Странно нещо са блоговете. Подтикват те да казваш неща, които никога не би казал. Да правиш неща, които на друго място не би направил.
Никога не съм писала стихове. С едно малко изключение: когато бях много малка, написах възхвала за моята котка /както можете да забележите, идейно-тематично оттогава не съм израснала особено много/. Спомням си, че в тази безсмъртна според тогавашните ми представи осемстишна творба, най-вероятно ода по жанр, нищо че тогава не съм го знаела, римувах "красива" със "светлосива", а накрая завършвах с "нека да си вечно жива!".
Сравни днес стих. "Пролетта идва от север": ".
..Аз благославям котката: "Поне тебе си имам!" 

Не съм писала стихотворения  никога през живота си. Но пиша есета. Уча моите ученици също да пишат есета. Редактирам техните, чета мои, за да им покажа какво точно харесвам, какво ценя. Предлагам варианти  за благозвучие и ритмизация на техни стихове, коментирам публикации в блоговете им. Имаме сайт на литературнотворческия ни клуб.  
http://letera.url.bg.
Имаме и вестник на сайта на училището - в електронен и хартиен вид.
http://v-levski.com/examples/vestnik.html
Правим видео с гръмкото име "Училищна телевизия".

Но стихове не съм писала. Блогът, който преди месец направих, ме накара да напиша първото си стихотворение. Посветено бе на майка ми - нея от три месеца вече я няма...Мисля, че празнината, която зейна в душата ми тогава, роди порива към писане. Сякаш безвремието, в което изпаднах, провокира потребността ми от мерена реч.
Не мога да пиша стихове. И все пак - в момента нищо друго не пиша. Мисля в стихове. Говоря в стихове. Ползвам глаголната инверсия почти като учителя Йода.
Всеки ден публикувам нова творба. Понякога две или три. Всички са писани същия ден - още топли-топли.
Не знам дали съм права, но мисля, че създавайки собствен блог, създадох и себе си като начинаещ поет. На тази възраст! Ирония на съдбата! Резил!
Все пак виждам, че за 1 месец съм събрала повече от 1200 посещения. Съпругът ми каза :"Е-хе, завиждам ти! Ако можех да постигна същото с гълъбите, които ми качи на гълъбарския сайт! Мисля, че ако беше издала стихосбирка, едва ли 1 200 души щяха да си я купят и да я прочетат зо 1 месец". 
Може би е прав. Или не - стихосбирките имат свой начин на живот. Стиховете в блога - свой. Може би затова имам вече 11 гласа, имам  и 16 коментара, а един дори ме е прибавил в "Любими блогове". Благодаря ти, Precoria!
Не знам докога ще пиша стихове. Между другото, мисля да публикувам основно свои материали - постването тип "копи-пейст" и споделянето на чужди материали никога не ме е впечатлявало особено.
Мисля, че когато усетя душата си събрана, ще кажа сбогом на поезията. Защото така или иначе животът ми е проза и  едва ли дълго време ще има място в него за лирически отклонения. Но като имам предвид сегашния момент - ура! Да живеят блоговете!

Мислиш ли наистина, че празнотата в душата предизвиква порива за писане? Аз смятам, че при мен идва от вдъхновението... Също усещам безвремието, като нещо неземно - красота, полет...
Стана ми интересно и се замислих...
Понякога се чудя, дали пък не ми липсва нещо, че пиша толкова много? Или просто това е част от мен?!
И все пак смятам, че грамотни хора, като теб, трябва да пишат - каквото и да е! Че останаха все по-малко... Да живеят грамотните хора в блога! :)
Поздрави и усмивки!

Благодаря за хубавите думи, Benitta! Всъщност и при мене е точно така, както ти го описваш - същият устрем към красота и истина, към повече цвят и звук изпълва и моето съзнание. Същите въпроси си задавам - и дори се плаша - откъде изведнъж толкова образи, толкова идеи. И - невъзможност да спреш. Но при мене наистина е въпрос на празнота.

Баща ми написа няколко пиеси - и почти не ги видя поставени - почина много млад. Майка ми си отиде наскоро и остави десетина дебели тетрадки с ръкописи - никога не видяха бял свят - в последно време си говорехме да й съдействам да издаде нещо... Аз никога не бях писала извън пряката си професия на учител по български език. И изведнъж - между една бърза сватба и друго, още по-бързо погребение - прописах. Празнини! Природата не търпи такива аномалии - търси с какво да ги запълни...Поздрави! Хубава вечер!

Творчеството ти е заложено генетично и не случайно се проявява. Сега е дошъл моментът.
Дано да имаш време и енергия, да направиш нещо по въпроса с издаване поне на част от ръкописите. Вероятно родителите ти гледат от горе, а там може да съдействат по някакъв начин, знае ли човек?! По-хубаво е, да мислим, че близките ни не си отиват напълно!

Благодаря ти - и аз вярвам в това! Ти си много светъл човек и много енергичен - сигурна съм! Аз чувствам твоята сила и сама ставам малко по-силна, малко-по добра. Благодаря! Хубава вечер!