, стига накрая...
Ако някога...Или когато да е -
всичко свърши за мен - на раздяла
искам само да чуя: "И в болката бе
не цървул, а катедрала!"...
8.02.2014 г.
Туск днес посети и Гърция и Турция, а за...
Лютви Местан: Няма сила, която да ни спр...
Отнесени от вихъра – 80 години от първот...
Лютви Местан: Няма сила, която да ни спр...
Отнесени от вихъра – 80 години от първот...