КРИЗАТА У НАС – АНАЛИЗИ НА ЛИЦА И ОРГАНИЗАЦИИ

Каквото се е появило по вестниците – това. Колкото – толкова. Но не е необходимо много да ти говори глупак, за да разбереш, че е глупак.

·                      В.”Труд”, 12.04.2000, пише: “Преди два дни Ройтерс разпространи анализ, според който реформите в България се забавят, а с тях намаляват и шансовете на управляващите за победа на изборите през 2001 година. Агенцията цитира социолога Мира Янова, че промените в кабинета не са помогнали за подобряване на работата му. Само допреди  няколко месеца повечето социолози и политолози поддържаха правителството  и говореха за втори мандат на синия кабинет. Какво мислят днес?
- Да не правим от Костов поредния Виденов, Андрей Райчев от Галъп: “Не е нужно да четем Ройтерс, а да мислим с главите си – защо пак става така. Да не правим от Костов поредния Виденов, а да се опитаме да направим нещо различно, без да хвърляме цялата вина върху Костов.”
- Дефектен е моделът на прехода, Димитър Гронев, политически психолог: “В тези 10 години т.нар. политически елит се опитваше да реализира формулата на Ръсел, че можеш да накараш хората да направят нещо, като им обещаеш, че внуците им ще живеят по-добре. Същите тези политици пренебрегват втората част от формулата на Ръсел – по-ефективно е, ако обещаеш нещо тук и сега, и задоволяваш конкретни потребности.”
- Не вярвахме, че това ще се случи, Огнян Минчев, политолог: “Когато СДС дойде на власт, имаше толкова силна обществена подкрепа, че не вярвахме, че това ще се случи отново. СДС осъществи до определена степен реформата, но по начин, който е на път да взриви това мнозинство, така като се взриви мнозинството на Жан Виденов или мнозинствата в началото на 90-те.”
- Агенцията манипулира, Никола Николов, зам.председател на СДС: “Това е провокация спрямо действителността у нас. В драстично противоречие с истината е тезата, че днешното състояние на страната се дължи на изгубеното време за реформи. Приватизацията, извършвана под натиска на МВФ, не била прозрачна и не била приемана по този начин от международните финансови институции. Този анализ на отговаря на реалността в страната. Бедността и безработицата продължават да бъдат най-големите проблеми на България. Те ще бъдат решени конкретно с актуализираната програма на правителството. Ние сме осигурили ресурса за изпълнението й.”
- Екатерина Михайлова, председател на ПГ на СДС: “Няма да спрем реформата.”

·                      В.”24 часа”, 24.05.2000, Борислав Зюмбюлев: “Президентът се избира пряко с гласовете на милиони българи, а има право само да преименува села. И обратното – премиерът е най-големият парашутист в държавата. Той се избира сам с помощта на 4-5 души от политбюрото на съответната партия. А съсредоточава цялата власт. Мнозинството в парламента също се подбира от тия 4-5 души (те редят избирателните листи). Как да се излезе от ситуацията? Само не и чрез разширяване правомощията на президента. Това би било пагубно за крехката ни демокрация. Един вариант е да се въведе институцията на канцлера - пряко избран шеф на изпълнителната власт. Този вариант обаче предполага мажоритарен избор. Всъщност пропорционалната система отчуждава избирателя от властта и размива отговорността на политиците. Ако се премине към мажоритарна избирателна система, доверието към институциите ще се повиши.”
(Зюмбюл на нашата трапеза – не става за салата дори. А аз съм недоволен от списването на в.”24 часа” и затова предлагам неговият гл., зам.гл. и другите му журналисти да се избират също мажоритарно. Дали Зюмбюлът и другите мераклии биха били съгласни на такова пренареждане на листите в редакцията им?)
Точно под тези зюмбюлеви препоръки седи още една препоръка – на о.з.полк. Владислав Христов: “Като о.з. полковник познавам добре армейската среда. Ние, бившите военни, сме се клели по знамената на Родината. Някога царските военни са били майстори на превратите. Моето поколение военни сме възпитавани по друг начин. Ние не сме учени да се занимаваме с политика. Свикнали сме да стоим настрани и да бъдем изпълнители. Затова нямаме мераци за преврат. Българското офицерство няма и самочувствие за преврат, то беше натискано 45 години. Не може един човек, който е свикнал да изпълнява, да стане инициатор, камо ли превратаджия. Истината е, че няма кой да направи преврат в България.”

·                      Дали? След половин месец Военна Прокуратура призова на разпит Румен Леонидов (представен ни от в.”Труд” например, като “поет” ?!) за призива му по Националното радио: “По-добре военните да вземат властта. Трябва мръсната кръв да изтече.”
Нататък давам думата на “поета” Румен Леонидов (10.06.2000, “Труд”): “Това е абсурдна ситуация! Какво да кажа – ако има преврат, който иска да участва, да се запише при Лили Маринкова. Знам, че с тази декларация от вчера, няма да се приключи. Някой работи, дори е заведена преписка на мое име. Това говори, че нашата държава заслужава не да бъде на Балканите, а в Африка. Как може от едно откровено мнение да се задвижи цялата държавна машина?”
Наистина абсурдна ситуация.
Продължавам с изявленията на поета: “На България е нужна волева личност или волева група, които да прекратят хаоса в името на страната, да ограничат правата в името на демокрацията. Вярвам, че това може да стане, колкото и да е трудно. Не може случайно попаднал чрез партийната си листа депутат да има правото на законодателна инициатива, а президентът, който е избран мажоритарно, да няма. Чух от г-н Соколов, че аз трябва да бъда разследван, да ми се види миналото. Това са реакции на хора, които си отиват. Не трябва човек да се обижда от това, че искам заедно да сме в една килия, след като и аз, и той сме престъпници. Единият, защото е гласувал за него, вярвайки в обещанията му, а другият, че не е изпълнил това, което е обещал.”

·                      В.”Капитал”, 9.06.2000: (дискусия в редакцията)
Темата на дискусията е “Начало или край на дясното управление”, но в хода й се превръща в спор за определяне на понятията “ляво” и “дясно”. В подкрепа на това е и поставеното й заглавие от редакцията на вестник “Капитал”: “Нито ляв вчера, нито десен днес”. Тъй като изложението е твърде дълго – цели осем вестникарски страници, не мога да подкрепя мнението си с цитати. Ще посоча само имената на участниците в нея. Да видите “приятелския кръг” на социолозите, които ще срещаме още дълго по пътеката на живота си: Огнян Минчев, Андрей Бунджулов, Светослав Малинов, Андрей Райчев, Живко Георгиев, Боряна Димитрова и  Иван Кръстев, журналистите Александър Андреев от “Дойче Веле”, и от в.“Капитал” – Иво Прокопиев, Петко Шишков, Костадин Георгиев, Станка Тошева, Любомир Василев.

·                      В.“24 часа”, 28.06.2000: “Сменете магаретата! Народ и депутати са единни за едно - избирателната система да се промени. Поне 200 от сегашните 240 представители  никога не биха стъпили в парламента при пряк избор. Може ли обаче в България депутатите да бъдат избирани мажоритарно? Как един независим кандидат с малко пари, ще се пребори с противника си, подкрепен от мощна партийна машина? Нелош вариант би било въвеждането на преференциална пропорционална система. При нея партията пак поставя на първите места свои вечни функционери, но гласоподавателите могат да избират мажоритарно своя кандидат чрез задраскване, без да се подчиняват на номера, под който фигурира той. Най-доброто разрешение за България е златното сечение между пропорционален и мажоритарен вот. За да дадем дължимото на партиите, 120 депутати избираме пропорционално и 120 – мажоритарно, за да  стимулираме нахлуването в политиката на ярки личности.” – Иво Инджов (синът на Никола Инджов)

·                      В.”Стандарт”, 31.08.2000, Иван Тропанкев: “Драмите в Русия няма да ни отминат. Подводницата “Курск” и кулата в Останкино са актуалните събития там. У нас инцидент с радиокулата на Вакарел миналия четвъртък. Огнеборците едва я спасиха от рухване след пожар. Управляващите обаче не дават вид, че ги е грижа. По-ниските партийни нива са го ударили на грабеж, като за последно. А ръководството в София тайно се надява, че джобовете ни, които уж МВФ трябваше да напълни, са все по-празни. Ако някой не спре това безобразие, цената, която ще платим, ще е непосилна. Русия все пак е голяма и богата, а България е бедна и малка страна.”
До тази статия на Тропанкев един друг журналист от същата редакция – Константин Събчев написал: “Цивилизационният избор рядко е свободен!”

·                      Няколко “писма на читатели”, събирани от в.”Демокрация” през месец август 2000 година:
Мария Михайлова от София: “Когато говоря с комунисти имам чувството, че са намирам в увеселителен парк – в стаята с кривите огледала, където всяко нормално, красиво се изкривява и обезобразява.”
Иван Велков от София: “Никой не е виждал паметник на Хитлер или на немската армия по времето, когато според някои непочтени историци и академици у нас е имало фашизъм и нацизъм. За разлика от впечатляващия паметник на Съветската армия в центъра на столицата, построен с парите на българския народ. Той изразява дълбоката признателност само на БКП за подарената власт, за да управлява десетки години чрез терор и фалшиви избори.”
Атанас Христов от София: “Обръщам се с молба към вас, ако е възможно да избягвате чуждиците. При наложителна употреба моля да се обясняват в скоби или превеждат в края на материала. Следва списък на чуждици: фентъзи, етатизъм, перкусионист, органика, файлове, логорея, джемсешън, имплицитно, воайорско, компилация, егрегор, атавистичен, диаспора, куратор, бестселъри, инфантилен.”
И една карикатура оттам на Генчо Симеонов: Мъжът се е разплул на фотьойла пред телевизора, жена му до него плете чорап на две куки. От екрана на телевизора излизат пламъци. Мъжът казва: “По-рано нямаше такива пожари”. Жената: “Ами, телевизия нямаше.”

·                      Специално искам да спра вниманието ви на следното писмо до в. “Демокрация” от 1.03.2000 от читателя С.Васев от София: “Популярният до баналност пример с изхвърлянето на боклуци през прозорците или балконите показва, че ако за едни европейският избор и поведение са вече факт, то за други правилата си остават старите – на прехвърляне на цялата отговорност другиму, предимно на политиците и държавата, които ще трябва да ни интегрират в Европейския Съюз, пък ние ще продължаваме да си правим каквото знаем. Вероятно всеки е виждал ипи е участвал в процеса на размяна на билетчето за градския транспорт  или пък в маршрутните таксита. Предполагам, че мотивацията за това е сиромашката солидарност: “Нека не се охарчва пътникът или пък шофьорът да изкара някой лев отгоре. И без това сме сиромаси.” Може да изглежда дребнаво, но това може да се нарече корупция на ниско ниво. Върнатото билетче ни отдалечава от Европа.”
Четете ли? Този “С.Васев от София”, който дори не е посочил малкото си име, защото вероятно не се счита за по-умен от другите българи, е истинският българин. А не долната следваща

·                      Веселина Седларска, “Труд”, 17.09.2000: “Пътят към Европа минава през шкембе-чорбата. Защото някъде там из ония десетки хиляди страници, разпределени в 30 глави, по които се водят преговорите за присъединяване, е записано, че карантиите са неприемливи. То е нещо като смъртното наказание, искаш ли да си в ЕС,отказваш се от карантиите, както и от смъртното наказание.”
Пълна, безподобна глупачка. Няма значение дали го разбира или не.
Като следващите 4-ма смешници с претенции за български “културници”:

·                      Недялко Йорданов, в.”Труд”, 16.08.2000: “Нека си припомним само преди 1 година какво беше в България: Бакърджиев заплашваше с бой комунистите и взриви мавзолея. Надето Михайлова призоваваше да се нахранят журналистите, за да бъдат послушни, Бонев плашеше с арести опозицията, Божков раздаваше тлъсти приватизационни мръвки на “нашите” хора. Муравей Радев заявяваше, че ще дава пари само ако кметовете са сини. Сега всичко се обърна и си дойде на нястото. Половината от тези хора са свалени, другата половина трепери за местата си.  Наближава денят на Страшния съд.”
Тарикат. Докато ни плаши със Страшния съд, успя да приватизира безсрамно целия пенсионерски печат в България, а двамата му сина се сдобиха официално всеки с по едно голямо издателство и с по един информационен сайт. Ще им дойде реда да ги описвам.

·                      В.”Сега”, 17.10.2000, фейлетон от Брат Мормарев: “Без всякаква логическа връзка, както става в сънищата, се озовавам пред Скупщината. На стълбите седи Костов. Държи голям плакат на който пише “Готов съм!”. Не е ясно на сръбски ли го пише или на български. Край него минава Кощуница, щипва го фамилиарно по бузката и казва: “Ще влезем в Европейския          Съюз по коридора, дето го дадохте на НАТО. А вие ще ни гледате номера на фланелката от другата страна на стената.” Костов се задавя. Насреща му нормално усмихнат – Бакърджиев! А усмивката му като на кмета, който гледа как Берберян играе тенис с Филчев. Отстрани народът му вика ”Какво се чудиш, забивай!”. Филчев вади мегафон и отвръща: “Ама не знам коя е нейната. Останалите са все кредитни и приватизаторски”. Мегафонът се стопява в ръцете му. Превръща се в бръмбар. Ченге от бившето ДС с вдигната на шлифера яка го хваща и го поставя в гащите му. А някъде отстрани Илко Семерджиев се кара със Софиянски. Иска крематориума за служебно ползване. ... Събуждам се със страшно главоболие и температура. Дали да не прибягна до услугите на преуспяващата ни здравна помощ? Не, не, по-добре да си умра вкъщи. За какво да им ходя на крака?”

·                      В.”Стандарт”, 30.12.2000, Николай Хайтов: “Цели 46 години на българина се внушаваше, че съдбата му най-добре се решава първо от братския Съветски Съюз, а след 1990г. – от евроатлантическата общност. Резултатите са налице. Оставеният без работа и обеднял  български народ се топи всяка година със 100 000 души. Корупцията, наркоманията, алкохолизмът, безверието и най-ужасният бич за българина – партизанщината, бързо го разлагат и тласкат към пропастта. Изходът е само един: при следващите избори народът да избере парламент, който да въдвори държавата и да поеме народната съдба в свои ръце. Шансът е последен. Моето послание към всички българи е да се възползват от този шанс. Румънците го направиха с един замах. У нас наполовина да го направим, е достатъчно.”

·                      В.”Сега”, 2.06.2000, Дони певецът: “Дойде времето на моето поколение, на новите лица, които ще покажат и докажат кои са и защо са тук. Защото идва новото време. Приканвам всички мислещи като мен, артисти, художници, интелектуалци, хора със свободна воля да не стъпват на коктейли и светски прояви на политици, както и обратното – нека ние не ги каним по нашите представления, изложби, концерти и организирани от нас прояви (Е, освен ако не си купят билет.) Така ще започне началото на края на една лъжа.”
(Е, освен ако не си купят билет! “Не на страха!”, помните ли?)