Във всички времена отричан,
                 подминаван с благородно мълчание,  
                               с гордо презрение 
или с интелигентска болезненост,
с нетърпимост и отвращение -

винаги жизнен,
арогантен,
пробивен,

безпардонен,
дебелоок,
но и комплексиран,

невеж глупак,
но и войнстващ всезнайко, 

досаден дърдорко,
дървен философ,

слабограмотен,
но с удивително самочувствие,

невеж,
но с нечуто нахалство,

грандоман
с миша душа и вероломство на плъх, 

полуидиот -
с претенции и маниакалност,
глух за нашите доводи,

Рамбо, Супермен и Зоро - в едно -
но в страх да не мине за Дон Кихот,

с осанка на бог,
с ген на плазмодий,

кух и прозрачен,
но по-здрав от бамбук,

непревземаем,
неизтребим,

той е тук -
и винаги бил е.

Той е тук . Тъй непроменим
устойчив,
неунищожим,
че сигурно ще  остане
и когато нас вече ни няма.

Впрочем едва ли - защото тогава 
над кого триумфално ще доминира?

 Нас обаче още ни има.
Макар че тенденциятата е
към постепенното ни елиминиране.

 И ето го - тук.
Не може без него.

Простакът - FOREVER!