Постинг
30.03.2017 14:03 -
случка 2
Та така Диана ме канеше на лаф моабет. Понеже нали художничка и имаше една пещ в мазето, където твореше сувенири.. Канеше мен и още 3-ма съседи да и правим компания, докато си печеше керамиката.
Основната и тема за разговор беше Деди. Така му викахме на един съсед, който беше 50 годин по-дрът от нас. Дедиди това, деди онова.
И изневиделица в разговора се появи нова тема:
-Хванах си гадже!
-Е, супер. Какво представлява?
-Висок, рус, къдрокос със сини очи на наша възраст/ описа го по-красив от Брад Пит№
Изобщо не се усъмних. Бяхме на 30, симпатични, вървежни, защо не?
За нещастие любопитството ми беше дотук. Не знаех какво повече да питам и се отплеснах на други теми. Но тя намери, че не съм се заинтригувала задоволително и продължи:
-Ти го познаваш много добре и той те познава много добре.
Моля?
Обясних и, че не познавам висок рус, къдрав синеок и че щях да забележа, ако познавах.
-Не, той всеки път като се срещнем ти праща много поздрави.
Нима? Праща ми поздрави?
-Диана, кой е тоя наистина. Не ме интересува, само кажи. Дори да е деди, не ме интересува.
-Ми Деди е.-рече свенливо.
-Ама чакай, Деди е нисък, плешив с 2 бели косъма на темето, шкембе и 40 години по-стар от нас, а ти ми описваш някакъв красавец и Аполон?
-Ами да, за да се чудиш.
Е, кой не би се чудил на мое място?
И като се замислих, ми Деди по време на сеансите може да получи инсулт и жена му ще полудее. Хич не съм била далече от истината. Деди тежък диабетик и на следващага година му ампутираха единия крак, после другия и пак не успяха да го спасят. А Диана страхлива и се дръпна тутакси.
Основната и тема за разговор беше Деди. Така му викахме на един съсед, който беше 50 годин по-дрът от нас. Дедиди това, деди онова.
И изневиделица в разговора се появи нова тема:
-Хванах си гадже!
-Е, супер. Какво представлява?
-Висок, рус, къдрокос със сини очи на наша възраст/ описа го по-красив от Брад Пит№
Изобщо не се усъмних. Бяхме на 30, симпатични, вървежни, защо не?
За нещастие любопитството ми беше дотук. Не знаех какво повече да питам и се отплеснах на други теми. Но тя намери, че не съм се заинтригувала задоволително и продължи:
-Ти го познаваш много добре и той те познава много добре.
Моля?
Обясних и, че не познавам висок рус, къдрав синеок и че щях да забележа, ако познавах.
-Не, той всеки път като се срещнем ти праща много поздрави.
Нима? Праща ми поздрави?
-Диана, кой е тоя наистина. Не ме интересува, само кажи. Дори да е деди, не ме интересува.
-Ми Деди е.-рече свенливо.
-Ама чакай, Деди е нисък, плешив с 2 бели косъма на темето, шкембе и 40 години по-стар от нас, а ти ми описваш някакъв красавец и Аполон?
-Ами да, за да се чудиш.
Е, кой не би се чудил на мое място?
И като се замислих, ми Деди по време на сеансите може да получи инсулт и жена му ще полудее. Хич не съм била далече от истината. Деди тежък диабетик и на следващага година му ампутираха единия крак, после другия и пак не успяха да го спасят. А Диана страхлива и се дръпна тутакси.
Няма коментари